47.Представителство – необходимост и понятие. Представително правоотношение. Отграничения

І.Необходимост от представителството
Поначало, както правоспособността, така и дееспособността са дадени на субектите, за да участват лично в гражданско-правния оборот. Понякога обаче, поради липса на дееспособност, се налага правните действия да се извършват чрез представител. В други случаи причината за използването на представителството е времето (пространството) или липсата на компетентност в определена област (напр. адвокатското пълномощно).
Представителството следователно, е иманентна черта на развиващия се гражданско-правен оборот.

ІІ.Определение за представителството
Представителството представлява извършването на правни действия от едно лице за друго и от името му с непосредствен ефект за другото лице.
36 ЗЗД също дава понятие за представителството, като казва, че едно лице може да представлява друго или по силата на закона, или по волята на представлявания, като последиците от правните действия, които извършва представителя възникват направо за представлявания.
Характерно за представителството е, че при него трябва да има поне едно лице, което да извършва правни действия и понеже то трябва да действа от чуждо име, следователно трябва да има и представляван.
Друга характеристика на представителството е, че правните действия, които извършва представителят трябва да са в интерес на представлявания, т.е. да ги извършва със свои действия, но със средствата на другото лице.
Предлогът “за” означава, че правните последици възникват направо и непосредствено в патримониума на представлявания.
Друга особеност е, че по принцип представителството се създава с оглед на извършването на материално-правни действия, но няма пречки представителството да възникне и за извършването на процесуални действия (адвокатът е процесуален представител на своя довереник).
Извършвайки правни действия, представителят формира своята воля, но със съзнанието, че волеизявява от чуждо име, че извършените от него правни действия ще попаднат в правната сфера на представлявания. Нещо повече, извършвайки тези правни действия, не е необходимо представляваният да знае за извършването им (напр., ако представляваният е недееспособен).
Третото лице, с което договаря представителя обаче, трябва да има съзнанието, да знае, че се действа от чуждо име. Знанието и на представителя, и на третото лице е предпоставка за настъпването на правното действие в правната сфера на представителя (това е т.нар. contemplatio domini).
Действителността на извършените правни действия се преценява от гледна точка на действията на представителя – така напр., ако неговата воля е опорочена, опорочена ще бъде и волята на представлявания.
В закона няма текст, който да предвижда как и по какъв начин представителят трябва да съобщи на третите лица, че действа от чуждо име. Но при всички случаи представителят трябва да доведе това до знанието на третите лица. Оборването на тази презумпция става по следния начин:
а) мълчаливо – напр., ако представителят е работник или служител на представлявания;
б) изрично – това важи особено за извършване на правни актове, които представляват разпореждане с права;
Следователно, третото лице може да бъде уведомено за това, че се действа от чуждо име или от самия представител, или от представлявания.

ІІІ.Представително правоотношение (представителна власт)
Представителното правоотношение представлява правоотношение между представителя и представлявания. То е предпоставка за съществуването на представителството. Под представителство се разбира една правна фигура, която съдържа поне две правоотношения и поне три лица:

Представляван Представител
представително правоотношение







Трето лице

Едната страна по тези две правоотношения съвпада (това е представителят). Но двете правоотношения имат различно съдържание – представителното правоотношение е едностранно и по него се създава представителната власт на представителя, докато по външното правоотношение представителят сключва сделката, замества страната (представляваният).
Представителното правоотношение има овластяващ характер – създава се представителна власт за представителя. Представителното правоотношение обслужва правните действия по представителството. За правната същност на представителната власт съществуват различни теории в доктрината:
1.Теория за динамичната правоспособност – според нея представителната власт присъединява дееспособността на представителя към правоспособността на представлявания, но в граници, които са очертани в самото представителство. Според тази теория представителната власт представлява един юридически факт.
2.Според други, представителната власт не е юридически факт, а възниква от определен юридически факт.
Представителната власт представлява субективно право, титуляр на което е представителят. Това субективно право обаче е особено, защото субективните права се защитават по исков ред, при представителството представителят няма такива правомощия. Това е така, тъй като представителната власт е едно непритезателно субективно право, сходно с потестативните. Това са всъщност правата на овластения, от което следва, че представителната власт представлява субективно право, при упражняването на което насрещната страна е търпи упражняването му.
Следователно, представителната власт представлява непритезателно непотестативно субективно право, на което противостои правното задължение на представлявания да търпи правните действия на представителя.
Друга особеност е, че всяко субективно право има в основанието си нечий интерес. Но при представителството едно лице има субективно право, но то е дадено в интерес на друго лице (представлявания).
Представителната власт е сходна с потестативните права, тъй като и нейното съдържание се изразява във възможността да се предизвиква правна промяна в правната сфера на друго лице (в случая това е представляваният).
Оттук и изводът, че, ако няма валидно възникнала представителна власт, няма и представителство. Изключение е тогава, когато едно лице действа без представителна власт, но по-късно лицето, за когото е сключило сделката я потвърждава.

ІV.Същност на представителството
За представителството е характерно, че правните действия, които извършва представителят, са задължителни за представлявания и настъпват в неговата правна сфера по право. Те имат действие само за представлявания, освен тогава, когато липсва ратификация от страна на представлявания и мнимият представител поиска правните последици да настъпят за него.
Този ефект настъпва по две линии:
а) волеизявление на представителя;
б) изричната правна норма на 36, ал. 2 ЗЗД, според която последиците от правните действия, които извършва представителят възникват направо за представлявания.
Схващанията за същността на представителството са различни:
1.Фикционна теория – според нея по силата на една правна фикция, волеизявлението на представителя се счита за волеизявление на представлявания;
2.Репрезентационна теория – според нея при сделките, сключени чрез представителство, меродавна е само волята на представителя – 36, ал. 2 ЗЗД;
3.Теория на сътрудничеството – според това схващане, за да се породи ефекта на представителството, трябва да е налице както волята на представителя, така и волята на представлявания.
36, ал. 2 ЗЗД е възприел репрезентационната теория относно същността на представителството:
а) дееспособността се преценява от гл.т. на представителя – така, ако той е недееспособен и сключената от него сделка ще е нищожна. Но трябва да се има предвид, че представителят трябва да е дееспособен в момента на упражняване на представителната власт;
б) пороците във волята също се преценяват с оглед действията на представителя;
в) за да могат да бъдат търсени определени правни последици, те също се преценяват от гл.т. на знанието на представителя.
От това не следва обаче, че дееспособността и знанието на представлявания са лишени от правен ефект. Волеизявлението на представлявания е от значение, когато възниква представителството. От друга страна, наличието на знание или незнание у представлявания също има значение – напр. знанието на представлявания, че насрещната страна (третото лице, с което преговаря представителя) е несобственик. В случая, ако представителят не е знаел, че третото лице е несобственик на вещта, обект на сделката, а представляваният е знаел, то тогава се зачита незнанието на представителя.