КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКИЯ НАКАЗАТЕЛНО – ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /НПК/

Изготвен от ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА, съдия в наказателно отделение на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Наказателното право е съществен клон на публичното право. Затова взаимоотношенията по повод него са свързани с държавата като политическо образувание. Тя, чрез свои упълномощени органи, винаги е от едната страна на правоотношението и винаги участвува активно в него.
Както древните гърци са разучавали и изследвали за себе си и за идните поколения основни закономерности, въплътени в науки като философия, математика и др., главният принос в правото се пада на древните римляни. Именно поради това в много клонове на правото - наказателното право не прави изключение - битува схващането, че “още от римско време е така”. До ден днешен са съхранени римски сентенции, отразяващи основни принципи на римското наказателно право, преминали през вековете и залегнали в основата и на съвременни наказателни институти. Най-важното, което древните римляни са оставили на бъдните поколения, е свързано с правилата, създадени от държавата, за да се осъществи наказателно преследване по отношение на лице, подозирано в извършване на престъпление. Тези правила е следвало да бъдат спазвани, за да бъде наказателното производство пълноценно приключено. Или казано с други думи, още от древността е заложена
формалността на наказателното производство. Пренесено към наши дни, това означава да бъдат спазени изисквани от закона предпоставки и при тяхното наличие- пристъпване към разглеждане на съдържанието на съответната наказателна фигура.
Наказателното право се дели на материално и процесуално.
Материалното право е въплътено в НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС /НК/ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ /РБ/ и
предмет на разглеждане от същото са нормите, свързани с престъплението и наказанието.
Българското наказателно право е кодифицирано, което означава,че само в НК се съдържат разпоредби, уреждащи престъпления и предвидените за тях наказания.
Процесуалното право от своя страна е свързано със законодателно установения път за осигуряване разкриването на едно престъпление, реализиране на наказателната отговорност по отношение на извършителя чрез разобличаване на същия и правилното приложение на закона.
Такава е непосредствената задача на НПК според чл.1, ал.1 от процесуалния закон.
До 28.04.06 г. действува българският НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /НПК/, който е обнародван в бр.89 на Държавен вестник от 15.11. 74 г. и е в сила от 01.03.75 г.и за който оттук нататък ще се говори като за стар. Тогава е даден малко над тримесечен период до влизане на закона в сила, в който правоприлагащите органи /съд, прокуратура, следствие, адвокатура/ е следвало да разучат правилата по новия НПК, за да могат да ги прилагат точно и съвестно от 01.03.75 г. Оттогава той е променян трийсетина пъти, като най-фундаменталните негови промени са направени през 1990 г. и през 2000 г.
НПК е изменян особено често след 10.11.89 г. И това е естествено, доколкото наказателният процес чрез уредбата на своите институти, отразява в изключителна степен същността на държавата. Той трябва да догони настъпилите политико-обществено-икономически реалности в насока на по-бързо разследване на престъпленията и реализиране на наказателната отговорност на виновните лица от една страна От друга страна - тази отговорност трябва да бъде реализирана при стриктно спазване правата на участниците в процеса и най-вече на обвиняемия. Нужно е да се отбележи, че НПК в първата му редакция е бил осмислян от порядъка на 11 години и макар и социалистически, представлява верига от взаимосвързани фигури и институти, уредени в рамките на ясна концепция. Докато напоследъшните изменения бяха на парче, палиативни, без достатъчно обмисляне на новосъздадените и променени процесуални понятия. Поради това виждането за цялостно развитие на едно наказателно производство среща затруднения и дава възможност за разнолики тълкувания от страна на правоприлагащите органи. Още повече, че за разлика от материалното право, при процесуалното такова няма пречка нормите да се прилагат по аналогия и следователно при аналогията да бъдат използувани различни институти, водещи и до различни последици.
От 29.04.06 г. влиза в сила нов НПК, обнародван в Държавен вестник, бр.86 от 28.10.05 г. В този случай посоченият по-горе период за неговото изучаване е шестмесечен. Острата нужда от приемане на нов наказателно-процесуален закон е свързана най-вече с оптимизиране на досъдебното производство, въвеждането на широко полицейско разследване и извеждане на прокурора като господар на процеса тогава. За тази цел се предвиди фигурата на наблюдаващия прокурор, определена в чл.118 А от Закона за съдебната власт. Категорично не може да се твърди, че до момента прокурорът не е изпълнявал роля на ръководещ досъдебното производство, но в новия НПК тя е още по-ярко изразена. След като Република България желае да се присъедини към страните, членуващи в Европейския съюз, трябва да отговори на изискванията на Съюза за наказателно производство с ясни правила и персонифицирана отговорност.
Много от нормите на НПК, който ще действа от 29.04.06 г., погледнати откъм съдържателната им страна, не са претърпели промяна, макар и да имат структурно ново място и нова номерация. Поради времето на изготвяне на настоящото издание на наръчника по наказателен процес за журналисти, авторът се счита задължен да анализира разпоредбите на новия НПК. Следва да се направи изрично уточнение, предвид казаното за непромяна на норми откъм съдържателна страна, че относно тях може да бъде посочено становище, установило се през годините както в теоретичен, така и в практически план. Освен това могат да бъдат дадени примери по конкретни дела, които са решени по НПК, действуващ до 28.04.06 г. Що се отнася до новите разпоредби, пишещият тези редове ще отрази своето собствено становище, което “със и във” практиката може да претърпи изменение. Наличието на собствено становище по все още неприлагани норми е възможно на база общото познание при разглеждане на разпоредбите - материални и процесуални, притежавано от автора заради многогодишната му дейност като наказателен съдия. От друга страна, не може да не се посочи и възможността до влизане в сила на новия НПК, да се стигне до извод за необходимост от промени. И те да бъдат реализирани. Бъдещето ще покаже дали такава реалност ще се осъществи. А и това трябва задължително да стане в случай, че още в периода на изучаване са констатирани съществени неблагополучия.
Характерно за процесуалните норми е тяхното действие
EX NUNC /оттук нататък/, което означава, че нормата започва да се прилага незабавно занапред, включително по отношение на висящите вече и още незавършени наказателни производства /чл.3 НПК- действие по време/.
Има известни изключения, които се предвиждат по изричен начин в преходните и заключителни разпоредби на процесуалния закон. В тази връзка могат да се посочат параграф 3 и 4, които въвеждат правила за неприключилите към момента на влизане на новия закон в сила производства и за сроковете. Подобен “гратисен” период бе даден и с измененията на НПК, публикувани в бр.70 на Държавен вестник от 06.08.99 г., в сила от 01.01.2000 г. С тогавашната промяна се въведе нова философия на наказателния процес, като се направи опит от инквизиционен такъв да се премине към сериозен състезателен.
В новия НПК състезателността на производството намира проявление още в принципа, визиран в нормата на чл.7, според която съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има подготвителен характер. Именно в съдебната фаза състезателността се разгръща по подобаващ начин.

НПК е структуриран по следния начин:
ОБЩИ ПРАВИЛА /чл.1-101/;
ДОКАЗВАНЕ /чл.102-190/;
ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО /чл.191-246/;
СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО /чл.247-355/;
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА /чл.356-411/;
ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА /чл.412-426/;
ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА /чл.427-480/.

Такова е глобалното деление на процесуалния закон и в рамките на всяка от посочените части има глави и раздели, уреждащи конкретни процесуални действия.
Задачата на този кратък преглед е не да бъде правен строг юридически анализ на разпоредбите на НПК, а журналистите да бъдат запознати с основни принципи, процедури и институти на наказателното правораздаване. Освен това изказът се явява от съществено значение при излагане същността на наказателното право и в частност на определени наказателно-процесуални действия /казаното важи въобще за правото/. Затова винаги е необходимо да бъде използуван правилен словесен инструментариум, който е колкото еднакъв за разните клонове на правото, тъй като все става дума за право, толкова и различен. Юридическият изказ на наказателния процес е изключително прецизен. Няма съмнение, че основните му понятия трябва да бъдат разучени от занимаващите се с него /в това число и от съдебните и криминални репортери/, за да бъдат предавани точно и не в житейския смисъл на думите. Защото житейското значение често пъти е различно от правното, макар и да се използуват едни и същи слова. Употребата на думите в житейски смисъл може да доведе до подмяна на същността на наказателно-процесуалните действия и до деформиране на общественото мнение поради неразбиране в дълбина на станалото. Действително, юридическият изказ е тежък и много пъти неразбираем за обществеността, но именно в това е силата на професионалните журналисти, които следва да “преведат”на разбираем език случващото се по правото по начин, че да се предаде точният му смисъл. В този аспект за тях е необходимо да бъдат запознати с терминологията на наказателния процес. Освен това богатството на израза не винаги е позитивно за отразяване на правото, в което бедността на изказа не е порок. Могат да си позволят да имат богат правен речник лица, които са запознати с наказателните понятия и знаят как със заменяне на думите няма да пренебрегнат същността на институтите.

ЧАСТ ПЪРВА: ОБЩИ ПРАВИЛА

Предели на действие на НПК
Започване,прекратяване и спиране на наказателното производство
Принципи и гаранции на наказателния процес
Участници в процеса-субекти
Мерки за процесуална принуда

ЧАСТ ВТОРА: ДОКАЗВАНЕ-чл.102-190 НПК

Доказване

ЧАСТ ТРЕТА: ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.

Разследване -общи правила
Образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване
Провеждане на досъдебното производство
Действия на прокурора след завършване на разследването

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА: СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание
Съдебно заседание пред първа инстанция
Въззивно производство
Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията
Касационното производство

ЧАСТ ПЕТА: ОСОБЕНИ ПРАВИЛА.

Бързо производство
Незабавно производство
Разглеждане на делото в съда по искане на обниняемия
Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция
Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
Решаване на делото със споразумение
Особени правила за разглеждане на дела за престъпления,извършени от непълнолетни
Особени правила за разглеждане на дела,подсъдни на военните съдилища

ЧАСТ ШЕСТА: ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА.

Привеждане в изпълнение на влезли в сила актове на съда
Възобновяване на наказателни дела

ЧАСТ СЕДМА: ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА.

Особени производства