43.Привидни и прикрити сделки. Подставено лице

26, ал. 2 ЗЗД обявява за нищожни и симулативните сделки. При тях има обективиране на воля, но зад това изявление няма съответстваща й вътрешна воля. Воля има, но тя не е в посоката на изразеното. Страните не желаят настъпването на изразените правни последици и поради това волеизявлението не поражда правни последици. Поради това и сделката е нищожна.

І.Привидни сделки
Привидните сделки се определят като специален случай на съзнателна липса на воля/съгласие.
Привидните сделки се отличават от унищожаемите сделки, при които също липсва воля/съгласие, по това, че при привидните сделки това несъответствие между воля и изявление се желае от страните. Поради това, че волевият процес е под контрола на страните, някои автори считат, че при привидните сделки няма порок във волеизявленията.
При привидните сделки фактическият състав е завършен. Съвсем друг е въпросът, че чрез привидните сделки страните целят да скрият какво желаят да постигнат реално.
Привидните сделки се различават и от reservatio mentalis. При привидната сделка насрещната страна на сделката изрично е уведомена, че със сделката не се желаят тези правни последици, а чрез нея само се прикрива истинската сделка.
Привидните сделки се отличават и от фидуциарните сделки. При последните се уговаря това, което се прехвърля по-късно да се върне при определени условия обратно, докато при привидните сделки страните въобще не желаят правните последици, които произвежда сделката.
Привидните сделки се различават и от относително недействителните сделки, които по принцип са валидни по отношение на всички, а са недействителни само по отношение на точно определено лице (кредитора).
Привидните сделки се отличават и от сделките, сключени при измама, когато насрещната страна е въведена в заблуждение.
При привидните сделки страните могат да желаят правният ефект на сделката въобще да не настъпи. В такъв случай, когато страните въобще не желаят привидната сделка да прояви правните си последици между тях, говорим за т.нар. абсолютна симулация.
Възможно е страните да се намират и в хипотеза на относителна симулация - тогава, когато сключват една сделка, но не желаят настъпването на нейните правни последици, а желаят настъпването на правните последици на друга сделка – напр. прави се безпарична продажба, с която се прикрива дарение.
Възможно е и страните да желаят настъпването на правните последици от сключената сделка, но тези правни последици да настъпят по отношение на други страни – напр., когато се прикриват дадени преобретатели.
Следователно привидността може да е не само в сделките, но и по отношение на лицата. Но, докато симулацията между лицата изисква участието и на трето лице, то при симулативните сделки привидността е между същите лица. Т.е. симулативната сделка е дисимулирана сделка.

ІІ.Прикрити сделки
Този ефект на прикриване на типа сделка се постига чрез съчетаването на привидни и прикрити сделки. Това е т.нар. двустранно подставяне. Но освен този вид симулация, може да има още и едностранно подставяне и подставено лице.
Привидната сделка би могла да е двустранна или едностранна адресна сделка и то при условие, че адресатът знае за привидния характер на сделката. Т.е. винаги е необходима вътрешната воля на поне две лица, за да не породи сключената сделка изявения правен ефект.
Твърди се, че симулацията е възможна въобще при едностранните сделки (без значение дали са адресни или безадресни), тъй като те са елемент от едно по-широко съглашение между страните (напр. джирото). Биха могли да бъдат симулирани и едностранни безадресни сделки (завещание, завет), но само дотолкова, доколкото симулацията е доведена до знанието на приобретателя.
Т.е. и тогава, когато едностранната сделка е без адресат може да има симулиране, но трябва отсрещната страна да знае това. Напр. прави се симулативно завещание. Като се разкрие симулацията на завещанието, обезсилва се и самото завещание. За да се разкрие симулацията обаче, симулативното завещание не може да се държи в тайна от приобретателя, тъй като, ако той не знае за привидността на завещанието по отношение на него и приеме наследството, то ще бъде увредено.
Привидни актове могат да се правят във всички клонове на гражданското право. Изключение има, когато напр. мъж и жена сключат привиден граждански брак – макар те да не са желали наистина това, тази сделка ще породи правните си последици.
Тук е мястото за едно уточнение – не е вярно, че не може да има симулативен процес. Напротив, такъв е напълно възможен – напр., за да не се дарява – води се симулативно actio revandicatio. Но, симулирайки една ситуация, която реално не съществува, ние сме реално обвързани със съдебното решение, т.е. дава се предимство на симулативно изразеното. Така е и според 17, ал. 1 ЗЗД, според който прикритото правило ще урежда страните по симулираната сделка, ако са налице изискванията за неговата действителност.

ІІІ.Видове симулация
1.Абсолютна симулация – при нея прикрита сделка в същинския смисъл няма.
2.Относителна симулация – тук с привидната сделка се прикрива същинската, истинската сделка.
3.Дисимулативна (прикрита) сделка – чрез използването на дисимулацията, страните не желаят сделката, която сключват помежду си да стане достояние на трети лица.
4.Пълна и частична симулация – частичната симулация се отнася само до привидността на отделни клаузи на сделката – напр. има един смесен договор за прехвърляне срещу гледане и издръжка, където се симулира клаузата, че съответният имот се прехвърля срещу гледане или издръжка. Или пък чрез гледането и издръжката се симулира едно възнаградително дарение. Това са хипотезите, когато симулацията засяга характера на определени права и задължения. Но може да е засегнат и обемът на правата и задълженията.
Симулативната сделка също трябва да отговаря на изискванията за действителната сделка, т.е. да е спазена формата, да има основание и пр. Ако прикритата сделка изисква дадена форма, то формата на привидната сделка. Напр., ако формата за валидност на прикритата сделка е нотариален акт, то привидната сделка (продажба) също трябва да е извършена с нотариален акт.

IV.Начини за предявяване на привидността
В случай,че някоя от страните или едно трето лице желае да разкрие привидността на сделката, трябва да се докажат следните две неща:
1.Че страните не са желали настъпването правните последици на тази сделка
2.Да се докаже какви са действително желаните от страните правни последици.
Т.е. възниква въпроса по какъв начин ще се разкрие привидността на сделката и действителната воля на страните?
Привидността на сделката следва да се докаже с един установителен иск (който най-често е отрицателен). Това е така, тъй като съдът вече не следи служебно за симулативността на сделките и, за да се произнесе по това, дали една сделка е симулативна или не, той трябва да е сезиран от страните. От друга страна, не е необходимо воденето на отделен процес, в който да бъде разкрита симулацията и чак след това да се служи с установената вече симулация.
Доказателствени средства за доказване на симулирането:
Доказването на симулацията е уредено в 134, ал. 1 и 2 ГПК. Най-често използваното доказателствено средство е обратното писмо (contra letera) – договор, който е обратен пълен документ, договор, който разкрива симулацията на страните и това, че има друга сделка между тях. Дори тогава, когато обратното писмо е под формата на едностранно волеизявление (разписка) на облагодетелстваната от страните, фактът, че другата страна го приема, означава, че привидната сделка няма да породи правните си последици. Когато страната/третото лице, която иска разкриване на симулацията си послужи с contra letera, няма нужда от свидетелски показания. Свидетелски доказания тук се допускат само тогава, когато трябва да се установи загубването или открадването на обратното писмо, но не по вина на страната. При наличието на contra letera е недопустимо да се използват свидетелски показания, които да оборват съдържанието му.
Друго доказателствено средство, чрез което може да се докаже симулацията в сделката, е начало на писмено доказателство – това всъщност е един случаен документ, т.е. документ, който изхожда от другата страна или този документ е официален. За разлика от обратното писмо обаче, представянето на начало на писмено доказателство не е достатъчно за пълното доказване на симулацията в сделката. Тук имаме само едно вероятно навеждане, че има симулация, поради което се допускат свидетели и то тогава, когато иск за разкриването на симулацията е подало трето лице (134, ал. 2, изр. последно ГПК).
Друг начин за доказване на симулацията е чрез прякото признание на отсрещната страна.

V.Действие на привидните сделки
Поради нежеланието на страните привидната сделка да породи действие, то тя ще бъде нищожна, докато не бъде разкрита симулацията. Ако симулацията не бъде разкрита, сделката ще обвърже страните, тъй като изявеното има приоритет пред вътрешно договореното.
Поначало по отношение на третите лица симулативните сделки имат действие – така напр., третото лице, което е придобило от несобственик, не може да стане собственик. Въпреки това 17, ал. 2 ЗЗД казва, че третите лица, които добросъвестно са придобили права по една привидна сделка, освен, ако са придобили права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на симулацията. Т.е. това правило важи за движимите вещи, но и за недвижимите такива, ако са придобити преди вписването на иска.


недвижима вещ
Симулативен продавач привидна сделка Симулативен купувач





Трето добросъвестно лице

Следователно, две са предпоставките, за да може трето лице да стане собственик на една вещ (в частност недвижима) от лице, което я е придобило по една привидна сделка:
а) третото лице да е субективно добросъвестно, т.е. да не е знаело, че праводателят е несобственик на вещта;
б) датата на придобиването трябва да предхожда вписването на исковата молба;
Каса е се за един способ, чрез който третото лице става собственик, макар да не е придобило от собственик. Това основание за придобиване е деривативно, тъй като третото лице извежда правата си от едно определено лице, макар че то не е собственик.
Трети лица могат да са и кредиторите на купувача по симулативната сделка. Те считат тази вещ за негова собственост и следователно могат да се опитат да си съберат вземанията. В случая, ако се проведе докрай принципът на разкриване на симулацията, кредиторите на симулативния купувач не могат да се удовлетворят от тази вещ. Но, ако кредиторите му са добросъвестни и са наложили запор/възбрана преди вписването на иска за установяване на симулативната сделка, техните права върху тази вещ ще се запазят и те ще могат да продадат вещта на публична продан, за да удовлетворят вземанията си. Но това запазване на правата от запора/възбраната ще следва само, ако кредиторите са добросъвестни и са учредили запора/възбраната преди вписването на исковата молба.

VI.Разграничение между скрит пълномощник и подставено лице
1.Скрит пълномощник (косвен представител) – това е едно лице, което извършва правни действия, възложени му с договор за поръчка в интерес и за сметка на доверителя.
§ 5 Доп. разпоредби на ЗППДОП обявява за нищожни сделките по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник.
Скрит пълномощник е комисионерът на един комисионен договор, който действа от свое име, но за сметка на поръчителя.
Понятието “скрито пълномощие” е свързано с прикритото придобиване на права, за да не се разбере кой е действителният купувач. Но това не е задължително. Идеята е друга – това е едно лице, което действа от свое име, но за сметка на друго лице, като третото лице знае, че се преговаря за доверителя (комитента).

комитент комисионер (довереник)



комисионен договор



трето лице


Т.е. комисионерът не е нито скрит, нито пълномощник. При скритото пълномощно е важно, че договора се сключва от името на довереника, а не от името на доверителя. Сделката ще се развие по следния начин:
~ 292 ЗЗД казва, че във вътрешното правоотношение между доверителя и довереника, правата, още от тяхното придобиване, се считат придобити за доверителя. Ако довереникът пък действа от свое име, правата, които придобива от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, във вътрешното отношение между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се считат за права на доверителя.
2.Подставено лице (сламен човек) – подставеното лице, което е хипотеза на симулация, се използва тогава, когато едно лице иска да придобие нещо (някаква вещ напр.), но не иска третите лица да узнае какво придобива. Поради това лицето използва сламен човек, т.е. тук лицата са поне три:



Б В А






На практика, най-често разпространената хипотеза е тогава, когато в сделката като купувач се вписва В, но той упълномощава Б да действа от негово име. Страните по сделката са купувачът В и продавачът А. В нотариалния акт фигурира името на Б, който е пълномощник на В. Но това пълномощно е симулирано (привидно), т.е. няма упълномощаване и следователно волеизявленията, които Б прави, са осъществени от свое име. Това е първата привидна сделка. Така е при абсолютната симулация. Втората привидна сделка е между В и А, като за тази привидна сделка не се изисква да има същата форма като тази на прикритата сделка.
Значи при подставено лице имаме първа привидна сделка (упълномощаването между В и Б), една прикрита сделка (продажбата на вещта) и втора привидна сделка (между В и А).
3.Едностранно подставяне – според проф. Павлова едностранно подставяне има винаги, когато едно лице сключва сделка от свое име и със свои средства, но в придобивния документ се вписва името на трето лице (което често не знае за това) с надеждата, че то ще приеме сделката.
Често обаче едностранно подставяне има, когато се цели едно прикрито придобиване, т.е. да се симулира прикрито придобиване. Напр. при сделки с вещни права върху недвижими имоти от малолетни, може да стане само чрез законово представителство на техните родители. Тук няма уговорка между този, който придобива и онзи, който е вписан в придобивния документ, а се разчита този, за когото се придобива, да одобри сделката.