49.Видове представителство. Договаряне сам със себе си. Представителство на юридическите лица

І.Видове представителство
1.Според основанието за възникване на представителната власт, т.е. с оглед на това, дали представителната власт възниква по волята на представлявания или не. От тази гл.т. представителството бива:
а) доброволно представителство – при него е налице съгласието (волеизявлението) на представлявания при учредяването на представителната власт. Той дава съгласието си или едностранно (чрез упълномощаване), или по един договор. Доброволното представителство означава следното:
~ представляваният определя кой да бъде негов представител;
~ от представлявания зависи какъв ще е обемът на представителната власт, която ще има представителя;
~ от волята на представлявания зависи и докога, за какъв срок ще бъде представителната власт, т.е. представителят може по своя воля да прекрати по всяко време представителната власт. Ако в един договор напр. не е посочен срок, през който да продължи представителната власт, то тогава представителството е безсрочно. Това обаче не означава, че представителната власт на представителя е вечна, а просто, че не е уговорен срок;
Характерно за доброволното представителство е, че то не е свързано със задължение за представителя да извършва действията, за които е овластен, т.е. и за представителя това представителство е доброволно;
б) задължително представителство – такъв вид представителство възниква в случаите, когато не е необходимо съгласието на представлявания. Но не е редно всички такива случаи да се поставят под общ знаменател, тъй като при някои хипотези може да се иска някакво съгласие от представлявания (напр., при осиновяването законът изисква съгласието на осиновяващия, че иска да бъде осиновител – 54 СК). Задължително представителство има, когато:
~ то възникне въз основа на съдебно решение
~ когато възникне въз основа на административен акт
~ при представителството на родителите по отношение на малолетните им деца;
При задължителното представителство за представителя възникват задължения да извърши действията, за които е овластен. Тук, за разлика от доброволното представителство, законът определя обема на представителната власт и основанията за прекратяването й.
2.Според вида на правните действия, които може да извършва представителя, представителството се дели на:
а) активно представителство – когато представителят е овластен само да извършва правни действия за представлявания;
б) пасивно представителство – когато представителят е овластен само да приема от името на представлявания волеизявленията, насочени към него;
в) смесено представителство – тогава, когато представителят е овластен както да извършва действия, така и да приема волеизявления за представлявания;
3.Според обема на представителната власт, представителството бива:
а) пълна представителна власт – тогава, когато има задължително представителство (напр. възможността на родителите да представляват малолетните си деца във всичко и пред всеки, с ограничението, съдържащо се в 73, ал. 2 СК, т.е. при отчуждаването на недвижими и движими вещи, когато се иска и разрешение от РС и то само, когато има очевидна нужда или полза от такова отчуждаване).
б) ограничено представителство – възможни са различни по обем и вид ограничения в представителната власт на представителя:
~ представителната власт може да е дадена само за извършването на едно конкретно посочено правно действие (напр. само да продаде апартамента);
~ представителната власт може да е дадена само за извършването на определен вид правни действия – напр. напр. само да дава под наем моето имущество;
~ представителната власт може да е дадена на представителя в такъв обем, че той да може да извършва всякакви правни действия, но само по отношение на точно определено имущество;
~ възможно е да има ограничение на представителната власт и по отношение на територията, за която е дадена тя – напр. в търговското представителство – дадено лице става търговски представител на “Лукойл” само за Северна България, а друго - само за Южна България.
4.Някои автори правят разграничение на представителството на:
а) пряко представителство
б) косвено представителство – това представителство обаче не е същинско представителство, тъй като при него не се извършва представителство от чуждо име с пряк ефект.
5.С оглед на това, че е възможно да има множество представлявани или множество представители, представителството се дели на:
а) еднолично представителство – тогава, когато един представител представлява няколко различни лица. Тук правоотношенията са отделни. При множество представители 39 ЗЗД приема, че може всеки от тях поотделно да упражни представителната власт, а може и всички заедно да я упражняват.
б) колективно представителство – когато е предвидено, че множество представители ще упражняват само заедно представителната власт – напр. 31 ЗЮЛНЦ, който предвижда, че управителният съвет представлява сдружението с нестопанска цел и определя представителната власт на отделни негови членове.
6.Представителство с клауза delcredere – това е една гаранционна клауза, с която представителят се задължава да обезпечи изпълнението на задължението от страна на третите лица, с които той договаря – напр. 354 ТЗ.

ІІ.Представителство на юридическите лица
За представителството на юридическите лица се срещат различни схващания. Преобладаващото мнение обаче е, че при юридическите лица става дума за едно особено задължително представителство. Други автори пък отричат да има представителство при юридическите лица, основавайки се на органичните теории за същността на юридическото лице.
При юридическите лица представителството може да се нарече условно органно представителство, тъй като обикновено изпълнителният орган на юридическото лице има представителни функции. Този термин “органно представителство” обаче може да доведе до заблуждение, че органът представлява юридическото лице. Но органът сам по себе си не представлява юридическото лице, а е част от неговата структура. Представително отношение ще има между физическото лице/физическите лица, което изпълнява функциите на изпълнителния орган и юридическото лице. Това важи и тогава, когато член на изпълнителния орган на юридическото лице е друго юридическо лице (тогава представител ще бъде физическото лице, което представлява юридическото лице в изпълнителния орган на това юридическо лице).
При представителството на юридическите лица законът определя органите, които могат да представляват юридическите лица и обема на тяхната представителна власт.
При представителството на юридическите лица особено важно място заема регистрацията на изпълнителните и представителни органи, тъй като те са един от елементите, които задължително подлежат на вписване в устава на юридическото лице, имащ конститутивно значение.
Тук възниква въпроса за това, дали е възможно изпълнителният и представителен орган на юридическото лице, да извършва действия, които се различават от решенията на общото събрание на юридическото лице? Ще доведе ли това до недействителност на сделката? Отговорът е, че това няма да доведе до недействителност на сключената сделка, като тук значение има и добросъвестността на третите лица.
На последно място трябва да се каже, че представителният орган на юридическото лице може да упълномощи и други лица да извършват действия от негово име (т.е. от името на юридическото лице).

ІІІ.Договаряне сам със себе си
При представителството може да се стигне до договаряне сам със себе си, тъй като представителят може да извършва едновременно и действия от свое име, и действия от името на представлявания. И ако представителя направи сам тези две волеизявления, може да се стигне до сключване на договор между представителя и представлявания, т.е. да се договаря сам със себе си. Договарянето сам със себе си е допустимо само тогава, когато става в интерес на представлявания.
Друга хипотеза на договаряне сам със себе си е, когато един представител представлява две лица. Тук отново се правят две волеизявления от името на двете представлявани лица. Договор ще се сключи, ако представителят е действал в интерес и на двамата.
38, ал. 1 ЗЗД установява обща забрана да се договаря сам със себе си, освен, ако представляваният е дал съгласието си за това. Договарянето сам със себе си е възможно само при доброволното представителство.
В съдебната практика обаче има едно решение на ВС от 1991 г., според което и родителите, чието представителство е задължително, биха могли да договарят със себе си, щом като сделката е в интерес на децата им, които представляват.
От 38, ал. 1 ЗЗД личи, че съгласието на представлявания трябва да е дадено предварително. Но всъщност няма пречка съгласието на представлявания да бъде дадено последващо – 42, ал. 2 ЗЗД – лицето, за когото е било действано без представителна власт може да потвърди сделката.
Има и случаи, когато представителят, макар и да договоря със себе си, всъщност не се оказва точно така – това са хипотезите, когато представляваният е определил точно клаузите на сделката. Тук съгласието на представителя е единственото волеизявление, което е необходимо той да направи, за да бъде сключен договора (т.е. не е необходимо да се прави второ волеизявление от името на представлявания).
Извън ЗЗД също има изключения, които допускат договарянето сам със себе си. Напр. в 358 ТЗ (встъпването в изпълнителната сделка по комисионния договор). Или при ЕООД/ЕАД, когато едноличният собственик на капитала сключва договор с дружеството си. Задължително обаче е този договор да бъде сключен в писмена форма, тъй като има опасност по този начин, чрез източване на капитала, да бъдат ощетени третите лица (кредиторите), тъй като няма да могат да се удовлетворят.