криминология

Специална част



1.Престъпността в съвременният свят:


Краят на Втората световна война поставя началото на бързо нарастване на престъпността в развитите капиталистически страни. Благодарение на плана “Маршал” се възстаноняват икономиките в страните от Западна Европа.Постепенно се подготвя създаването на единен икономически ред, световното стопанство се доларизира. С падането на Берлинската стена вече не остават никакви прегради за пълната глобализация,която от своя страна води и до глобализация на престъпността, която става транснационална. Не остава място по земното кълбо, където да не се отчита висока престъпност. Транснационалната престъпност се характеризира с висока адаптивност. Тя също е организирана. Протича ускорен процес на конвергенция на организирана и конвенционална престъпност.В страните от Централна и Източна Европа престъпността се покачва главно с развитието на пазарната икономика. В по-малка или по-голяма степен в тях протича процес на приватизация. Политиката за борба с престъпността вече е различна. Миланския план за действие, приет през 1985г., се оказва твърде остарял. През м.12.2000г. в Палермо беше приета Конвенцията на ООН срещу транснационалната престъпност. Последиците от транснационалната престъпност са:1. заплаха за суверенитета на държавите; 2.заплаха за националната стабилност и държавния контрол; 3. заплаха за демократичните ценности и демократичните институции, особено за страните, които са в процес на изграждане на демокрациите си;4. заплаха за националната икономика – потоците от мръсни пари могат да разбият националната икономика; 5. заплаха за приватизацията (проявява се главно при страните в преход).


2.Престъпността в България:


В началото престъпността в България има не сложна структура. След 1989г. в резултат на социалните промени в страната общата характеристика на престъпността се измени. Увеличи се броят на регистрираните престъпления и коефициента на престъпност. През 1989г. броят на престъпленията на 100 000 души от населението е бил 663, през 1990г.- 763, през 1991 г.- 2042., а през 1992г.- 2646.Тогава за първи път се заговори за взрив на престъпността. След 1992г. престъпността се развиваше неравномерно, най-вече в минус, с ново покачване през 1994г.,след което отново следва рязък спад. През 1997г. е отбелязан нов по-висок ръст-2898 на 100хил.души население. Как се обяснява това? Със социалните изменения в страната трябва да се очакват изменения и то в посока нарастване на ппрестъпността.Причината е комплекс от фактори от национално значение, свързани с измененията от политически и финансов характер-процес на раздържавяване на собствеността, процес на връщане на земята на нейните собственици и др. Основна цел – изграждане на стопанство върху принципите на свободна конкуренция не се реализира, налице е имитационно стопанство, което не е планово. Промените по законодателен път бяха свързани с безработицата. Раздържавяването на земята затрудни обработката й, част от животните бяха ликвидирани,което затрудни производството, свързано с обработката на суровини с животински произход. Ликвидацията на предприятията, които ангажираха голям брой работна ръка увеличи безработицата. Невъзможността за професионална реализация засегна предимно млади хора.Постепенно бедността се превърна във фактор, който ражда престъпност.Правопропорционално с увеличаването на дела на безработните се увеличи и маргинализацията в обществото. Създадоха се относително затворени общности,в които животът протича по собствени правила.Това води до: 1.ювентизация (подмладяване)-увеличи се делът на престъпносттта сред непълнолетните и младежите; 2. интелектуализация-за кратък период от време сред извършителите на престъпления има хора с висок образователен ценз (отнася се предимно до икономическите престъпления). С нарастването на броя на неграмотните през последните години картината се променя,независимо от това,че делът на хората с висше образование нараства; 3.етнизация на престъпността-най-тежката характеристика на престъпността. Поради нарастване на бедността и безработицата сред ромската общност тяхната активност нарастна няколко пъти.При агресивната престъпност-1:7 (българи-роми).Измени се и агресивността на хората от турския етнос; 4.Утвърждаването на организираната престъпност в България- днес тя е част от ежедневието на обществото ни. Тъкмо през преходния период бяха допуснати най-високи нива на престъпността.В резултат на развитието на престъпността у нас в периода на преход се увеличи процеса на виктимизацията поради това,че хората могат да бъдат не само реални,но и потенциални жертви.


3. Традиционна престъпност:


Това е престъпността, която се представя в статистиката. Над 2/3 от общата престъпност се пада на конвенционалната престъпност.Тя подлежи на по-точни измерения,защото за нея се води статистика.Така че тя е феномен,който сравнително най-добре се познава.Изследвана е престъпността и самите престъпници.От 30 до 40% от цялата конвенционална престъпност е делът на тежката престъпност. Конвенционалната престъпност има следната структура: 1.Основен дял-престъпления против собствеността, следвани от престъпленията против личността.Сред регистрираната престъпност относителния дял се променя, защото престъпленията против личността се разкриват винаги много по-бързо.На следващо място – общественоопасните -12-14% при регистрираните и 20% при санкционираните. Престъпност против собствеността- обединени са от един общ обект.Доминиращият вид в тази престъпност е кражбата. Взломните кражби са между 22 и 34%, част от тях са джебчийските.В последното десетилетие кражбата промени своите измерения в зависимост от това къде се извършват кражбите.Техниките непрекъснато се усъвършенстват.Много често една замислена като обикновена кражба прераства в грабеж.Кражбите могат да се извършват индивидуално,в съучастие или групово. Практиката показва, че привилегия на мъжете е да извъшват кражби, при жените процентът е много нисък (обратно е при джебчийските кражби,които се извършват предимно от жени).Малолетните извършват противообществени прояви,а не престъпления, защото са наказателно неотговорни. При кражбите преобладават извършителите с ниско образование.Съотношението по етнически признак е 1:14 (българи-роми).Грабежите са едни от най-тежките престъпления в наказателноправната система на всяка страна. Особено тежки са наказанията при грабежи-съчетание между престъпление срещу собствеността и престъпление против личността. Тази тежка престъпност е с много висока латентност.Често пострадалите не уведомяват разследващите органи. Част от грабежите се извършват от въоръжени лица.Използва се оръжие, за да се сломи съпротивата на жертвата.Преобладаващата част от извършителите на грабежи са мъже.С оглед на възрастта най-активни са непълнолетните, следвани от младежите. И тук има малолетни лица, извършители на грабежи, които са въвличани в тях, защото не носят наказателна отговорност. Престъпност против личността – това са най-вече умишлените убийства.По брой престъпления от този вид България е на първо място в Европа.



4.Престъпност на “белите яки”:



Едуин Съдърланд в книгата си “Престъпността на белите яки” (1949г) застъпва тезата,е това е нов вид престъпност. Проблемът е за престъпленията, извършвани от хора, които имат респектиращо и влиятелно положение в обществото.За да е налице такъв вид престъпност трябва да са изпълнени две условия: 1.извършителят да има високо социално положение;2.да е извършил престъпление в изпълнение на служебните си задължения. След излизането на книгата критиката обявява, че тази престъпност е мит. В същността “престъпността на белите яки” е кастова престъпност, а щетите, които предизвиква са огромни, защото хората с “бели яки” са уважавани хора. Съдърланд не довършва докрай анализа си, стига до извършителя на престъплението и неговите общи характеристики.



5.Корпоративна престъпност:




Най-общо тя е съвкупност от индивидуални или групови престъпления, извършени от членовете на легитимна организация-от нейно име и за нейна сметка. Корпоративната престъпност е особен вид престъпност,която уврежда интересите на отделните граждани и обществото. Предпоставки за наличие на корпоративна престъпност:1. корпорацията трябва да е законна и да функционира легитимно; 2.лицата, извършили престъплението трябва да са организационно свързани с корпорацията и действията, които са извършили да са в интерес на кооперацията. В криминологията въпросът за корпоративната престъпност се поставя сравнително късно –края на 70-те год.и на практика е продължение на престъпността на “белите яки”. Щетите, които причинява корпоративната престъпност са много големи и проблемът за нея следва да се разглежда в процеса на глобализацията на престъпността. Легитимните корпорации трябва стриктно да водят своето счетоводство.Мръсните пари могат да доведат до фалит на корпорации.След изпирането на мръсните пари престъпните корпорации могат да станат силно конкурентноспособни.



6. Икономическа престъпност:



Нетрадиционнна престъпност със собствени характеристики.Характерно за икономическата престъпност е, че преди всичко тя е интелектуална престъпност,при която отсъства насилие и в по-голямата си част е латентна.Нейната детерминация е по-специфична. В България относителният дял на икономическата престъпност в общия дял на престъпността е сравнително малък.Икономическата престъпност е специфично социално явление,възникнало в резултат на икономически отношения,изразяващо отношението между правнорегламентирания ред, неполагане на необходимите грижи за опазване на имуществото,като с това се увреждат интересите на група хора или цялото общество.В исторически аспект икономическата престъпност става популярна след Втората световна война. Там,където икономическите отношения са по-добре развити може да се очаква по-голяма икономическа престъпност.По своя състав икономическата престъпност е разнородна – тя е съвкупност от умишлени и непредпазливи престъпления.В сферата на икономиката в никакъв случай не бива да се подценяват непредпазливите деяния, защото те често причиняват големи щети. Възгледите за икономическата престъпност са различни и няма легална дефиниция на понятието.Формират се няколко групи автори: някои считат,че това престъпление се обединява около един критерий-злоупотреба с доверие, други считат,че е неправомерно да се включват престъпления в цялата схема на икономическите престъпления(основно това са измамите). Измамите в сферата на икономиката придобиват масов характер. Има и една група автори, които считат, че към икономическата престъпност трябва да се включват престъпленията на т.нар.”бели яки”. Престъпността на “белите яки” обаче е нещо специфично.В сферата на икономическата престъпност в основата стои собствеността и отношенията на собственост и това е критерият ,по който тя се различава от стопанската престъпност. Почти невъзможно е да се очертаят границите на икономическата престъпност,но те зависят най-общо от няколко неща:1.от производството – да се отчита има ли налично стопанство или не;2.от пазара и пазарните отношения.Където има конкурентен пазар, а не имитационен може да се очаква развитие на всички форми на икономическа престъпност;
Форми на икономическа престъпност: 1. документни престъпления;2.длъжностни присвоявания; 3.престъпления по служба; 4.безстопанственост;5.контрабанда; 6.подкуп.Нови форми са: престъпления против кредиторите и финансовата система; престъпления в парично-кредитната система и контрабанда. Икономическата престъпност има за последици: сериозно засягане на принципите на пазарната икономика;нарушава търговския морал; създават се обективни условия за някои от конкурентите;създават се затруднения за данъкоплатеца; подрива се държавната политика на разпределение- едни се обогатяват много за сметка на мнозинството. Наличието на мощна “черна икономика” е опасност за самото общество.Чрез средствата, с които разполагат представителите й могат да се превърнат в нещо като “държава в държавата”.Превенция-трябва да има воля за контрол над този вид престъпност и достатъчно сила да се посегне на групировките, да се отнеме имуществото им, когато се установи,че е придобито чрез престъпления.



7. Компютърна престъпност:



Компютърната престъпност е сравнително нов вид престъпност и представлява почти неразработен проблем. Компютърната престъпност -това е съвкупност от престъпления, за които се използва специфично електронно средство и е едно специфично явление, не обособено самостоятелно. Специалистите, които работят в областта на компютърното дело, имат различни схващания:1. Компютърен саботаж –осъществява се с компютърни вируси,които внасят смущения в работата на компютъра или невярна информация. Този проблем не е лесен за разрешаване. Специалистите твърдят, че ако тази дейност се инкриминира това би означавало застой развитието на компютърното дело. 2.Компютърен шпионаж – извличане на необходимата информация от съответната система; 3.Повреждане на информация или на самото техническо средство (компютърна измама). Това престъпление е най-сериозно.Извършителите са хора с висок образователен ценз, могат да бъдат длъжностни или недлъжностни лица. Технически лица,които имат възможност да работят с компютърни системи и на трети лица, които нямат нищо общо с компютрите. Това означава,че тези престъпления могат да се извършват и от голямо разстояние. Престъпленията, които се оказват компютърни, са твърде малко на брой.В последно време се увеличават,но не придобиват масов характер. Това означава, че тяхното разкриване е твърде малко. Една от особените прояви на компютърната престъпност е хакерството. Превенцията на този вид престъпност може да се извършва с постоянното усъвършенстване на компютърните технологии.



8.Екологична престъпност:



Екологичната престъпност е сравнително нов вид престъпност, от вида на квазиконвенционалната престъпност и представлява съвкупност от противоправни деяния,които застрашават околната среда и нейните компоненти. Свързана е с човешка намеса, която нарушава хармонията в природата. След Втората световна война бе застъпен тезисът,че човекът ще промени природата. Законодателните виждания отразяват общите познания, които имаме в момента и по тази причина екологичната престъпност беше формулирана твърде късно. Вредната човешка намеса може да бъде умишлена или непредпазлива.В съвременния свят проблемът за екологичната престъпност става все по-остър поради големите щети, които нанася.Тези щети могат да бъдат отчетени непосредствено след престъплението, но могат също така да бъдат отчетени и след дълъг период от време. Екологичните престъпления в много по-голяма степен от останалите са в зависимост от възгледите на законодателя. Трудно се определят границите на екологичната престъпност и това може да стане само в границите на действащото законодателство, което е крайно недостатъчно.Екологичната престъпност може да бъде от местно, национално или регионално ниво.Когато са засегнати интересите на много страни има глобално значение. Причини за екологична престъпност: производствено-техническа детерминация; Извършители: отделен човек, група от хора или поведение на институции. Превенцията е труден проблем, добре е да се постави акцентът върху новите технологии, но това е възможно в страни, които имат големи финансови възможности. Цената на екологичните престъпления е много висока, но реално тя не може да бъде изчислена. В ООН от години се работи за изработването на конвенция,свързана с екологичната престъпност. Със създаването на една такава конвенция вече възникват определени отговорности и задължения, но страните, които не разполагат с достатъчно средства не биха могли да изпълнят поетите задължения по конвенцията.



9. Пътно-транспортна престъпност:



Това е нетрадиционен вид престъпност, свързана непосредствено с техническото развитие, създаването и пускането в експлоатация на съвременни технически средства за индивидуален и масов транспорт. Тя е съвременна престъпност. И има сравнително голям дял в общата престъпност. Тя също е разнородна – включва умишлени и непредпазливи престъпления по суша, вода и въздух. Характерно за правната регламентация на пътно-транспортната престъпност е, че много от нормите са от техническо естество и поради това отношението е много по-различно от умишлените престъпления. Ако тези норми не бяха скрепени със санкции, тяхното спазване щеше да бъде свързано с целесъобразното поведение на човека. Пътно-транспортната престъпност често има тежки последици – телесни повреди, понякога и смърт, повреждане на скъпоструваща техника и др. През последните години като че ли не се прави разлика между ПТП и пътно-транспортно престъпление. А е редно да се отдаде голямо значение на непрекъснато усложняващата се пътно-транспортна обстановка – употребата на алкохол, зачестяване на случаите на бягство от местопрестъплението. 88% от пътно-транспортните престъпления са извършени от младежи. При разглеждане на проблема с пътно-транспортната престъпност трябва да се има предвид:1.професионалното ниво на водача;2.естествените свойства на човек- наблюдателност, възприятия, познаването на превозното средство, познаване на правилата за движение и др. Специалистите считат, че по-голямата част от престъпленията са свързани с личните качества на водача и неговото психическо състояние. Условия,които трябва да бъдат преценени с оглед детерминацията на тази престъпност: 1.количества МПС за дадена отсечка;2.характер на МПС;3.опитността на водачите; 3.познаване на управляваното МПС; 4.познаване на правилата за движение;5.придобит професионален опит;6.състояние на пътя и пътната маркировка; 7.продължителността на пътя. Превенцията се състои в създаване на нови МПС и подобряване на инфраструктурата и означенията, съвременно законодателство, развитие на застрахователното дело. Тази престъпност има по-различна характеристика от тази на конвенционалната престъпност, но цената й е много по-висока.



10.Младежка престъпност:



Участието на младежи в престъпността и в извършването на най-тежки престъпления е един от най-актуалните проблеми. Неслучайно почти всички социологични теории са изградени на анализа на младежката престъпност,която представлява съвкупност от престъпленията, извършени от млади хора за определен период от време. Понятието “млади хора” е чисто социологическо, в различните страни се имат предвид различни възрастови граници.У нас под млади хора се разбират лицата от 14 до 29 год.,като основанията за това са чисто управленско-политически. Самите законодателни или поднормативни актове са изрично насочени към младежта. В западните страни границата на младежта се свежда до 25 години. Основанията за такава горна граница са:1.особеностите на престъпната активност на хората в тази възраст. Именно при младежите до 25г. могат да се проследят проблемите на социологизацията.;2.Това е възрастта на най-високата конфликтност. След тази възраст постепенно младият човек излиза от възрастта на високата конфликтност, защото проумява, че голяма част от възгледите му за живота са били илюзии и започва да се съобразява със социалните норми.След Втората световна война в цяла Западна Европа цари разруха, в резултат едно цяло поколение от млади хора израства в разбити семейства.Децата изпитват ограниченията морални,материални,религиозни,идващи от новия ред.Младежите обаче винаги са искали да не бъдат ограничавани.Конфликтите,които се зародиха между управляващите и младите хора доведоха до младежката престъпност. Говори са за вълна от агресия,вкл.и сексуална.Увеличаването на агресивната престъпност доведе до изменения на структурата на общата престъпност.При организираната престъпност се разви груповата престъпност при младежите-феномен, който доби високи размери.Постепенно младежката престъпност, както в Европа, така и в целия свят доби застрашаващи размери. Спрямо възрастта младежката престъпност се дели на няколко групи:1.непълнолетни (у нас до 18г.);2.група на младите пълнолетни-18-21г.;3.лицата между 21 и 25г. Младите пълнолетни често имат в проявите си фактори, характерни за непълнолетните,нещо което трябва да се има предвид с оглед тяхната ресоциализация.


11.Престъпност на непълнолетните:



Непълнолетните са точно определени от съответния законодател на всяка определена страна.Когато се говори за престъпност на непълнолетните трябва да се има предвид,че тя включва освен престъпленията и противообществените прояви.Точно по тази причина подрастващите се третират като малолетни и непълнолетни.Относителният дял на непълнолетните в общата престъпност е малък-средно 7%.Тези престъпления са извършени от деца в най-малката възрастова група.Едновременно с това се развива биологичната и социалната компонента, развива се характерът на личността.При определени обстоятелства вече непълнолетния носи наказателна отговорност..Това е период на интензивно приобщаване на непълнолетните към възрастните.Първи период-от 14 до 16г.-непълнолетните от този период са неустойчиви, организмът им не е подготвен, извършва се половото узряване не само като физиологичен процес,но и като социален.През този период половото съзряване придобива не съвсем осъзнавана социална окраска.Проявява се еротичното влечение при момчетата и по-слабо при момичетата, ненасочен към определен обект в този момент.Може да се увеличи рискът даденият непълнолетен да стане жртва на сексуално насилие.Непълнолетните непрекъснато оценяват другите и подражават на някого.В тази възраст те са много зависими от семейството,защото са подчинени на някакъв контрол от родителите.Втори период-16-18г.- При непълнолетните от тази група физическото и полово съзряване е почти завършило.На тази възраст се възприема най-бързо, нараснала е възможността за контрол, може да се упражнява трудова дейност при определени условия,може да се сключва брак. Лицата в тази възраст най-често извършват колективни престъпления – повече и по-тежки. Най-честите престъпления в този период са кражбите (отнемането на МПС е нещо типично за непълнолетните) Превенция- за борба с престъпността на непълнолетните е създадена най-добрата система от мерки. Първият закон за борба с детската престъпност е приет през 1958г. с който се създава и Централна комисия за борба с противообществените прояви на непълнолетните.По места се създават районни комисии и Детска педагогическа стая, създават се поправителни домове и приюти за бездомни деца.



12.Престъпност на жените:



Престъпността при жените е много по-ниска,отколкото при мъжете.Средно мъжете извършват десет пъти повече престъпления от жените.В периода 1980-90г.съотношението между престъпленията е 1:6-жени-мъже.Престъпността при жените е относително стабилна.Основният дял при женската престъпност са кражбите на лично имущество.Джебчийските кражби също показват относително висок дял-30-50%.Престъпленията при жените често са свързани и с работното им място-длъжностни присвоявания и с престъпления вътре в семейството,от битов характер.Жените често са обект на системно насилие и малтретиране и затова често престъпленията имат чисто ситуационен характер,но е възможно и да са дълго обмисляни.Жените често използват отровата като средство за извършване на умишлено убийство.При тях груповата престъпност е по-ограничена,по принцип жените вършат престъпления индивидуално.Рецидивизмът при жените е по-рядко срещан.Във възрастов аспект значително по-високо е участието в престъпления на жени на по-зряла възраст.Общо сред осъдените жени само 3-4% са непълнолетни. Преобладаващ е броят на омъжените жени в съотн.3:1 спрямо неомъжените.Профил на жената престъпница-млада, окол 25-30г.,омъжена жена,живееща в град,която извършва престъпления против собствеността.По принцип жените влизат в конфликти много по-рядко от мъжете.Много често женската престъпност е свързана с извоюване на определен жизнен стандарт.


13.Рецидивна престъпност:



Това е съвкупност от престъпления,извършени от лица,които преди това са извършили други престъпления.Съществуват два подхода към рецидивната престъпност:
1.чисто нормативистичен-за рецидив говорим,когато лицето е осъждано с влязла в сила присъда.Тук се различават общ и специален рецидив; 2.социологичен подход-той не държи сметка за това има ли даденото лице минали осъждания.Достатъчно е да се установи дали то има в миналото си други престъпни прояви.Наличието на рецидивна престъпност е наличието на един от признаците за тежестта на общата престъпност.При рецидивистите се проявява професионализъм,който е признак не само на обществена опасност на извършителя,но и на самото деяние. Рецидивът при регистрираните престъпления е винаги по-малък,защото те са трудно разкриваеми.Рецидивистите оставят по-малко следи и доказателства.По-голямата част от рецидивистите са абсолютни аутсайдери,трудно приспособими към обществото,след освобождаването им от затвора те бързо вършат нови престъпления.В резултат на дългия престой в затвора настъпват много промени в личността и стават напълно негодни да общуват нормално. Рецидивната престъпност има относително малък дял в общата престъпност.Профил на рецидивиста-млад мъж на възраст между 20-35г.,с ниско образование,насочващ се към престъпления най-често против собствеността.Превенцията на рецидивната престъпност се състои най-вече във връщането на човека към здрава социална среда.Целта е по-скоро да се прекрати рецидива,преди да е извършено ново престъпление.


14.Организирана престъпност:



Организираната престъпност се появява при определени исторически условия-дезорганизация на обществото, системно насилие на собствената власт или нашественици над лишено от възможност да се отбранява население. Тя възниква като реакция срещу насилието,но постепенно започва сама да използва насилие за утвърждаването си като фактор в обществения живот.Правейки опит да даде дефиниция на организирана престъпност Дж.Делоу поставя акцент върху няколко основни признака: груповост, системност, антисоциалност,структурираност и утилитарност.Според него организирана престъпност има когато:1.съществува група от индивиди,които са се организирали с цел да се облагоделстват за сметка на обществото по незаконен начин;2.съществува общество, което търси възможности за действие извън контрола на държавните органи.Това общество действа по законите на строга конспирация в продължителен период от време за поставянето под своя контрол на цели отрасли в обществения живот с цел присвояване на крупни финансови средства;3.създадена е постоянна престъпна конспирация с цел финансово облагодетелствуване и за налагане на власт чрез заплаха и корупция със стремеж за придобиване на имунитет към наказателно преследване; 4.групата трябва да е структурирана за непрекъснато извършване на престъпни действия,целта на които е смяна на политическата и/или социално-икономическа структура на обществото;5.всяка формално структурирана група,целта на която е сдобиване с пари чрез насилие,заплаха,изнудване, подкупи с отрицателен ефект върху хората на определено място или район; 6.дейността на групата трябва да е сложна,богато финансирана и широко разпространена,която ежегодно отклонява от икономиката крупни парични суми чрез незаконни сделки. Първата легална дефиниция на организирана престъпност дава Законът за контрол над общата престъпност и охрана на улиците от 1968г.,според който организираната престъпност е противозаконна дейност на членовете на високо организирано и подчиняващо се на определени правила за поведение обединение, ангажирани с натрупването на незаконно имущество чрез хазарт,проституция,заробващи заеми,наркотици,рекет и други противозаконни дейности.Законът RICO определя,че предприятие е всяко отделно лице, сдружение, корпорация, акционерно дружество или друго юридическо лице, други обединения или група от хора,обединени де факто.Предприятието като цяло, или отделни негови членове, извършва различни престъпления-рекет,палеж,лихварство и др.,като алтернатива им е убийство. Престъпната организация(предприятие)действа на принципа на легитимната корпорация(предприятие).Главното различно е в легитимността.Корпорацията има законен характер и функционира в реалната икономика,а престъпната организация има незаконен характер и функционира в сенчестата икономика.


15.Организирана престъпност в България:


Тя възникна след промените през 1989г.и за кратко време успя да се утвърди като неотменно за страната ни явление,притежаващо характерни признаци:организация със своя структура,която действа постоянно като предприятие с цел натрупване на печалби и участие в разпределение на националния и световен брутен вътрешен продукт.Към настоящият момент организираната престъпност в България има: 1.високо общо ниво;2.сложна структура с увеличаване на дела на тежките престъпления против личността, собствеността ,икономиката и обществения ред;3.нови видове престъпност-организирана и организационна (корпоративна); 4.развитие на корупцията до степен да се обособи като самостоятелно социално явление. Организираната престъпност в България е сложна система от организации,които имат различен произход,структура,състав и предмет на дейност,икономическо поведение и реално място в обществото.Но всички те притежават общите черти на организираната престъпност и представляват престъпно предприятие.С оглед произхода и функциите на престъпните организации те мога да се обособят в няколко типа:
1.първи тип-проявява се в две основни форми:
а)на доверени български граждани се предоставят държавни средства за участие в смесени дружества, акционерни дружества и други сдружения извън страната,представяйки капитала като собствен.Те са задължават да осигуряват валутни постъпления в бюджета срещу заплата на държавен служител.В годините след промяната доверените лица присвоиха капиталите и станаха техни собственици;
б)състои се в упражняването на т. нар.”странична дейност”-предоставяне право на лица,които упражняват определен занаят да сключват договори с кооперации за извършване на странични на основния предмет дейности,с цел да увеличат доходите на граждани, живеещи в бедни или планински райони.Този разрешителен режим доведе до корумпиране на голяма част от администрацията и присвояване на финансови средства от длъжностни лица.;
2.втори тип: характеризира се с източване на държавна собственост-пари,стоки и суровини-и преливането им в частния сектор. Този тип престъпни организации са дело на номенклатурата-ръководители на производствени и търговски предприятия,които управляват държавни и кооперативни имущества. Директно се създават паралелни частни фирми със същия предмет на дейност и така се прелива капиталите от държавната фирма към частната, отстъпват се пазари и клиенти и т.н.;
3.трети тип-формират се чрез приватизация на държавни контрабандни канали,поддържани и контролирани от органите на сигурността по време на тоталитарния режим.В тези организации се включват служители от бившата ДС,от митниците и представителите на бившата партийна номунклатура;
4.четвърти тип-изградени са на криминална основа.Към тях се отнасят групи,натрупали капитал от валутни нарушения,контрабанда на леки автомобили и групи,натрупали капитал от насилствени престъпления-грабежи,рекет,отвличания и др.


16.Пране на пари:


Понятието пране на пари може да се дефинира като действия,извършени за прикриване произхода на придобитите чрез престъпления печалби и техните собственици,с цел участие в легалната икономика. Прането на пари преминава през няколко етапа:незаконен продукт-прикриване по трасето-укриване произхода на незаконния продукт-налични чисти пари.Незаконния продукт е придобитата печалба от престъпна дейност.Разпределението на незаконния продукт е раздробяването му,като така всяка част придобива самостоятелност и необвързаност с него.Прикриването по трасето включва действията на участващите в престъпната организация лица или банкови,финансови и други служители.Интегрирането е заключителния етап от цикъла на пране на пари,когато незаконния продукт се сраства с чисти пари.Техниките,които се използват са изключително разнообразни. По-често практикуваните са:незаконен внос(износ)на пари или ценности; внасяне на пари в различни банки;раздробяване на престъпния продукт с цел заличаване следите на паричните суми; автофинансиран заем;разкриване или купуване на търговски обекти;създаване на компании-фантоми; създаване на нелегални банки;фалшиви фактури;закупуване на валута и др.Често прането на пари се извършва чрез разкриване на офшорни компании.Те се създават в зони,където регистрацията се извършва лесно и бързо и се ползват редица законнорегламентирани предимства:нисък или нулев данък;анонимност и конфиденциалност на лицата, регистрирали компанията; слаб или напълно липсващ валутен контрол и др. Офшорните зони са притегателен център за притежалите на мръсни пари и се превръщат във финансов рай.Той се характеризира основно с:1.пълен отказ за даване на информация на друга държава,свързана с всякакъв вид финансова операция;2.законодателство,гарантиращо тайната на дружеството;3.незабавен превод на банковия депозит на дружеството-депозитар;4.отлични електронни комуникации; 6.развит трафик на вътрешен туризъм,позволяващ движение на ликвидни пари;7.използване на една от международните валути като разплащателно средство наред с местната валута.Едно от основните изисквания е страната, приемана като финансов рай, да е политически и финансова стабилна.


17.Корупция:



Може да се дефинира като злоупотреба с правомощия, предоставени на конкретно лице със закон или договор,с цел лично или корпоративно облагоделствуване. Корупцията винаги се проявява като средство или цел.За корумпиращия тя е средство за получаване на определено право, облага или услуга.За корумпирания тя е средство и цел за обогатяване и заедно с това добиване на по-голяма власт.С оглед обществените сфери,където се проявява могат да се обособят следните видове:политическа корупция,корупция в публичната администрация; корупция в правораздаването и корупция в икономическата сфера.Корупцията възниква и се развива в дезорганизирано в политическо,икономическо,финансово,правно и морално отношение общество.Нивото на корупцията и правните й форми са свързани с характера на пазарните отношения и отношението на държавата към пазара и формите на разпределение.Г.Бекър определя икономиката като наука за човешкия избор и създава теория,обясняваща престъпното поведение с рационалния избор,извършван в условията на пазара.Корупцията е стока,която има своя цена.Цената й е променлива, защото корупцията е незаконно благо,което се продава и купува.Тя може да бъде представена със следната формула: корупцията е равна на сбора от монопола и свободата на действия минус отговорността. Цената на корупцията се реализира на пазара в зависимост от търсенето и предлагането.Тази реализация се осъществява чрез продажба или замяна.Движението на корупцията на пазара се определя от макро- и микроикономически фактори,като качеството й се определя от следните благоприятстващи условия:1.степен на дезорганизация на обществото;2.степен на дестабилизиране на държавните институции;3.степен на дестабилизиране на съответните контролни органи;4.наличието на монопол;5.степен на участие на държавата в регулиране на икономиката;6.ниво на дискриминационни правомощия.Цената на корупцията се определя от значението на услугата,вещта и т.н. при участието на повече купувачи.


18.Маргиналност:


Този проблем не е третиран самостоятелно.Терминът се използва за характеризиране на една действителност.Маргиналната група е общност от хора,чиито ценностни ориентации не съвпадат с господстващото мнение в обществото,в резултат на което те се откъсват от него.В страните,където има голям брой емигранти те живеят на групи и не поддържат контакти с населението в страната,в резултат на което често възникват конфликти.С емигрантите в САЩ е свързана организираната престъпност.Маргиналите това са емигранти, лица с минали осъждания,участници в някои секти,проститутки,алкохолици,наркомани.За криминологията интерес представлява бита на маргиналите,източниците им на доходи и дали те имат престъпен произход, отношението на гражданите и институциите към тях.Маргиналната личност често привлича вниманието със своята оригиналност.Много от младите хора им се възхищават и са готови да им подражават.От друга страна маргиналните общности предлагат възможност за физическо оцеляване на самотни млади хора, скъсали връзките си с близките.Маргинализацията е един обективен процес,който спомага за дезорганизиране на обществото. Ограничаването й е е социална задача.Изисква се системно наблюдение на маргиналните общности като често това се осъществява с вкарване на информатори в общността им.Основната цел е да не се разраства маргиналната престъпност.


19.Групова престъпност:



Тя е социален феномен,обусловен от бързото нарастване на конвенционалната престъпност в резултат на урбанизацията.В миналото груповата престъпност не е достигала такива размери. Криминалната група е общност от хора,възникнала случайно или планомерно на основата на общи цели за извършване на едно или повече престъпления.Тя възниква най-често в дезорганизирани общества или в общества,където анонимността е много голяма. Съществуват различни схващания за това какво трябва да разбираме под криминална група и групова престъпност:1.нормативистичен подход-той не дава точно обяснение.Някои автори в САЩ дават определение за понятието криминална група,банда и организирана престъпност,които коренно се различават от груповата престъпност.Трешър се интересува най-вече от това какви са начините на организиране на криминална група,какъв е статуса на отделните хора в нея.Въз основа на това той определя три вида групи: 1.конфликтна група-дълготрайни ли са тези конфликти и как може да се въздейства на тези групи;2.рертретистки групи-това са групите на маргиналите,алкохолиците и проститутките; 3.криминалнална група-проследява се преминаването на една група в един или друг конфликт,не е изключена възможността маргиналните групи също да прерастнат в криминални групи.
Структура на криминалната група:не е изключено криминалната група да има лидер,не е задължително да има някакви писани правила,от които всички се ръководят,те може да възникнат инцидентно.При криминалните групи липсва основната цел на организираната престъпност-натрупване на пари.Криминалната група разпределя парите по друг начин-може да бъде в съответствие със степента на участие.Тук няма натрупване на капитал,всичко се изконсумира. Познаването на групите и техния характер дава възможност срещу тях да се противодейства ефективно.Най-често се елиминира лидерът,след което обикновено групата се разпада.