Тема № 7 Присъединяване към международен договор. Резерви и тълкувателни декларации. Действие на договорите във времето, пространството и по отношение

Тема № 7 Присъединяване към международен договор. Резерви и тълкувателни декларации. Действие на договорите във времето, пространството и по отношение на трети страни. Регистрация.

Държавите могат да бъдат страни по договори, в преговорите и сключването на които не са участвали. В този случай става дума за присъединяване. Присъединяване е възможно единствено към многостранните договори. От гледна точка на присъединяването договорите биват открити, полузакрити и закрити.
Открит е договор, присъединяването към който се извършва само с едностранен акт на присъединяващата се държава. Това са редки случаи.
Полузакрит е договор, който поставя някакви условия пред присъединяващата се държава.
Закрити са договорите, които не допускат увеличаване броя на първоначалните страни по договора.

При многостранните договори съществува възможността една държава при подписване, ратификация или присъединяване към договора да заяви резерви или да направи декларации.
Резерви – в международната практика резерви се формулират по многостранни договори преди влизането им в сила. Общият ред за формулиране, приемане, възражения и процедура по резервите е уреден от Виенската конвенция от 1969г. Резерва означава “едностранно изявление.... с което се иска да се изключи или промени правното действие на определени разпоредби на договора при тяхното прилагане...”
Правото на формулиране на резерви по общи международни договори договарящите се страни имат само тогава, когато резервата не е несъвместима с предмета и целите на договора и изрично се допускат от неговите разпоредби.

Действие на договорите във времето и спрямо трети страни
По общо правило договорът обвързва само страните по него. Възможно е договорът да предвижда права за трети страни. Задълженията за трети страни са допустими само при тяхното изрично писмено съгласие.
С оглед действието си във времето, договорите биват срочни и безсрочни. Срокът на действие на договора може да бъде продължен преди изтичането му – това се нарича пролонгация. Пролонгацията може да бъде автоматическа или с отделно споразумение. Срокът на всекимеждународен договор се определя от неговите разпоредби. Договорите с неопределен срок на действие съдържат норми, които конкретно указват, че договорът е с неопределен срок, но могат да не съдържат подобна разпоредба. Безсрочните договори не съдържат норми относно прекратяването или спирането на тяхното действие.
Договорите се прекратяват по взаимно съгласие или едностранно. Взаимното съгласие включва изтичане на срока, изпълнение на задълженията по договора и взаимно съгласие за предсрочно прекратяване на договора. Едностранното прекратяване включва денонсация и анулиране. Денонсацията е едностранно прекратяване на договора при условия, предвидени в самия договор. Анулирането е правомерно прекратяване на договор и може да има място в различни ситуации, например при съществено нарушение на догвор от другата страна и др.

Териториално действие
Необходимо е да се уточнят пространствата, в които действат международните договори. Под изключителен държавен суверенитет се разбира сушата и нейните недра, водното пространство и сушата, лежаща под него, въздушното пространство над сушата и водното пространство. Това са съставните части на държавната територия.
Територията и пространството могат да се разделят на два вида – държавни и територии за общо ползване (международни).
Съществуващите международни договори действат в следните пространства:
държавни – земни, водни, въздушни
международни – земни, водни, въздушни, космически
със смесен характер – земни и водни
В международната практика има случаи, когато от сферата на прилагане на международните договори се изключва определена част от държавната територия и пространство.

Регистрация
Регистрацията и публикуването на международните договори не са пряко свързани с процеса на сключване, но имат важна връзка.
Въпросът за регистрация на международния договор се решава от участващите в него страни. Страните по нерегистриран договор не могат да се позовават на него пред нито един орган на ООН.
Договорите, влезли в сила между две или повече страни се регистрират от една от тях. В случаите, когато ООН е страна по международен договор или ООН е определена за депозитар, или в текста се посочва, че ООН се упълномощава да извърши регистрацията, ООН е задължена да регистрира договора.