петък, юни 27, 2008

6. Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт.


1.Обща характеристика на държавната власт.
Държавната власт е сложна политико-правна категория. Тя е предмет на изучаване преди всичко от теорията на държавата, и след това от конституционното право в пределите на конституционната уредба на субектите на властта, техните правомощия, формите и методите за нейното осъществяване. Според съвременната философия и правна наука държавната власт се основава на принудата, авторитета и влиянието. Принудата се изразява във възможностите по отношение на правните субекти да се прилагат наказателни, административни и икономически санкции в случаите , предвидени в закона. Авторитетът на държавната власт се провява в убеждението и вътрешно мотивирано съгласие на правните субекти доброволно да й сътрудничат. Влиянието включва всички други фактори, чрез конституцията властта въздейства върху правните субекти и социалните процеси.
Държавната власт е политическа по своята същност. Но държавната власт е само едно от проявленията на политическата власт. Тя е
1)всеобхватна- обединява всички правни субекти,прониква във всички структури на обществената система.
2) суверенна- по отношение на другите недържавни власти, тя има върховенство.
3) единна- въпреки разделението на властите( което всъщност е разделение на функциите); така се осигурява единна политика на държавата.
Източник на държавната власт е народът- принцип на народния суверенитет.Държавната власт трябва да изразява волята на народа.
Държавната власт се харектиризира с властническите отношения, които възникват при нейното осъществяване- между органите на властта и субектите, върху които се осъществява властническо въздействие (те също могат да бъдат органи).
II. Форми за осъществяване на държавна власт
Според Конституцията (чл. 1 ал.2) държавната власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите, предвидени в Конституцията. Всъщност това са двете форми за осъществяване на публична власт. Народът осъществява непосредствено държавната власт чрез формите на пряката демокрация. Пряката демокрация е средство за осъществяване на държавна власт чрез пряко, императивно волеизявление на политически дееспособните граждани. При пряка демокрация народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Това са властнически решения, които имат юридически императивен характер и пораждат непосредствено правни последици, без да се нуждаят от последващо утвърждаване от държавен орган.
Редът за прякото участие на гражданите – в Закона за допитване до народа (ЗДН).Съгласно този закон формите за пряко участие са 4:
1.Национален референдум- решават се основни въпроси, които са от компетентността на НС. Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси от компетентността на ВНС, конституционния съд и съдебните органи, както и въпроси за изменение и допълнение на Конституцията, за държавния бюджет и данъчното облагане,и други въпроси, за които със закон е предвиден специален ред.
2. Местен референдум- в община, район, кметство или населено място.
За характера на плебисцита (лат. Plebiscitum- решение на народа) се поддържат различни мнения. Най-приемливо, но не безспорно е: способ за решаване на въпроси с международна значимост.
3.Общо събрание на населението- за местни въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали.
4.Подписка- гражданите правят предложения до общинските съвети за решаване на въпроси от местно значение. Затова подписката не е форма на пряко народовластие.
Конституцията предоставя правомощия на НС да определи въпроса, по който да се произведе национален референдум. В закона за местното самоуправление съществуват няколко текста, които регламентират провеждането на местни референдуми. Законът за допитване до народа регламентира способите и правните механизми за пряко осъществяване на държавната власт от народа. Регламентирани са националния и местния референдум, общото събрание на населението и подписката като фирми на проявление на пряката демокрация. Право на участие имат политически дееспособните граждани, т.е. имащите избирателни права.