51.Действие от чуждо име без представителна власт – последици. Потвърждаване (ратификация) и последици от нея

Тази хипотеза е уредена в 42 ЗЗД, но и в 301 ТЗ, като разрешенията са различни.

І.Понятие
При действието от чуждо име без представителна власт има едно лице, което действа без представителна власт като мним представител (falsus procurator), още едно лице, което е мнимо представлявано и едно трето лице, с което мнимият представител сключва правна сделка или извършва правни действия.
Хипотезите, при които е налице мнимо представителство са различни:
1.Когато въобще не е имало представителна власт.
2.Когато е имало представителна власт, но тя е отпаднала с действие ex nunc, т.е. оттеглена е представителната власт.
3.С навършването на една определена възраст от лицето (18г.), което вече няма нужда да се представлява, тъй като е напълно дееспособно.
4.Когато представителната власт е отпаднала ex nunc поради унищожаване на сделката.
5.Представителна власт липсва и тогава, когато мнимият представител се представя за представител, без въобще да има представителна власт между него и представлявания.
6.Мнимо представителство има и тогава, когато представителят е надхвърлил границите на представителната власт.
Трябва да се каже, че мнимото представителство се различава от едностранното подставяне – докато при последното едно лице сключва правна сделка от свое име и за своя сметка, но в придобивния документ се вписва името на друго лице, като се разчита, че лицето, вписано в придобивния документ ще одобри сключената сделка, то при мнимото представителство е налице сключване на сделка/извършване на правни действия от един мним представител от името и за сметката (в интерес) на мнимо представлявано лице.
Мнимото представителство се различава и от воденето на чужда работа без поръчка.

ІІ.Последици от мнимото представителство

За да се изяснят последиците, които настъпват от представителната власт, е необходимо да се изследват правоотношенията, които възникват при него:
1.Сделката в отношенията между мнимо представлявания и третото лице – ако имаше действително представителна власт, то по силата й, правните последици от отношенията между представителя и третото лице би трябвало да задължат/да породят права за представлявания. Но тук, поради липсата на валидна представителна власт на представителя, правни последици за представлявания няма да настъпят.
Според някои автори, тук се касае за нищожна сделка, като само за нея (като изключение) е възможно в резултат на потвърждаване тя да се санира. Според други цивилисти в случая сделка въобще не е сключена, т.е. тя е нестанала, защото липсва не прости волеизявление, а липсва и страна (представлявания).
Обикновено обаче обяснението на правните последици от една такава сделка, се дава с висящо недействителните сделки – при сделката, сключена от мним представител състоянието е такова, че сделката би могла или да стане напълно нищожна, или би могла да стане напълно валидна. Нещо повече – тази хипотеза не може да се подведе под 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като при сделките с незавършен фактически състав, чиято нищожност се урежда там, става въпрос за направено волеизявление, засегнато от някакъв порок, докато тук воля изобщо няма. При сделките с незавършен фактически състав е възможно последващото добавяне на волеизявлението с действие ex nunc, докато тук ратификацията има действие ex tunc. От това следва, че волеизявлението по една сделка от чуждо име без представителна власт не е опорочено, волеизявление въобще липсва. Т.е. това е висящо състояние, като по този начин се оборва това схващане (макар и изключение от принципа), че нищожни сделки могат да се санират.
Няма обаче да има висяща недействителност при прекратяването на представителната власт, когато прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на третите добросъвестни лица (41, ал. 2 ЗЗД) – т.е. в случая мнимо представляваният ще бъде принуден да приеме правните последици от една такава сделка.

ІІІ.Ратификация (потвърждаване) и последици от нея

За ратификация говорим, когато действията на лице без представителна власт бъдат в последствие потвърдени от лицето, за което уж е действало и то с обратна сила. Докато конфермацията при една унищожаема сделка представлява волеизявление на действителния правоимащ, където едно лице е действало от свое име и в свой интерес, но представяйки една чужда вещ за своя.
Последицата от ратификацията е, че ще направи сключената без представителна власт сделка валидна. Докато при конфермацията (одобряването) хипотезата е друга – едно лице действа от свое име, като се представя напр. за собственик на една чужда вещ. Тази унищожаема сделка ще породи правно действие, ако истинският собственик на вещта даде одобрението си за нея. Тук това одобрение ще прояви действието си ex tunc, като се запазват като страни по сделката онзи, който се е представял за собственик на вещта и третото лице. Докато ратификацията представлява едно едностранно волеизявление на мнимия представляван, с което той потвърждава извършените от мнимия представител правни действия.
Основният спор тук е, дали ратификацията създава тепърва представителна власт или такава представителна власт не се създава. Проф. Павлова твърди, че не възниква такава представителна власт. Но потвърждаването като едностранна сделка означава, че не се очаква насрещното волеизявление нито от мнимия представител, нито от третото лице.
42, ал. 2 ЗЗД казва, че могат да се потвърждават всякакви правни действия, включително и такива, които нямат качествата на договори. Не е допустимо обаче да се потвърждават само част от извършените без представителна власт правни действия – те трябва или изцяло да се потвърдят, или да се откаже ратификацията им.

ІV.Форма и действие на ратификацията

Доколкото в 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД изрично е казано, че потвърждаването трябва да бъде извършено в същата форма, каквато е формата на упълномощаването за сключването на договора, то това е изискваната от закона форма, под която може да се направи потвърждаването.
Ратификацията действа с обратна сила, но 42 не казва нищо относно действието на потвърждаването. Тук и без изрична разпоредба на закона, действието на ратификацията е ex tunc, тъй като потвърждаването е едно обуславящо волеизявление, с нея не се навлиза в съдържанието на уговореното между мнимия представител и третото лице. Чрез ратификацията мнимият представляван просто приема, че действията, които са извършени от мнимия представител, ще настъпят в правната му сфера.

V.Срок за извършване на ратификацията

Когато мнимият представляван мълчи, това създава определена несигурност, която би могла да се избегне по следния начин:
1.Било, когато мнимият представител поиска в определен срок мнимо представляваният да потвърди или не сделката.
2.Било, когато третото лице каже, че вече няма правен интерес.
301 ТЗ обаче дава друго разрешение за срока, в който трябва да се извърши ратификацията – когато едно лице действа мнимо от името на търговец се смята, че търговецът е приел действието, ако не се възпротиви незабавно след узнаването. Тук мълчанието като изключение е приравнено на съгласие. Тук няма и срокове, давани от третото лице за одобрение на сделката.
Ако правните действия на мнимия представител не бъдат потвърдени (по 42 ЗЗД/301 ТЗ), то сделката ще е нищожна в отношенията между мнимия представител и третото лице. Ако правните действия бъдат потвърдени/има мълчание, то правните последици обвързват с обратна сила патримониума на мнимо представлявания.
Правни последици между мнимия представител и третото лице – тук сделката също няма да има действие, тъй като мнимият представител действа от чуждо име и следователно и с представителна власт, и без нея, представителна власт между двамата няма.
Възможно е обаче, когато стане ясно, че мнимо представляваният няма да потвърди, мнимия представител да приеме правните последици да настъпят за него. Тук третото лице няма да има правото да търси обезщетение, дори и да е добросъвестно.
Ако ратификация от страна на мнимо представлявания не последва, а мнимият представител също не желае правните последици да настъпят за него, то третото лице може да търси само негативни вреди от насрещната страна. Отговорността е за предварителен договор и това несключване на сделката все пак причинява някакви вреди на третото лице (най-малкото разноските по очаквания договор). Правоимащо да си търси обезщетение за негативни вреди е само добросъвестното трето лице.
Тук има една разлика – докато при пред договорната отговорност лицето, от което се търси отговорност трябва да е виновно, то тук, при мнимото представителство, не е задължително falsus procurator да е действал виновно.
Правни последици между мнимо представлявания и мнимия представител – правните последици между двамата ще се сложат по различен начин в зависимост от това, дали последва ратификация или не.
Ако има потвърждение, то отношенията между мнимия представител и мнимо представлявания ще бъдат както напр. по един договор за поръчка.
Ако не последва потвърждение, следователно извършените правни действия няма да имат никакви правни последици.