2. Учение за конституцията.Учредителна власт. Конституцията като юридически акт.


Върховенството на Конституцията се изразява в това, че всички други правни актове трябва да бъдат съобразени с духа на Конституцията. Това е субординация на актовете. Юридическата сила се определя от:
А) мястото на органа, автор на акта (това е вярно само при условие, че всеки един орган издава по 1 вид акт) (напр. НС – актове – закони, изменение на Конституцията, решения – те се са с еднаква юридическа сила).
Б) характера на регулираните обществени отношения
Конституцията има най-висша юридическа сила, защото урежда най-съществени обществени отношения, тя определя формата на държавно управление.Триединство – държавен орган - един, който регулира определени обществени отношения и създава правила за това. 2.Второ свойство – Конституцията урежда основни обществени отношения.
3.Трето свойство – Конституцията представлява основа на законотворчество и цялостна нормативна дейност на държавата. Тя съдържа предписания за създаване на закони.
4.Четвърто свойство – Конституцията по принцип може да се приема пряко от народа чрез референдум, или чрез орган. Българската Конституция не допуска изменяне чрез референдум. Конституцията се приема по особен ред и се изменя и допълва по особен ред. Само ВНС – може да определя формата на държавно управление и промяна на територията.
Същност на Конституцията – тя изразява общата воля на народа (но волята е свойство само на индивида, при разделение на обществото на различни социални групи е трудно да се постигне единство на волята, тогава законите и Конституцията биха били идеални)-(Конституцията е юридически акт с подчертана политическа характеристика. Тя притежава специфични юридически белези, които я разграничават от останалите правни актове.
Конституцията е основен закон – тя поражда множество обществени отношения, които не са само в държавната сфера и на държавата и на обществото. Конституцията е основа на правния ред, база на цялостната правна система – съдържа основни принципи на гражданското, наказателното, административното и финансово, търговското и семейното право. Тя е основен закон, също- определя системата на държавни органи.
Конституцията е върховен закон – чл. 5 “Конституцията е върховен закон и други закони не могат да й противоречат” – тя притежава най-висша юридическа сила. Тя се изразява в съподчинеността на актовете помежду им (виж по-горе). Ако изследваме триадата: обществени отношения – държавни органи-правна уредба на обществените отношения, в нея предимство имат обществените отношения (това е основен критерий за определяне на върховенството на Конституцията). Друг критерий е степента на правна абстракция (обобщеност на правните норми) чл. 2, ал. 2 “Териториалната цялост на РБ е неприкосновена” – за да бъдат приложени тези норми те трябва да бъдат конкретизирани в други актове. Свойството юридическа сила е присъщо само на правнонормативните актове.
Върховенството на Конституцията се проявява и в това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Това означава, че те са част, и то основна, от действащото право. Дори, когато препраща към обикновени закони, конституцията има непосредствено действие, т.е. тя е първично основание за изпълнение на разпоредбите (напр. – право на концесия). Чл. 5 ,ал. 2 – генерално установява че “разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие”.
Конституцията урежда основни обществени отношения , които възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата. Няма каталог на обществените отношения, те се променят на различни етапи на развитие. Отношенията, които подлежат на конституционна регламентация, са динамични, непрекъснато изменящи се.
Конституцията е основа за развитие на правотворчеството и законодателната дейност. Тя съдържа в себе си най-общи правнонормативни предписания (напр. чл. 25 ал. 6 – бълг. гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закон) на второ място Конституцията регламентира реда за създаване на законите – законодателен процес.
Конституцията се приема пряко от народа чрез референдум или от органа на учредителната власт. Този белег се извежда от принципа на народния суверенитет РБ – чл. 158 нова Конституция се приема само от ВНС. (основа за това е идеята за разделяне на властта на учредителна и учредена. Учредителна власт в лицето на ВНС е пряк израз на народния суверенитет. Учредителната власт легитимира конституционния строй- учредената власт – НС – не може да ревизира или отменя актове на учредителната власт, но нашата Конституция допуска някои изключения.
Особеният ред за приемане, изменение и допълнение е характерен белег на Конституцията. Самата тя определя реда, по който тя се приема и ревизира. Конституцията от 1991г. установява 2 процедури за изменение и допълнение . Според чл. 153 “НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията, с изключение на тези, предоставени в правомощията на ВНС”. Право на законодателна инициатива има МС и всеки народен представител, когато трябва да се внесе изменение и допълнение на Конститутуцията от НС, правото на предложение е предоставено на група от народни представители (60). Субект на това право е и президента (нелогично – т.к. той няма право да внася законопректи). Предложенията се обсъждат не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3мес. след тяхното постъпване. Приема се с квалифицирано мнозинство от броя от гласовете на всички народни представители. Приемането или отхвърлянето става на 3 гласувания. Ако предложението не получи мнозинство (3/4 от гласовете на всички), то се поставя на нова гласуване (не по-рано от 2мес и не по-късно от 5 мес). При повторно разглеждане за приемането са необходими гласовете на 2/3 от всички народни представители (нелогично – т.к. може да се приеме с по-малко гласове, отколкото при първото разглеждане) (също така ј +1 или 1/3 +1 могат да отхвърлят предложението) – 61 човека имат по-голяма стойност от 179. Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държавно устройство и държавно управление.
особеност – Президента издава укази за обнародване на закони, а Конституцията и допълненията към нея се обнародват по разпореждане на председателя на НС.