КРИМИНОЛОГИЯ

15.Психологични теории


Психиката на престъпника отдавна е превърната в проблем,който занимава едни от най-известните психолози в света.В особеностите на психиката се крият фактори, превръщащи човека в престъпник. Учението на Ив.Павлов за типовете висша нервна дейност обвързва комплекса от основните свойства на нервните процеси-възбуда и потискане с тяхната сила,равновесие и подвижност:
1тип-силен,уравновесен,подвижен(сангвиник);
2тип-силен,неуравновесен, подвижен (холерик);
3тип-силен,уравновесен,слабо подвижен(флегматик);
4 тип-слаб (меланхолик).
Учението за обективния детерминизъм на психологическият живот на човека има значение за криминологията с оглед разработване теорията на личността на престъпника и жертвата,както и за криминологичната и виктимологична типология.То се използва успешно и при изясняване психологията на престъпното поведение и при разработването на проблеми,свързани с вземането и изпълнението на решението.Основата на аналитичната психология е поставена от Карл Г.Юнг,който разделя хората на два рязко различни типа:екстраверти и интроверти. Според него екстравертите са по-склонни да извършват престъпления, защото обикновено проявяват агресията си към хора и вещи.Безспорно най-изразен психологизъм в обяснението на престъпното поведение се съдържа в теорията на З.Фройд и неговите последователи.Те разглеждат човешката психика като субстрат от въздействието на неосъзнати вродени,атавистични и агресивни инстинкти, поставени под контрола на суперего.Фройд се насочва към търсене на механизмът,по който се разрешава дълбок вътрешен конфликт,водещ до престъпление.В тях той намира причините на поведение. Търсенето на скритата причина на човешката дейност от психоаналитика дава възможност да се разбере психиката на правонарушителя и да се разкрият мотивите на престъплението.



16.Биологични теории



Биологичната обусловеност на престъпното поведение за първи път се формулира като научен проблем от Ч.Ломброзо.Философската база на неговото търсене е разбирането,че престъпното поведение е предпоставено от биологична наследственост и някои други фактори.Основната идея в концепцията за родения престъпник е,че в човешката природа е дълбоко вкоренен инстинктът към престъпление.Ломброзо подлага на психиатрични и антропологични изследвания затворници и душевно болни и така стига до извода,че дадения по рождение психофизичен строеж е причина за склоността на човека към извършване на престъпления.Той разработва и първата научна класификация на престъпниците:1.престъпник по рождение; 2.престъпник по навик (в тази категория спадат и душевноболни лица) 3.престъпник по страст (тук влизат и политически престъпници); 4.случаен престъпник.В книгата си “Престъпният човек” Ломброзо допълва теорията си и разработва схема на признаците на престъпността:1.аномалии в структурата на черепа;2.морфологични и хистологични аномалии на мозъка; 3.антопометрични и физиогномични аномалии; 4.аномалии на тялото; 5.психологически особености, включващи усещания, чувства, рефлекси и др. Изследванията на Ломброзо поставят началото на клиничната криминология,доразвиваща се впоследствие в редица страни.Енрико Фери е един от най-известните последователи на Ломброзо.Той изгражда нова типология на престъпниците като добавя в типологията на Ломброзо един нов вид престъпници-престъпници по лудост.Според него попадащите в тази категория престъпници следва да бъдат настанявани в психиатрични заведения.


17.Социологически теории


Теорията за аномията възниква в края на 19в. и е първата социологическа теория,която обяснява престъпното поведение. Неин създател е Е.Дюркхейм,който възприема моралният дълг като основна идея за изграждане на философска система.Той счита,че обществото е духовна реалност,която може и трябва да се изучава от социологията. Дюркхейм свързва моралните постъпки,които се извършват в обществото за зависими от други обществени фактори-икономически, психологически, правни и религиозни.Издигайки култа към индивида,той търси единството между отделната личност и обществото,което може да осигури моралното единство на страната.Дюркхейм застъпва тезата,че държавата не само трябва да гарантира правата на отделната личност,но и е длъжна да ги създава.Солидарната и социалната сплотеност,според него,са в основата на обществения живот.Самоубийството е проблем,който особено много занимава Дюркхейм.Той приема,че самоубийството се предопределя от външни на индивида причини,а не от негови вътрешни качества. Аномията, според Дюркхейм,е състояние на дезорганизация,когато около индивида настъпва пълен крах.Тя може да бъде два вида:1.икономическа-когато е нарушен нормативният ред,установяващ материално благосъстояние на различни обществени класи; 2.семейна-когато е нарушен семейният порядък,кото осигурява хармония в личностните взаимоотношения и взаимно уважение.Дюркхейм разграничава следните типове суицидни прояви:1.Егоистично самоубийство-при него индивидът е осъзнал пълната си изолация от обществото и то престава чрез своите механизми да регулира социалното му поведение; 2.Алтруистично самоубийство-свързано е предимно с древни обичаи,а в съвремеността типичен пример са самоубийците камикадзе;3.Аномично самоубийство-свързано е с кризисни периоди в обществото,при нарушение на изградени вече социални стереотипи на поведение; 4.Фаталистично самоубийство-възниква в резултат на засилен контрол от страна на непосредствено обкръжение,когато самоубийството се явява изход от нежелан натиск;Теорията за диференцираната асоциалност на Едуин Съдърленд се основава върху девет хипотези:1.Престъпното поведение се научава; 2.Престъпното поведение се научава в интеракция с други лица в процеса на общуване; 3.Основна част от наученото на престъпното поведение се извършва в групи с близки личностни отношения;4.Когато престъпното поведение се учи,наученото включва:техники за извършване на престъпления и специфична насока на мотиви,цели и отношения;5.Специфичната насока на целите и мотивите се научава от определенията на правните кодекси като благоприятни и неблагоприятни;6.субектът става правонарушител.


18.Конфликт на културите



Според Торстън Селин в основата на престъпността стои конфликтът на културите.Тази теория се използва за обясняване на съществените различия в престъпната активност на лицата от различни културни среди като се вземат предвид и фактори като расова,религиозна,етническа и полова принадлежност. Теорията на субкултурите възниква при определени социални условия в края на 20-те г.на 20в.и се развива главно в САЩ.Основоположник на теорията е Фридерик Трешър,който се заема да изучава над 1000 младежки престъпни организации в Чикаго.Резултатите от това изследване му дават възможност да разкрие характера и структурата на престъпните общности и да търси последиците от социалната дезорганизираност в градската среда.Клифърд Шоу и Хенри Макей внасят корекции в изводите на Трешър относно характера на младежките криминални групи.Според тях основата за възникване на субкултура,както и на престъпни младежки образувания, чиито възгледи и норми да съвпадат с тези на възрастните престъпници са:1.непълнолетните трябва да са част от криминалната действителност на възрастните,т.е. да са в едно семейство или съседска общност; 2.контактът с престъпниците,особено ако те по закон или на практика осъществяваат контрол над непълнолетните,ускорява усвояването на нормите и ценностите на субкултурата.Теорията на дрейфа се основава на разбирането за положението на младия правонарушител в съвременното общество,за което са характерни от една страна множество забрани,а от друга-редица възможности за тяхното преодоляване или заобикаляне.Според Дейвид Матза(автор на теорията)обществото е толкова сложно структурирано и обвързано с противоречия,че младият човек сравнително лесно може да дрейфува между нормативно позволеното и забраненото поведение.От тази възможност най-често се възползват хора от низшите социално-икономически слоеве,защото ниският им социален статус се приема от правоприлагащите органи за смекчаващо вината им обстоятелство.


19.Теория за икономическият детерминизъм



Привържениците на теорията за икономическият детерминизъм поставят в основата на обществения живот и живота на отделния индивид иконимически фактор. Марксистката теория за престъпността е свързана с имената на Маркс,Енгелс и Ленин.Техните възгледи за философията на историята, т.нар. исторически материализъм, дават обяснение на възникването,съществуването и ликвидирането на престъпността като социално явление.Според Маркс и неговите последователи в основата на общественото развитие е материалното производство,а решаваща движеща сила на всички исторически процеси са материалните условия на живот.Те разглеждат производството на материални блага като единство от:1.производителни сили-това са средствата за производство и хората,които привеждат в действие тези средства; 2.производствени отношения-отношенията между хората в процеса на производство;формите на собственост върху средствата за производство и произтичащото от това положение на различните социални групи в производството и техните взаимоотношения. К.Маркс изследва диалектиката между производителните сили и производствените отношения и стига до извода,че на определен етап от развитието си производствените сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения и тогава настъпва епохата на социалната революция.Според Ленин престъпността,както и други надстроечни явления,има класов характер,а причината за съществуването й е в “нарушенията на правилата на общежитие”,в експлоатацията на народа,нуждата и неговата нищета.Начинът за ликвидиране на престъпността е в премахването на тази главна причина.Вилеч Бонгер също отхвърля биологичните фактори и счита,че човешкото поведение е изцяло социално обусловено. Според него престъплението е антисоциален акт,а престъпността е детерминирана от икономиката.Разделението на обществото поставя една класа в зависимо положение от друга,само защото тя притежава необходимите средства за производство. Капиталистическият начин на производство противопоставя буржоазията на пролетариата, а продължителността на работния ден,наемния детски труд,лошите жилищни условия, гладът и мизерията раждат престъпност.


20.Неокласическа икономическа теория


Основните принципи на неокласическата теория са формулирани от представителите на Чикагската икономическа школа.Гари Бекър с книгата си”Икономически подход към изясняване на човешкото поведение” предлага нова теория,която има за цел да изясни характера на криминологичната детерминация.Тази теория е изградена върху възгледа за икономиката като интеграция на социалноикономическата наука под върховенството на икономиката,разглеждана като всеобхватна програма на познанието.Тази икономическа програма обхваща различни човешки действия,чиято проява е рационален избор.Неокласическата икономическа теория разкрива голямо сходство с теорията на играта.Участващите в пазарните отношения са играчи и правото трябва да осигури рационално пазарно поведение на стопанските субекти.Бейкър изследва вариантите на икономическо поведение на отделния участник на пазара и отнася това поведението към третото направление в икономическата програма.На тази основа той формулира общо учение на поведението,а също и неикономически форми на поведение-брак,любов, религия и др.Според Бекър престъпното поведение е проява, външен израз на едно рационално решение. Доколкото престъпността и икономическото поведение са проява на рационален избор измежду възможни варианти,то престъпното поведение по своята същност е икономическо поведение.Така се стига до извода,че престъпността не е нищо друго,освен проява на икономическа активност.Според тази теория потенциалният престъпник разполага с ограничени ресурси за действие.На пазара той излиза с определени,но не много на брой комбинации на поведение,едни от които са допустими от закона, а други-не. Извършването на престъпление означава,че в конкретна ситуация рационалния избор на съответният играч е бил противозаконен вариант на поведение.Този избор е повлиян от социални предпоставки: бедност, безработица, ниско трудово възнагражд.и др. Концепцията за “престъпност на изобилието” има подчертано социологически характер.Тя се основава на възгледа,че престъпността нараства пропорционално на увеличаващото се благосъстояние. Класическите фактори на престъпността на непълнолетните-бедност, разбити семейства,поради пиянство и проституция на родителите от слабите социални слоеве,безработицата и експлоатацията,и особено ниското заплащане, постоянната несигурност за работата и прочие вече не могат да обяснят високата престъпна активност на децата,юношите и младежите в новите икономически условия. Ф.Шафщайн изследва престъпността в страната на европейското икономическо чудо-Германия и заключава,че икономическата нужда не може повече да бъде причина за престъпността.Фалк добавя,че богатството,също както и мизерията,носи зло и ражда престъпност..Високият жизнен стандарт стимулира желанието към ново забогатяване,непрекъснато увеличаване на личното богатство и завоюване на нов социален статус и един от начините да се постигне всичко това е престъплението.В действителност концепцията за престъпността на изобилието е един съвременен възглед за престъпността в съвършено нови икономически условия.Но тя не може да даде обобщен отговор на въпроса защо нараства престъпността заедно със значителното подобряване на материалните условия на живот на хората и дали “благосъстоянието днес”не е само степен,съотнесена към миналото.