предоставено от Калахан

КОНСПЕКТ ПО БАНКОВО ПРАВО


БАНКОВО ПРАВО
1. Предмет, система. Хетерогенен характер на банковото право
2. Източници. Йерархия на източниците
3. Централна банка – правен режим, място в банковата система, устройство и управление
4. Търговска банка – понятие, учредяване. Правен режим на лицензирането на банковата дейност. Управление. Видове търговски банки
5. Правен режим на клона на чуждестранна банка. Небанкова финансова институция – понятие, правен режим, лицензиране, управление. Видове небанкови финансови институции
6. Капитал и капиталова адекватност на търговската банка. Резерви
7. Ликвидност – понятие, правен режим
8. Публичноправен режим на кредитирането и инвестициите, осъществявани от търговската банка. Големи и вътрешни банкови кредити. Класифициране на кредитите и задължителните специални резерви (законови провизии)
9. Правен режим на системата за гарантиране на влоговете
10. Вътрешнобанков контрол


БАНКОВИ СДЕЛКИ. ПЛАЩАНИЯ
11. Банкови сделки – понятие и видове
12. Банков влог и банков депозит
13. Банкова касетка
14. Банкова сметка. Откриване и водене на банковите сметки. Разплащателна сметка
15. Банкова карта
16. Банков кредит
17. Банкова гаранция
18. Кредитно писмо. Документарен акредитив
19. Банково инкасо, банково документарно инкасо
20. Банков превод
21. Банкови плащания. Плащания в брой. Безкасови плащания


НАДЗОР И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
22. Надзор върху дейността на търговската банка. Организация на банковия надзор. Принудителни мерки, административни мерки. Квестор
23. Административнонаказателна отговорност
24. Ликвидация на банка
25. Особености в режима на несъстоятелността на банките




Литература:
Валери Димитров – Въведение в банковото право.
Марио Бобатинов – Банково право.
Чудомир Големинов – Търговско и банково право.
Ангел Калайджиев – Акредитивът; Банковата карта.
Коментарите на БТПП за акредитива, инкасото, банковата гаранция.
11.03.2003 г.
1.Предмет, система. Хетерогенен характер на банковото право
Банковите сделки се извършват по занятие и са вид търговска дейност. С оглед на формата на организация, допустима за извършването на банковата дейност – само акционерните дружества, тази дейност се извършва от търговци, адресати на различни правни норми. След 1989 г. отпадна монопола върху банковата дейност и тя се осъществява от търговски банки като субекти на търговското право и от БНБ като специални субекти на банковото право. Двата основни закона са Закона за банките и Закона за БНБ. В банковото право могат да се обособят основни дялове: Правен режим на БНБ, основан на Конституцията, с държавни функции, а органите и осъществяват властнически правомощия, издавайки нормативни актове и индивидуални административни актове, които имат за адресати други субекти на банковото право. От друга страна БНБ има и гражданска правосубектност. В правната уредба на дейността на БНБ преобладават норми на публичното право. Друг, втори дял е уредбата на отделните банкови сделки (диспозитивна уредба), а отношенията се регулират в гражданското и търговското право, източник са и правила (обичаи на банковата практика). Третата уредба е публичноправна – на дейността на търговските банки и други субекти. Тя се съдържа в Закона за банките и нормативните актове по прилагането му. Управителният съвет на БНБ издава наредби и приема банкови унифицирани стандарти, които предвиждат общите типови форми на документното осъществяване на някои видове банкови операции. Подзаконовата уредба отразява особеностите на самия Закон за банките. Тя е създадена в приложение на основните правни норми, съдържащи се в Закона за банките, постановяващи административни забрани и задължения и охранявани от банковия надзор. Предмет на правното регулиране на банковото право са банковите отношения, които възникват във връзка с осъществяването на банковата дейност от специализирани субекти. По съдържанието си тези отношения са парични или организационни по смисъла на финансовото право. Предметът има комплексен характер и включва както търговски отношения между равнопоставени субекти на търговското право, така и отношения на власт и подчинение в израз на държавната политика и държавния надзор върху търговските банки от страна на БНБ. При сравнение на търговското и финансовото право се търси отговор на въпроса за неуредени хипотези – кои от принципите на тези отрасли следва да се прилагат. Смесен характер на банковото право, като спрямо регулативните и надзорните дейности, уредени в закона за банките и нормативните актове по прилагането му, ще се прилагат принципите на финансовото право, като тук се включват отношенията между БНБ и търговските банки, а при отношенията между търговските банки и трети лица ще се прилагат принципите на гражданското право и предимство ще има диспозитивният характер и равнопоставеността на участниците.

2.Източници. Йерархия на източниците
В юридически смисъл това са нормативните актове, законови или подзаконови. Основен източник е Конституцията, тя утвърждава формите на собственост и обществено-икономическо устройство. Принципи на либерализъм и равнопоставеност на финансовите субекти. Статут на Централната банка и втория изпълнител – по Закона за БНБ и Закона за банките. Източници са и Търговския закон, ЗЗД, ГПК, ЗАП, ЗАНН, подзаконовите нормативни актове, които доразвиват уредбата на Закона за банките. Косвено приложение имат и нормативните актове от другите клонове (Валутен закон), правният обичай е източник само на уредбата на банковите сделки, не и източник на публичноправна уредба. Публичноправната уредба на дейността на търговските банки се съдържа в Закона за банките и издадените въз основа на него наредби на БНБ. Тя е обусловена от системната концентрация на риск за субектите, които извършват банкови сделки. Същността на банкерството е управление на възникващи рискове и на доходността на банковите операции. Има обвързаност между двете основни банкови сделки – влогове и кредити и най-вече, че влоговете са предсрочно изискуеми, а кредитите не са. Законът за банките е специализиран спрямо Търговския закон (чл. 53 Закон за банките). В главата за учредяване на търговска банка се препраща към акционерните дружества в Търговския закон. Тази обща уредба се изключва от специалните правила за задължителната поименност на акциите с право на глас, законно съдържание на Устава, управление на банката от минимум 2 лица и др. Законът за банките е публичноправен закон и съдържа императивни норми от публичноправен характер. Те уреждат административните забрани и задължения, адресирани до банките и другите субекти на банковата дейност. Те формират регулативен дял на банковия закон. Основна е забраната за осъществяване на банковата дейност без разрешение. Задълженията са свързани с рисковия характер на банковата дейност, например задължението за поддържане на достатъчно адекватен капитал (чл. 23), задължение за класификация на рисковите вземания (чл. 27). За задълженията и забраните се упражнява банков надзор (специален вид финансов контрол). Нарушенията се санкционират с принудителни административни мерки и административни наказания. Законът за банките е и защитен закон, с който се цели стабилност на изградената система и защита на вложителите С малки изключения той съдържа и уредба на частноправните отношения (чл. 48 – отношения между банката и титуляра на спестовен блок). Банковият надзор дава възможност Закона за банките да се класифицира и като надзорен закон, защото той урежда правомощията на надзорните органи във връзка с издаването на лицензия за банкова дейност, по извършването на мерки за въздействие. Надзорът обхваща дейността на търговските банки, клонове на чужди банки и дейността на небанкови финансови институции, чиито режим е подвластен. Законът за банките е специализиран спрямо Търговския закон, но в рамките на специалното банково право той е общ закон (чл. 3). Прилага се и за банки, създавани със специален закон, ако не е предвидено друго; разпоредбите му не се прилагат за БНБ и за други финансови институции (застрахователни дружества, пенсионни фондове). Законът за банките е рамков закон – чрез делегация нормите му могат да бъдат доразвити от подзаконови нормативни актове.

3. Централна банка – правен режим, място в банковата система, устройство и управление
Двояка характеристика – тя е банка на банките, чрез специфични инструменти влияе върху дейността на останалите търговски банки; тя е и държавен орган, който упражнява властнически правомощия и може да издава нормативни и ненормативни актове, които регулират дейността на останалите търговски банки и небанкови институции. Основни задачи на БНБ: чл. 2 Закон за БНБ – провеждане на парична и кредитна политика, емисионна дейност и др. БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Това е изрично предвидено в закон (чл. 2.2 във връзка с чл. 24). Върху дейността на търговските банки БНБ влияе чрез задължителните минимални резерви, операциите на открития пазар, предоставянето на валутни кредити и извършването на срочни валутни сделки; (чл. 41) задължение за минимум резерви, всички банки поддържат такива при Централната банка. Така се поддържа стабилността на банковата система и се регулира размера на оборотните средства в икономиката. Състоянието на валутен борд се изразява в ограничение на редица от обичайните правомощия на Централната банка. Тя е задължение за поддържане на стабилен обменен курс спрямо резервната валута, а при обичайни условия валутният курс е плаващ.При валутен борд Централната банка не е кредитор от последна инстанция и не може да рефинансира търговските банки, освен при изключенията от чл. 33 на Закона за БНБ – при опасност от ликвиден риск; срещу сериозни обезпечения и за срок от 3 месеца. При валутния борд БНБ не предоставя кредити на държавата (чл. 45). Глава 5, чл. 28 и следващите уреждат изрично функциите и операциите на банката в условията на валутен борд. Структурата е от 3 управления: банково, банков надзор и емисионно-оперативно. Всяко от тях се ръководи от подуправител, избиран от Народното събрание по предложение на управителя на БНБ. Много от решенията се вземат еднолично от подуправителите. Вътрешният контрол върху финансовата дейност на БНБ се упражнява от главен ревизор, избран от Управителния съвет и одобрен на управителя на Сметната палата (чл. 22). БНБ е юридическо лице с основен капитал 20 милиона лева, като задължително организира фонд “Резервен”, в който се заделят 25% от годишното повишение на приходите над разходите на банката (чл. 8). Тази разлика се внася в държавния бюджет. Законът запазва независимостта на Централната банка от указанията на Министерски съвет и на други държавни органи при изпълнението на дейността и (чл. 44). Народното събрание приема отчета за дейността на Централната банка. БНБ е и касов орган по изпълнението на бюджета (чл. 43), самото изпълнение се извършва чрез търговските банки, а информацията се организира и събира в БНБ.

4.Търговска банка – понятие, учредяване.
Правен режим на лицензирането на банковата дейност.
Управление. Видове търговски банки
В чл. 1 от закона за банките е дадена легална дефиниция на търговска банка: Акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва паричните средства за предоставяне на кредити и инвестиции. Изброени са само част от банковите търговски сделки, а само част от тези сделки се извършват от небанкови финансови институции. В чл. 1.5 в легалното определение се изхожда от 2 критерия: организационен и предметно-функционален. В рамките на определението се открояват влоговите и кредитните сделки. За да бъде едно лице банка, трябва да извършва и двата вида сделки. Изключителен предмет на банковата дейност се потвърждава и от забраната други институции да извършват банкови сделки, а самото право се придобива по разрешителен път. Чл. 1.3: банките не могат да извършват по занятие други търговски сделки, освен когато това е необходимо във връзка с осъществяване на тяхната дейност или в процеса на събиране на вземанията. Характерно за основните банкови сделки е тяхната публичност. Влоговете и кредитните сделки се осъществяват не инцидентно, а постоянно спрямо множество лица. (Параграф 1 от Допълнителните разпоредби определя, че публичното приемане на влогове е приемането от повече от 30 лица, които не са банки). Основните банкови сделки са уредени в търговския закон, а безкасовите плащания са уредени в Наредба № 3 на БНБ за плащанията. Договорът за паричен влог е разновидност на договора за влог по ЗЗД, като характерно е, че влогодателят има право да изтегли вложените пари, дори и да е уговорен срок на влога. Задължението на влогоприемателя е изискуемо преди срока, но не е изпълняемо предсрочно. При паричния влог влогоприемателят става собственик на вложените пари, като такъв банката държи вложената сума заедно с лихви, дори да не е уговорено изрично. Закон за гражданските влогове в банки – също дава определение за влог и вложител. Повече от капитала на банката се привлича чрез влогови сделки, тоест голяма част от привлечения заемен капитал е изискуем предсрочно. При договора за паричен заем е различно – тук задължението е изпълняемо пред срока, но не е изпълняемо предсрочно. Предсрочното изискване не е от едностранно волеизявление на заемателя, а от юридическите факти (чл. 421 ТЗ). Характерна за банката е функционалната свързаност между влоговете и кредитните сделки в законовото определение: привлечените чрез влог капитали се използват за кредити, а от разликата в лихвите по тях се печели. Това съчетаване в дейността на изискуемостта на вложения от множество вложители паричен капитал, управляван за сметка и риск на банката с предсрочната неизискуемост на предоставените на много заематели парични капитали обуславя системността и постоянната концентрация на риск. Това налага и изключителността на влогово-кредитната банкова дейност, поставянето и под разрешителен режим и забраната и за извършване от всички други търговци. Разрешението или отказът за издаване или отнемане на лицензията са основни в режима на банковата дейност. Освен уредбата в Закона за банките (глава 3, чл. 11 и следващите), е предвидена и Наредба № 2 за разрешенията (издадена от БНБ). С термина лицензия се означава и документът, който удостоверява разрешителното. Административен акт и неговите правни последици. Законът изрично определя лицензията като индивидуален административен акт. Разрешението е следствие от общата забрана за извършване на банкови сделки. Разрешителният тип правно регулиране се отнася и до наименованието, което съответства на банковия предмет на дейност (чл. 18). Лицето, което не притежава лицензия за извършване на банкова дейност, не може да използва в своето наименование “банка”. Лицензията е част от фактическия състав при създаването на банката. Общата уредба за учредяване на банка е тази в Търговския закон за регистрация на акционерни дружества, а специалната е тази в Закона за банките (чл. 5 и следващите и Наредба № 2). Фактическият състав по създаването на една банка съдържа 3 основни юридически факти (1. Учредяване на акционерното дружество; 2. Разрешение; 3. Решение на съда за вписване на банката в съдебните регистри). За разлика от регистрацията на обикновеното акционерно дружество, при банката водещо е разрешението, а съдът е обвързан с разрешителния акт от БНБ. Основен въпрос е дали лицензията се издава при обвързана компетентност или при оперативна самостоятелност (по-скоро оперативна самостоятелност). Централната банка преценява обстоятелствата, необходими за създаването на една банка. Разрешението за банкова дейност може да изключи извършването на банкови дейности, за които Централната банка е преценила, че заявителят не е квалифициран. Положителните и отрицателните изисквания за издаване са изброени в чл. 15 на Закона за банките. Лицензията поражда субективното право на учредителите, заявителите да създадат нов правен субект с търговско качество, като учредят акционерно дружество с банков предмет на дейност и наименование. То е публично по своя характер, а задължен субект е съдът Отказът за издаване на лицензия означава, че нормативната забрана не е преодоляна и банка не може да се създаде. Издадената лицензия за банкова дейност поначало е универсална, тоест за всички банкови сделки, а впоследствие чрез нови разрешителни или ограничителни актове, изменящи лиценза, Централната банка може да определя конкретния списък на сделките, формиращи банковата дейност. Лицензията определя териториалния обхват на дейност – дали ще се осъществява в страната или чужбина. Отказът или отнемането на лицензията засягат банката като съществуващ правен субект. След отнемането на лицензията Централната банка незабавно изпраща копие от този акт за образуване на производство по несъстоятелност или ликвидация. Това е индивидуална, конкретна забрана за осъществяване на банковата дейност. Специално основание за прекратяване на банково акционерно дружество.Особености при учредяването на търговска банка: акциите са само поименни, минималният необходим капитал е 10 милиона лева в пари, в Устава се съдържат сделките, които банката ще извършва; пълномощията за подписване и представляване на банката и данни за извършване на вътрешния контрол. Банката се управлява и представлява минимум от 2 лица, които не могат да възлагат цялото управление и представителство на един от тях, но могат заедно да упълномощават трети лица за отделни действия. Лицата, които участват в управителните органи на банката, трябва да имат определена квалификация и опит. Наредба № 20. Изисквания за членовете (чл. 9 от Закона за банките). Разнообразие на класификации на търговски банки: различни видове търговски дружества (но у нас има само акционерно дружество); според вида на извършвани операции – банки с емисионна функция; банки, извършващи платежно посредничество; банки, търгуващи с ценни книжа. Обикновено банките извършват всички банкови сделки и почти винаги са универсални.

17.03.2003 г.
8.Публичноправен режим на кредитирането и инвестициите,
осъществявани от търговската банка. Големи и вътрешни банкови кредити. Класифициране на кредитите и задължителните специални резерви (законови провизии)
Банките предоставят кредити не на определен кръг лица, а на широк кръг, за да се избегне концентрацията на рискове. Ограниченията са с такъв смисъл в кредитната дейност – в чл. 29 ЗБ и Наредба №7 за големите експозиции. Цели да се разпредели или ограничи загубата, която банка или банкова група може да понесе в резултат на концентрация на експозиции. Чл. 29 ЗБ: банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към капитала си. Експозициите се установяват към 1 лице или свързани лица (параграф 1.3 от Допълнителните разпоредби на ЗБ). Експозициите са сбор от балансовите активи и задбалансовите ангажименти по Наредба №7. Тук се включват всички активи от глава 5 на Наредба №7 за капиталовата адекватност, без да се прилагат рисковите кредити и независимо от условията на възникването им и финансовия инструмент. Включват се и задбалансовите ангажименти, при реализацията на които възниква безусловно вземане на банката. В чл. 2.2 от Наредба №7 са изброени експозициите, които не се включват и смятат за експозиции към определен клиент. Голяма експозиция има в случай, че тя се формира в резултат на намаляването на собствения капитал по смисъл на Наредба №8 или когато тя възниква в резултат на нововъзникнала свързаност между отделни клиенти. Определянето на голяма експозиция на банката се извършва със съотнасянето и към собствения капитал. Експозицията ще се счита за голяма, когато не е по-малка от 10% от собствения капитал на банката или банковата група. Решението, което води до формирането на експозицията, се взема от Управителния съвет или Съвета на директорите, а когато е по-голяма от 15% - с единодушие. Експозицията за 1 лице или свързани лица не може да надвишава 25% от собствения капитал, а общият размер на всички големи експозиции не може да надвишава 8 пъти собствения капитал. Тези ограничения не могат да се приложат в случаите, когато експозициите са към държавата или Централната банка или гарантирани от тях, както и когато експозициите са обезпечени с държавни ценни книжа, със злато или залог за вземане към банка в национална или конвертируема валута. Банките в кредитната си дейност определят случаите, когато възниква общ риск за банката при обслужването на някои големи експозиции. В правилата банките предвиждат и ограничение на експозициите, които се концентрират към определени икономически райони (прилага се в БНБ). При вземането на решение за формиране на голяма експозиция банките са длъжни в 10 дневен срок да уведомят банковия надзор и да представят 3 месечни отчети. Вътрешни кредити – необходимо е единодушно решение на колективния орган на банката, както и одобрение от ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол. Вътрешни са кредитите, предоставени на лица, свързани с банката (администрация, акционери с повече от 5% капитал, членове на управителния орган на банката и др.). Общо е условието, че тези кредити не могат да се предоставят при облагодетелстващи условия в сравнение с условията за трети лица. Размерът на необезпечен кредит, предоставен от банката на неин служител не трябва да надвишава 24 пъти брутната му месечна заплата, а общият размер на предоставените вътрешни кредити не може да надхвърля 10% от собствения капитал на банката, а необезпечените кредити да не надхвърля 3% от собствения капитал. Заделянето на специални резерви е уредено в чл. 27 ЗБ и в Наредба №9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране провизии за покриване на загуби. В чл. 2 на Наредба №9 е дадено легално определение на рискови експозиции. Тук се включват всички кредити и други вземания на банката, отразени като позиции към баланса и независимо от основанието за възникването и за които има риск за намаляване на балансовата стойност; условни задължения на банките, отразени като задбалансови позиции, за които има вероятност да бъдат изплатени от банката. В правилата на кредитната си дейност банките са длъжни да предвидят създаването на кредитен комитет, който като специализиран орган да осъществява наблюдение, оценка, класификация и прогнозиране на рисковите експозиции. Критериите за класификация на рисковите експозиции са срока на забавата на изискуемите по тях суми, оценка на финансовото състояние на длъжника и източниците на изплащане на задълженията му. Ако за една рискова експозиция са налице еднакви основания за отнасянето и в различни класификационни групи, тя се отнася в класификационната група, за която се изисква по-голям процент провизии. Експозициите според критериите се класифицират като: редовни (обслужвани); под наблюдение (налице е несъществено нарушение на обслужването); нередовни (има просрочване на плащанията между главницата и лихвата от 60-90 дни); съмнителни (просрочване от 90 до 180 дни, има риск клиентът да бъде обявен в несъстоятелност); загуба (над 180 дни, длъжникът е в несъстоятелност, ликвидация и др.). За всички видове експозиции се начисляват т.нар. специфични провизии. Те са елемент на счетоводните разходи и са коректив на отчетната стойност на активите. Така чл. 13 предвижда банките да формират такива провизии, като отчитат разликата между балансовата стойност на експозициите от предходно отчетен период и възстановимата и стойност към съответния отчетен период. Предвидено е паричните потоци да се намалят с процент за риска от загуба в зависимост от групата: 10: под наблюдение; 30% за нередовните; 50% за съмнителните и 100% за загубите. Наредбата не допуска банките да начисляват лихви върху лихви освен по капитализиране (чл. 16 и при съгласие с клиентите на банката). За рисковите експозиции формираните резерви също се представят при месечни отчети в БНБ (текущ контрол). За банките съществува забраната от чл. 1.3 ЗБ да извършват друга търговска дейност извън сделките по ЗБ, освен когато това е необходимо за осъществяването на дейността им. С оглед риска в банковата дейност са предвидени ограничения спрямо инвестиции на банката. Без писменото разрешение на Централната банка не могат да се откриват клонове в чужбина; да се влива, слива или разделя банката; да се придобива пряко или косвено дялово участие в небанка и стойността му е по-голяма от 15% от собствения капитал. Това ограничение не се прилага, когато участията са придобити вследствие събиране на вземанията, тогава банката следва да се освободи от това участие в 3 годишен срок. Чл. 30 въвежда ограничения спрямо размера на вложенията в банката в недвижими имоти и други дълготрайни материални активи. Те не надхвърлят 50% от собствения капитал, а заедно с дяловите участия в дружества – собствения капитал.И то не се прилага, ако активите са придобити вследствие събиране вземанията на банката. В 2 годишен срок банката следва да се освободи. Банката не може да бъде неограничено отговорен съдружник.
10.Вътрешнобанков контрол
Банките са длъжни в уставите си (чл. 7 ЗБ) да уредят начина, по който ще се извършва вътрешния контрол на банката. Освен нормативната уредба, има и в Наредба 10 за вътрешния контрол на банките. За разлика от банковия надзор, осъществяван от органите на БНБ (външен контрол), вътрешнобанковия контрол се извършва от длъжностните лица в самата търговска банка. Като всеки контрол и този е оценъчна дейност, за законосъобразност на извършените банкови сделки и свързаните с тях операции. Чл. 2 на Наредба 10 контролът се осъществява чрез наблюдение и проверка на финансовите и счетоводни операции на банката и начина, по който осъществяват правомощията си длъжностните лица при вземане на управленски решения: протоколът е текущ или последващ. Контролът се осъществява от щатни инспектори по вътрешен контрол, обособени в съответната организационна структура по вътрешните правила на банката. Контролните правомощия са в чл. 6 и 7 (не се различават). Обектите на контрол са основни и специфични. Основните са в чл. 9 и са свързани със законосъобразното счетоводно отчитане на банковите операции. Специфичните обекти са изброени в чл. 11-14, като се включва спазването на договорната и технологична дисциплина и лицензията, издадена от БНБ. За всяко контролно действие се съставя акт, който е констативен. При липса на нарушение се прави констативна записка. Ако се установи нарушение на нормативните актове и е причинена вреда на банката, се съставя констативен акт, който съдържа и препоръка за отстраняване на нарушенията по тези констативни актове, засегнатите лица могат да дадат обяснение, а органът, изготвил акта, дава заключение. Актът се дава на компетентните органи на банката за предприемане на мерки за въздействие (обикновена дисциплинарна отговорност, а в случай на нанесени вреди - имуществена отговорност по Кодекса на труда или по общия исков ред. При данни за престъпление се уведомява прокуратурата).
9.Правен режим на системата за гарантиране на влоговете
Действащата нормативна уредба се състои от Закона за гражданските влогове в банки и Наредба №29 на БНБ – уреждат се условията и реда за уреждане на влоговете в банки. Изисквания на Директива 9419 на Европейския съюз. Законът се прилага за всички банки, които са получили по установения ред решения за приемане на влог. Тя се прилага за клонове на чужди банки, ако държавата по седалището на съответната банка няма действаща система за гарантиране на влогове; тя не обхваща клоновете в чужбина. Действащата система гарантира по-малък размер. В Параграф 1 на ЗГВБ е дадено определение на влог, съвместен влог и вложител. Според закона се гарантират влогове в левове и чуждестранна валута, като размерът е определен в чл. 6 (10 000 лв.). Посочените суми са за влогове на 1 вложител в 1 банка. Обект на защита е не само главницата, а и начислените лихви към момента, когато е постановено решение за отнемане на лиценз за банкова дейност (чл. 23.1). Всички съвременни банкови законодателства изключват от обсега за защита на влоговете влоговете на лица, които според свързаността си с банката разполагат с достатъчно достоверна информация, за да могат да оценят състоянието на банката. Тези лица са изброени в чл. 5. Изключват се влоговете на членовете на Управителния съвет; органите на вътрешния контрол; акционерите с повече от 5% от гласовете в Общото събрание; лица, които ползват привилегировани лихвени проценти. Общият размер на задълженията на банката към 1 вложител се определя от сбора на влоговете му с начислените върху тях лихви. Законът предвижда и правила за установяване размера на съвместните влогове и влогове в полза на трети лица (чл. 6.3-4). За гарантиране на влоговете има специален фонд, който е юридическо лице със седалище София. Върху неговата дейност се упражнява контрол от Сметната палата. Този фонд се определя като типичен държавен извънбюджетен фонд, а механизмът за набиране и разходване на средствата му е организиран с властнически метод на правно регулиране по ЗГВБ. Основните функции на фонда са да определя и събира годишните премийни и встъпителни вноски на банките; да инвестира активите си; да изплаща гарантираните размери на влоговете. Управление – от Управителния съвет, с правомощия, уредени в чл. 12. Източници на набиране на средства са първоначалните встъпителни вноски на банките и годишните премийни вноски; доходите от инвестиране на средствата и получените от фонда суми от имуществото на банката в случаите на суброгация. Първоначалните вноски и годишните премийни вноски на банките са невъзстановяеми, включително и при прекратяване на банката. Встъпителна вноска се внася от всяка банка, еднократно в 30 дневен срок от вписването и в Търговския регистър и е в размер 1% от регистрирания капитал, но не по-малко от 100 000 лв. При неизплащане в срок се дължи законна лихва за забава. Размерът на годишната премийна вноска е 0,5% от общия размер на влоговата база, определена към 31 декември на предходната година. Влоговата база се определя от сбора на всички влогове, привлечени от банката с изключение на тези от чл. 5.1.6-14 (влогове на други банки и необходимите финансови институции). Анализът на закона показва, че при формиране на влоговата база не се изключват всички влогове, върху които не се простира гаранцията на закона (напр. Влогът на лице, член на управителен орган не се ползва със защита, но се има предвид при формирането на влоговата база). Първоначалните и годишните премийни вноски са годишни разходи. Механизмът на плащанията от фонда показва, че всеки от титулярите на гарантираните влогове придобива публично право на парично вземане срещу фонда. Най-съществената последица от неплащане на вноските е чл. 19 – основание за отнемане на лиценза за банкова дейност. Нормата, с която се определя за какво се използват средствата по фонда е императивна. Тези средства се ползват за изплащане на влоговете по гарантирани размери; на заеми, получени от фонда и за поддръжка дейността на фонда. Средствата на фонда могат да се инвестират в държавни ценни книжа; краткосрочни депозити в търговски банки и депозити в БНБ. След отнемането на лиценза на банката се задейства механизмът за гарантиране на влоговете. Гарантираните размери се изплащат чрез търговската банка, определена от Управителния съвет на фонда. Сключва се договор между фонда, обслужващата банка и назначените квестори, ликвидатори или синдици. В 15 дневен срок от отнемането на лиценза се предоставя информация на фонда за влоговете в банката. Фондът е длъжен да оповести деня, от който вложителите в банката могат да получат плащане от фонда и от обслужващата банка. Изплащането започва максимално 45 дни след отнемането на лиценза. Влоговете в чуждестранна валута се изплащат в лева. Вложителят трябва да разполага с удостоверение, което получава от банката с отнета лицензия. Ако лицето претендира, че притежава влог, но не му е издадено удостоверение, той оспорва данните и може да предяви своите възражения пред квесторите, ликвидаторите или синдиците. При отказ за корекция на данните производството продължава по общия ред. Обслужващата банка изплаща сумите по гарантирания влог след представянето на удостоверение. За вземания над гарантираните, вложителите се удовлетворяват от имуществото на банката, като се спазва общия ред на кредиторите (чл. 722 ТЗ). ЗГВБ предвижда суброгация на фонда в правата на вложителите от датата на отнемането на банковата лицензия. По чл. 24.2 фондът не дължи лихви по гарантираните суми.

01.04.2003 г.
6.Капитал и капиталова адекватност на търговската банка. Резерви
Собственият капитал (капиталовата база) на банките е един от най-важните източници за финансиране на дейността им. Той се състои от акционерния капитал, допълнителния капитал, резервите и неразпределената печалба. Чл. 23 от Закона за банките предписва, че всяка банка или банкова група по всяко време трябва да разполага със собствен капитал (капиталова база), различен от основния капитал, с минимални размери, структура и съотношение с балансовите активи и пасиви, които се определят от Централната банка. Собственият капитал гарантира на банката възстановяването на поверените и от кредиторите парични средства и други ценности (той е гаранция банката да може да изпълни задълженията си към нейните кредитори). Нормативната основа е чл. 23 ЗБ и Наредба №8 за капиталовата адекватност на банките. Ефективното използване на собствения капитал позволява да се повиши рентабилността и ликвидността на банките. Собственият капитал на банките изпълнява 3 функции: 1)Защитна – изразява се в това, че при ликвидация той е източник на средства за възстановяване влоговете на клиентите, а чрез резервите банките се предпазват от загуби; 2)Оперативна – платежоспособността на банките се осигурява само с част от собствения капитал и това са резервите. Те ще бъдат платежоспособни, ако не се засяга акционерния капитал; 3)Регулативна – чрез показателите за капиталова адекватност БНБ упражнява контрол върху дейността на банките и регулира техните операции.
Собственият капитал се образува от сбора с първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, намалени със сумите, изброени в чл. 11.4 от Наредба №8 за капиталовата адекватност на банките. В собствения капитал не е включват провизиите за покриване на рискове от загуби, формирани по чл. 27 ЗБ и Наредба №9 за оценка на рисковите експозиции на банките. Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал в размер не по-голям от първичния капитал. Редът за формиране на първичния капитал е определен в чл. 9 от Наредба №8 на БНБ, а редът за формиране на допълнителните капиталови резерви е определен в чл.10 на същата наредба. Собственият капитал на банките се формира чрез емитиране на акции и необезпечени ценни книжа, както и чрез образуване на допълнителни капиталови резерви. Прирастът на банковия капитал се осъществява обикновено за сметка на неразпределената печалба и на продажбата на обикновени или привилегировани акции (водещ е първият елемент). Изборът на методите за увеличаване на капитала се основава на 2 изисквания: 1)Да се намали цената на капитала (т.е. разходите за придобиването му); 2)Да се повлияе върху доходността на банката чрез въздействието върху кредитната и инвестиционната и политика.
Критерии за капиталова адекватност: капиталовата адекватност на банките изразява състоянието на собствения капитал (неговата достатъчност) от гледна точка на осигуряване на ликвидността им и създаване на предпоставки за повишаване на тяхната рентабилност. За да бъдат банките ликвидни е важно текущите им доходи да са достатъчни за покриване на загубите от дейността им; за изплащане на дивиденти на акционерите и аз осигуряване на част от капитала, необходим за финансиране на разширяването на банковите операции. В Наредба №8 са установени следните показатели за установяване капиталовата адекватност на банките: обща капиталова адекватност; адекватност на първичния капитал; степен на риск на активите; степен на покритие на активите. Изчисляването на посочените показатели изисква определяне на следните величини: размер на капиталовата база; размер на първичния капитал; сума на активите по балансова стойност; сума на задбалансовите позиции; общ рисков компонент. Към наредбата има приложения, от които ясно личи как се изчисляват тези величини. Установяването на обща капиталова адекватност изисква изчисляването на: а)Сумата на активите и б)Общия рисков компонент. Общият рисков компонент дава представа за размера на рисковите активи, изразяващи поети, неотменяеми и потвърдени ангажименти за плащане (то изразява от една страна частта на рисково авансирания капитал на банките, а от друга страна възможността за възникване на потребност от авансиране на капитала). Общата капиталова адекватност е процентно съотношение между собствения капитал и общия рисков компонент. Активите на банката се разпределят като такива с нулево рисково тегло, 20% и 100% рисково тегло. Капиталовата база и отношението на общата капиталова адекватност се установява като процентно съотношение между собствения капитал на банката и общия и рисков компонент. Това съотношение на обща капиталова адекватност не може да е по-малко от 12%. Друг показател е адекватност на първичния капитал. Той е процентно съотношение между първичния капитал и общия рисков компонент. Той не може да бъде по-нисък от 6% и показва каква е частта на капитала, насочена към собствените активи. Друго съотношение е степен на риск на активите, което се установява като съотношение между общия рисков компонент и сумата на балансовите активи. Този показател дава представа за степента на поемания риск от банките. Той не може да бъде по-нисък от 6%. Друг показател е степен на покритие на активите, който се установява като процент между собствения капитал и сумата на балансовите активи. Неговото съотношение не може да бъде по-малко от 6%, като чрез този показател се указва каква част от активите се покрива със собствения капитал.
Нашите банки образуват няколко вида резерви. По чл. 24 ЗБ те образуват фонд Резервен, в който се насочва част от печалбата на банката след облагането и с данъци, но преди изплащането на дивиденти. Тези средства се използват за покриване на загубите от дейността на банките само след изчерпване на средствата от специалните задължителни резерви. За покриване на съмнителни и безнадеждни вземания банките образуват специални резерви, т.нар. Законови провизии, които са за сметка на печалбата, но преди облагането и с данъци. Централната банка чрез Наредба №9 определя критериите за класифициране на вземанията и съответните провизии. Банките поддържат и задължителни минимални резерви при БНБ, чиито размер и източници са посочени в чл. 41 ЗБНБ и Наредба №21 за задължителните и минимални резерви, които банките поддържат при БНБ.
7.Ликвидност – понятие, правен режим
Правна уредба:чл. 28 ЗБ и Наредба №11 за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Ликвидността на банките изразява възможността им да посрещнат своите задължения към клиентите и кредиторите си: 1)С наличните си средства; 2)С ликвидните си активи (активи, които бързо се продават по цена, близка до балансовата им стойност); 3)С паричен капитал, който могат да си набавят отвън (да се рефинансират). Това зависи от структурата на активите и пасивите по баланса на банката. Всяка банка се стреми да увеличи обема на пасивите си (на собствения и на чуждия мобилизиран капитал). Върху ликвидността на банките влияе значително и съставът и структурата на активите, затова пасивите по баланса трябва да се разпределят по активи по начин, осигуряващ своевременното им възстановяване и създаващ възможност за посрещане на задълженията към клиентите, затова банката се стреми да разполага с оптимален размер ликвидни активи (касова наличност, приравнени на нея средства; краткосрочни държавни ценни книжа и др.). Класификацията се прави с цел да се осъществява съпоставка на активите и пасивите съобразно сроковете по падежите при определяне на съответните показатели за ликвидност. Системата, която дава информация за ликвидността на една банка се основава на създаване и поддържане на падежна таблица; оценка и управление на паричните потоци; поддържане на адекватен размер ликвидни активи. За паричните потоци се създава падежна таблица с оглед на изплащането им на падежа или с оглед на това, че плащането им не е сигурно на падежа. В чл. 8 на наредбата са определени адекватните ликвидни активи на банката. Тук се включват средствата, изразени в банкноти и монети в наличност; по разплащателни сметки; средства в БНБ без задължителните минимални резерви. В наредбата са определени и коефициенти, които са адекватни на ликвидните активи. Наредбата урежда задължението на банките да поддържат достатъчна ликвидност, както и надзора върху ликвидността. Банките управляват своите активи и пасиви по начин, който им осигурява, че редовно и без забава могат да изпълняват ежедневните си задължения както в условията на нормална среда, така и в условията на криза. Всяка банка следва да има система за управление на ликвидността и, която да включва: а)Вътрешно формулирани правила на ликвидността при управлението и; б)Самостоятелен орган за ликвидността, подчинен пряко на Съвета на директорите или Управителния съвет на банката; в)Ефективна система за информация на ръководството относно ликвидността на банката. Вътрешните правила задължително съдържат принципите на управление на ликвидността при нормална ситуация при действието на банката като действащо предприятие, както и планове за действие в случаите на ликвидна криза. Върху ликвидността на банката и върху показателите за капиталова адекватност БНБ упражнява текущ контрол чрез отчетите, които банките представят за състоянието си. В зависимост от нарушението на показателите за ликвидност или капиталова адекватност на банките е възможно подуправителят на БНБ, който е водещ или отговаря за управление “Банков надзор” да наложи мерките по чл. 65.2 ЗБ, включително и най-тежката – отнемане на лицензията.
5.Правен режим на клона на чуждестранна банка. Небанкова
финансова институция – понятие, правен режим, лицензиране, управление. Видове небанкови финансови институции
Законова уредба в чл. 1.5 ЗБ: небанковата финансова институция е лице, което извършва посочените в тази разпоредба сделки. Чл. 1.6 ЗБ предвижда, че доколкото със закон не е предвидено друго, за тези сделки не е необходимо разрешение. Субектите са поставени в условията на регистрационен режим, доколкото друг закон не предвижда друго. Валутният закон предвижда в чл. 3 (предстои промяна!), че всяко лице, което извършва сделка като обменно бюро, е длъжно да се регистрира в Министерство на финансите в 14 дневен срок от започване на дейността, а министърът на финансите трябва да уреди с наредба дейността им. За извършване на сделки като финансова къща се изисква разрешение на БНБ, която издава наредба за дейността им. Законовата уредба се изчерпва в чл. 1.3 и чл. 1.6 на ЗБ и чл. 3 на Валутния закон. С оглед на това БНБ и министърът на финансите издават съответните подзаконови нормативни актове. Наредба №26 на БНБ урежда сделките на финансовите къщи с чуждестранна валута. При финансовите къщи особеното е това, че те могат да извършват сделки с чуждестранна валута в наличност и по безкасов начин. Разрешение се издава само на юридически лица (АД, ООД, КДА). Има и специални изисквания спрямо внесения и записан капитал. Режимът е производен на ЗБ, като разрешението предхожда вписването в Търговския регистър. Наредбата подробно урежда режима на текущия контрол върху дейността на финансовите къщи и мерките за въздействие, включително и отнемане на разрешението (чл. 13; чл. 14; чл. 16) в зависимост от формата, която са избрали финансовите къщи. Следва да се почертае, че изключителната банкова дейност е забранена за небанковите финансови институции. Принципното положение е, че няма пречка всяка небанкова финансова институция да осъществява сделки, присъщи на институции с по-тесен предмет на дейност. Често финансовите къщи разпространяват пространственото си действие чрез мрежа от обменни бюра. Режимът на обменните бюра е по чл. 3 от валутния закон, като понастоящем специална Наредба №3 на министъра на финансите от 2002 г. урежда условията и реда за регистрация и изискванията за дейността към обменните бюра. От юридическа гледна точка за обменните бюра няма предвидена правно-организационна форма. Във всички случаи обменното бюро трябва да търговец или да осъществява дейността си чрез търговец по смисъла на чл. 1.2 и чл. 1.3 и това е чл. 2 от Наредба №3. Обменното бюро има най-стеснен предмет на дейност: сделки във валута в наличност. Изискването за несъвместимост на друга търговска дейност не се прилага за обменните бюра. Съществуващ търговец може да разшири предмета си на дейност чрез обменно бюро без значение каква е организационната форма на търговеца. Изрично се забранява обмяната на валута по безкасов начин. Регистрационният режим е към Агенция “Бюро за финансово разузнаване”. В наредбата специално са уредени изискванията към дейността на обменните бюра и контролът върху тази дейност. Валутният закон препраща за упражняване на контрол върху дейността на обменните бюра към органите на данъчната администрация, а по отношение на актовете за установяване на нарушение: издаване или обжалване на наказателно постановление – към ЗАНН.

08.04.2003 г.
11.Банкови сделки – понятие и видове
Вид абсолютни търговски сделки, по занятие се извършват само от банки и небанкови финансови институции. Чл. 1.2 ЗБ съдържа списък на банкови сделки, който е неизчерпателен. Режимът в ТЗ (глава 23) също не съдържа всички сделки. Извън ТЗ остават сконтовите сделки; сделките с чуждестранни средства и за заплащане на благородни метали; факторингът и лизингът. Предмет на сделката е парична сума или ценност. Има няколко вида банкови сделки. Основното деление е с оглед дали банката е длъжник или кредитор: 1)Пасивни (банката е длъжник) – банков влог; банкова сметка; 2)Активни (банката е кредитор) – договор за поръчка, по който банката е довереник. С оглед на субекта: 1)Изключителни банкови сделки – такива, които могат да се извършат само от банки (банков влог, банков кредит и сделки, свързани с плащанията).
12. Банков влог и банков депозит
Различни видове, основното деление е с оглед на това, дали банковият влог е правилен или неправилен (дали договорът има вещен ефект).
1.Обикновен (правилен) влог: чл. 420 ТЗ – договор, с който банката се задължава да пази предадените и индивидуално определени вещи срещу възнаграждение. Това е двустранен, реален, възмезден, неформален договор, който се сключва в интерес на влогодателя. Предмет са движими вещи, които са индивидуално определени. Действие на договора.
1)Задължения на банката: а)Задължение за пазене. Има строго личен характер. Банката е длъжна да изпълнява това задължение с грижата на добрия търговец (тя е професионалист – с по-голяма от обикновената грижа на търговеца): тя пази вещите, не ги използва, в противен случай отговаря за вреди по чл. 244.3 ЗЗД (отговаря обективно и дължи възнаграждение за ползването). Задължението може да бъде срочно, ако е безсрочно банката може да предизвести влогодателя в срок да си вземе вещта, ако той не го направи банката отговаря само за груба небрежност; б)Задължение за връщане на вещите. Влогодателят има право по всяко време да си вземе вложените вещи и преди срока, тогава дължи възнаграждение само за това време, но трябва да плати на банката вноските, които тя е направила.
2)Задължения на влогодателя: а)Да плати възнаграждение; б)Да заплати извънредните разноски за пазене на вещта; в)Да изпълни задълженията и да обезпечи изпълнението за пазене; г)Да обезщети за открити недостатъци.
2.Паричен (неправилен) влог: чл. 421 ТЗ, режим има и в други нормативни актове. Договор, с който банката се задължава да върне получената от влогодателя парична сума в същата валута и размер, както и лихва. Смята се за едностранен договор, защото задължението е само за банката, независимо, че има възмезден характер, но този договор се съчетава с уговорка за банкова сметка, по която има и задължения за влогодателя, така че като цяло договорът се смята за двустранен! Възмезден, в закона няма изискване да е реален, затова е консенсуален договор. Формален договор (чл. 422 ТЗ). Влогът е неправилен, защото има вещно действие; банката става собственик на паричните знаци и дължи връщане на същата стойност. Важи само, когато влогодателят е предал на банката пари в брой, а не при безкасово плащане. Предмет на договора са само пари. Договорът за паричен влог може да бъде срочен или безсрочен. По принцип по-вероятно е да е срочен, в противен случай се доближава повече до договор за разплащателна сметка (извършват се плащания; лихвата е минимална).
Особен вид влог е спестовният влог: паричните суми се приемат за натрупване; това е паричен влог за по-дълъг период от време. Особеното е, че се издава особен документ за влога (спестовна книжка).
1)Задължения на банката: А)Преддоговорни задължения: а)Изготвяне на общи условия; б)Обявяване на условията в помещения, до които клиентите имат достъп, за да могат да се запознаят с тях; Б)Договорни задължения: а)Задължение на банката да открие банкова сметка (депозитна или спестовна); б)Задължение на банката да издава документ за всяка вноска и плащане по влог. При спестовния влог това е спестовната книжка (значението на документ не е само доказателствено, това е свързано и с определени презумпции, които законът урежда. При различие между партидите и спестовната книжка се предполага, че данните по издадената книжка са верни В ЗБ обаче има друго правил: тежестта на доказване е такава, ако се касае за време до 3 години от последното олихвяване, ако има различие след това, законът приема обратното, т.е. верни са данните по книгите на банката); в)Банката е длъжна да получава предадените и пари или да ги връща изцяло или на части. Дори договорът да е срочен, влогодателят може да иска връщане на парите и преди срока, но тогава банката дължи лихва като при безсрочен влог (диспозитивно правило). Плащането се извършва срещу документ, издаден на влогодателя; при плащането на цялата сума се изисква и връщане на спестовната книжка. Ако парите се теглят от пълномощник, той трябва да е упълномощен писмено с нотариална заверка (форма за действителност); г)Банката е длъжна да заплати лихва. Тя е функция на основния лихвен процент. Банката си запазва правото да променя лихвата спрямо основния лихвен процент.
2)Задължения на влогодателя: а)Задължение да поддържа минимално покритие по сметката (за административни разходи); б)Задължение да ползва стандартни платежни документи; в)Задължение за уведомяване на банката за всички случаи, когато възникват обстоятелства, които могат да доведат до неовластено плащане от сметката (ТЗ: задължение за представяне на банката на писмено уведомление за загубване, открадване или унищожаване на банковия документ; чл. 422.3 – банката не носи отговорност, ако преди получаването на уведомлението добросъвестно е изплатила на лице, което се явява овластено да получи плащането).
Банков влог под условие. Той може да бъде правилен или неправилен. Чл. 425 ТЗ: ако условието не се сбъдне, банката дължи вложеното на влогодателя.
Банков влог по договор в полза на 3то лице (чл. 425): ако лицето погине, вложеното се връща на влогодателя.
Договор за банков влог за управление на ценни книжа (налични). Може да бъде уговорен като правилен или неправилен, по-често като неправилен, защото банката не дължи връщане на всички и същите ценни книжа. Банката се задължава да пази ценните книжа, но и се задължава да ги управлява, което значи: а)Да упражнява правата по тях; б)Да се разпорежда с тях. Банката се задължава да осигурява определен доход на влогодателя от управлението им. Тя може да извършва управление от свое име (неправилен) или от името на влогодателя (правилен влог).
1)Задължения на банката: А)Преддоговорни: а)Да изготви общи условия; б)да уведоми клиентите си за тях. Понеже е смесен договор (съдържа и елементи на договор за поръчка), банката действа за сметка и риск на влогодателя и тя трябва да го уведоми при сключването на договора за това; Б)Договорни задължения: а)Да извършва управлението на ценните книги с грижата на добрия търговец (банката е длъжна на по-голяма грижа, длъжна е да предпочита интереса на клиента пред собствения си интерес; длъжна е да осигурява дохода, който е уговорен); б)Да пази търговската тайна; в)Да уведомява клиента за всяка сделка и действие или при изменение на рисковете; г)Да се отчита периодично на клиента и да му прехвърля резултатите от сделките, които е сключила.
2)Задължения на клиента: а)Да предостави ценните книги; б)Да заплати разходите на банката, както и възнаграждение. На практика това са правилата за налични ценни книги. Те се прилагат рядко, в повечето случаи се изисква управление на безналични ценни книги и пазенето и влогът отсъстват, но другите задължения остават.
13.Банкова касетка
Правна уредба: чл. 451-454 ТЗ. Договор, с който банката приема за определен срок срещу възнаграждение да пази парични знаци, ценни книжа или други вещи и документи в касетка. Това е сложен, смесен договор (съчетание на договор за влог и договор за наем), основното задължение на банката е да предостави ползването на касетка и клиентът може да я ползва или не. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален, срочен; няма вещен ефект. В зависимост дали съдържанието е обявено или необявено: ако е необявено банките уговарят ограничение на отговорността до определен размер. Предмет на договора: всички движими вещи (без предмети, които ограничават сигурността на касетката или на банката и вещи, чието приемане е забранено от закона).
1)Задължения на банката: а)Да предостави касетка по уговорките на договора; б)Да пази вещите с грижата на добрия търговец. Има задължение за пасивно поведение (да не нарушава неприкосновеността на касетката – само клиентът има достъп до нея); в)Задължение да върне вещите по всяко време; 2)Права на банката: а)Да контролира спазването на изискването да не се поставят опасни или забранени вещи, но без да нарушава неприкосновеността; б)Право на задържане по вземанията.
3)Задължения на клиента: а)Да не внася опасни вещи; б)Задължение за възнаграждение.
Банката отговаря за непреодолима сила за погиване. Важат всички общи основания за прекратяване и още 2: а)банката може без предизвестие да прекрати договора, ако има забранени или опасни вещи; б)При неплащане на уговореното възнаграждение, банката има право да отвори касетката с участието на нотариус, който да удостовери съдържанието и вещите остават за пазене в банката, която обаче не може да се разпорежда с тях, но и се дължи възнаграждение за разноските.
14.Банкова сметка. Откриване и водене на банковите сметки.
Разплащателна сметка
В ТЗ има само договор за разплащателна сметка, но по принцип има и други. Правният режим на банковите сметки се съдържа в наредба №3 за безналичните плащания и за националните платежни системи. Банковата сметка е система от вписвания в книгите на банката. Банковата сметка не е счетоводна сметка (счетоводните сметки имат само документарно значение; установяват извършените вече от търговците правни действия), тук значението е друго. В чл. 14 на Наредба №3 са уредени 9 вида банкови сметки, като изброяването е изчерпателно. Банките могат да открият други сметки само ако Централната банка се съгласи. Разплащателна сметка; депозитна сметка (при договор за банков влог); спестовна сметка (при договор за спестовен влог); набирателна сметка (използва се за предоставяне на средства при учредяване на юридическо лице или когато се открива от поделение на юридическо лице); акредитивна сметка (банката се задължава да извърши плащане при спазване на определени условия); сметки, които се откриват за особени правни субекти: ликвидационна сметка - за юридически лица в ликвидация; за лица, срещу които е открито производство по несъстоятелност; разпоредителите с бюджетни средства могат да внасят само по специални сметки; ДДС сметка (открива се на лицето, което е доставчик на услугата, ДДС се плаща там и директно отива към бюджета). Едно лице може да има неограничен брой сметки; титуляри на една сметка могат да бъдат повече от едно лица. Няма общ договор за банкова сметка. Тук ще разгледаме общите особености на различните договори. Договорите за банкова сметка са двустранни възмездни формални договори, сключват се с оглед на личността и на двете страни, в повечето случаи са разновидност на договора за поръчка (банкови задължения за правни действия, но във всички случаи банката поема и задължения във връзка с договор за паричен влог: те могат да доминират или да имат подчинено място). Как се сключват: в Наредба №3 предложението се прави от титуляра на сметката, а банката го приема или не. Банката не е длъжна да приеме предложението за сключване на банкова сметка. Прекратяване: на общо основание, особености са посочени в Наредба №3: 1)Срок; 2)Клиентът може да прекрати договора с едностранно писмено изявление; 3)Банката може да прекрати договора с едностранно изявление в 30 месечен срок с писмено предизвестие (диспозитивни правила).
Особени последици на договорите: по Наредба №3 банковите сметки са дебитни (банката винаги е длъжник по сметките, дори когато тя отпуска кредит). Законът не урежда кредитни банкови сметки (само счетоводно). Тези договори винаги имат вещен ефект при пари в брой. Във връзка със сметката възникват много вземания и задължения на страните по нея, но с всяко отделно вписване по сметката тези задължения губят индивидуалността си и стават неделима част от едно общо вземане (салдо). Задължения на страните:
1)Задължения на банката: А)Трябва да открие сметка (по книгите си тя трябва да открие отделна партида за вписванията на конкретния клиент); Б)Да извърши действията си (да извършва и да получава внасяне на пари в брой, теглене на пари в брой, като задължава и заверява сметката). Банката винаги е длъжна да изпълнява нарежданията на клиента, а ако сметката е разплащателна е длъжна и да извършва безкасови плащания и да получава такива. Ако нарежданията на клиента са дадени в предвидения в договора ред, клиентът трябва да предостави определени форми, а ако се яви пълномощник – трябва да има и нотариално заверено пълномощно. Банката не може да извършва никакви вписвания по сметката без да има нареждания или съгласие на клиента. От това правило има 3 изключения: а)Ако има предварително общо съгласие на клиента; б)При разпоредители с бюджетни средства, важат нареждания от разпоредители от по-висока степен; в)В случай на изпълнително производство банката се съобразява със съдия-изпълнителя. В)Банката е длъжна при всяка промяна по сметката да уведомява клиента; Г)Банката дължи лихва, която се уговаря; Д)При прекратяване на договора банката е длъжна да върне покритието.
2)Задължения на клиента:: а)Да поддържа минимално покритие; б)Да използва само стандартни платежни документи; в)Да уведомява банката за всяко обстоятелство, което може да има значение за воденето на сметката; г)Да изплаща направените разноски и възнаграждение на банката (може някои от насрещните задължения да се балансират и да не се уговарят лично за сметка на по-ниска лихва).
Какво е значението на вписванията на банката по сметката? Може да се смята, че вписванията са едностранни формални сделки, които имат за последица пораждане (изменение, прекратяване) на задълженията на банката във връзка със сметката.
Уведомления на банката: банката при чл. 428 ТЗ при разплащателна сметка е длъжна да уведоми титуляра на сметката за извършените операции веднъж в месеца или по уговорен ред и начин. Ако клиентът не оспори писмено операциите в двуседмичен срок се смята, че той е одобрил. Това не е фикция, а необорима презумпция за знание в полза на банката.
Разплащателна сметка. Чл. 426.1 ТЗ: договор, с който банката открива сметка в полза на титуляра и извършва по негово нареждане плащания в границите на покритието по сметката, а титулярът се задължава на възнаграждение. Особености: договор, при който елементите на договор за поръчка доминират над влога и основното задължение на банката е да извършва и получава безкасови плащания. Разплащателната сметка е безсрочен договор и във всеки момент титулярът може да прави нареждания на банката да извършва плащания срещу тази сметка. Банката трябва във всеки момент да има достатъчно средства, за да може да изпълни нарежданията на клиента. Банката икономически не гледа на тези пари като на свои (за разлика от влога. При влога лихвата е относително по-висока и е все по-висока за по-дълъг срок). Тук лихвата е минимална или изобщо няма лихва. Това задължение за уведомяване на клиента за извършените операции има изключение, че ако не е уговорено как ще се уведомява, банката е длъжна ежемесечно в писмена форма да го уведомява. Задълженията на клиента са същите като при другите банкови сметки.





15.04.2003 г.
16.Банков кредит
Правен режим: чл. 430-432 ТЗ. Изключителна, активна банкова сделка. Особеност: има публичен характер, защото може да се извършва само от банка и тя отпуска кредити на всички лица. Договор за банков кредит: договор, с който банката се задължава да отпусне на заем парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я използва по предназначение и да я върне в срок. Това е двустранен, възмезден, консенсуален, формален договор (писмена форма за действителност). Заемът е целеви, тъй като се отпуска с определена цел, той е срочен. Обикновено има и междинни срокове за връщане на отделни части от него. Банковият кредит е обезпечен. Прилича на заем за потребление и е произлязъл от него. Разлики: банковият кредит е консенсуален, двустранен, възмезден договор; заемът е неформален. Предмет на банковия кредит е само парична сума; той е целеви и обезпечен.
Различни видове кредити: 1)В зависимост от срока: а)Краткосрочни кредити (до 1 година, служат за оборотни нужди); б)Средносрочни (от 1 до 3 години) и в)Дългосрочни (над 3 години, за инвестиционни цели). 2)В зависимост от предназначението: а)Ломбарден кредит (обезпечен със залог на ценни книжа); б)Варантен кредит (обезпечен със стоки в публичен склад и заложното право се материализира в ценна книга, наречена варант); в)Ипотекарни кредити. 3)В зависимост от целите: а)Потребителски кредит (неуреден); б)Мостов кредит (краткосрочен заем, който се използва във времето, докато кредитополучателят получи по-голям кредит; в)Credit overdraft (краткосрочен високолихвен кредит, който банката отпуска на титуляра на разплащателна сметка; използва се за допълване на плащане, ако средствата по сметката не са достатъчни); г)Реновиращ кредит (заемателят може да ползва определена сума за определен период, но ако върне част или целия кредит, може да ползва отново цялата сума до уговорения размер.
Други видове сделки, които юридически не са кредити, но икономически изпълняват такава функция: 1)Сконтов кредит: покупко-продажба на менителничен ефект преди падежа с подбив под номиналната стойност на менителничния ефект, а разликата до цената в деня на продажбата се нарича сконто или сконтов процент. Той се определя на основата на лихвения процент върху главницата за времето между покупката на ценната книга и нейния падеж. На падежа сумата по менителницата не се плаща обикновено от заемателя, а от платеца по менителницата и издателя на записа на заповед, но това обикновено става с джиро и джирантът е регресен длъжник. Включва се комисионна и разноските по сконтирането. Краткосрочен кредит. 2)Акцептен кредит: банката акцептира издадена срещу нея менителница, която е издадена от условния заемател, като се уговарят, че издателят ще плати сумата на менителницата преди нейния падеж. Може да се съчетае със сконтиране на менителницата от акцептиращата банка. Менителничния преносител може да джироса менителницата. Банката не кредитира – тя е гарант на кредитополучателя към кредиторите му.
Задължения: Преддоговорни отношения. Заемателят се задължава да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение. Банката се задължава да състави общи условия и да уведоми клиента за тях. Задължения по договора: 1)На банката: а)Да отпуска кредити при уговорени условия и срок; 2)На заемателя: а)Да ползва кредита съобразно уговорената цел; б)Да даде обезпечението и да го поддържа; в)Да върне главницата и да плати лихва.
Диспозитивни правила за предсрочна изискуемост по чл. 432 ТЗ: 1)Ако кредитът не се ползва за целта, за която е отпуснат (целта има правно значение и е съществен елемент от договора); 2)Ако заемателят даде неверни сведения; 3)Ако се установи, че обезпечението е недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок; 4)Когато заемателят не връща друг заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние (банката трябва да му даде достатъчен срок преди да се пристъпи към предсрочна изискуемост).
Възможно ли е банката да уговори лихва върху лихва? По ТЗ може, но при банките това не е позволено. Има специален режим, който при някои предпоставки допуска капитализиране на лихвата към главницата (това е различно от режима на уговорка за лихва върху лихва). При капитализиране самото задължение за лихва не е изискуемо.
17.Банкова гаранция
Правен режим: чл. 442 ТЗ. Еднообразни правила на Международната търговска камара от 1988 и 1992 г. – не са правни норми. Това е писмена сделка, с която банката се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. Банковата гаранция е абсолютна, изключителна търговска сделка. Съдържа лично обезпечение, по което се различава от акредитива. Страни са банката и бенефициер (кредитор на главния длъжник), който е кредитор по друго правоотношение. Това е едностранна сделка, не е уредена като абстрактна сделка. Тук понятията са относителни, защото се говори дали банковата гаранция е абстрактна или каузална сделка, а се мисли дали банката може да черпи възражения от това. Няма проблем за банката това да е абстрактна сделка, но по дефиниция това е каузална сделка. Тя е акцесорна сделка, защото винаги в различна степен е функция на друга сделка (валутното правоотношение). Не е уредено доколко е самостоятелна. Дали банковата гаранция е възмездна или безвъзмездна сделка има голямо практическо значение, защото ако е безвъзмездна, може да бъде лесно атакувана с Павлов иск, включително и в производството по несъстоятелност на банката. Няма яснота, но за да се даде отговор, трябва да се изследва цялата система от отношения, а не само между банката и бенефициера, защото банката не получава нищо от бенефициера, а от главния длъжник. Банковата гаранция е самостоятелен вид сделка (не е поръчителство или акредитив).
Правни последици: банковата гаранция поражда едно задължение на банката – да плати на кредитора сума пари, която е посочена в самата гаранция. Обикновено задължението на банката е срочно, но това не е задължително. Предмет на банковата гаранция винаги е сума пари (за разлика от поръчителството, поръчителят отговаря винаги каквото и длъжникът). Размерът се уговаря в банковата гаранция, тя е по-самостоятелна, отколкото поръчителството. Задължението на банката не е солидарно. Кога задължението на банката става изискуемо – в закона не е даден отговор, определя се по волята на страните. Възможно е и в двата крайни момента: първият, неизгоден за банката е, че задължението става изискуемо при първо писмено поискване; вторият момент, изгоден за банката е изискуемост ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист и изпълнението по отношение на главния длъжник се окаже безуспешно. За да стане вземането изискуемо, трябва да има изпълнение на валутното правоотношение.
Видове: С оглед дали банковата гаранция е едностранна сделка или договор, условна (банката е уговорила защитни клаузи за сбъдване на някакви юридически факти) или безусловна (при първо писмено поискване) ; разлика в зависимост от това какви са задълженията, които се обезпечават. Има 3 вида банкови гаранции: 1)Гаранция за добро изпълнение: с нея банката гарантира пред купувача, че продавачът ще изпълни задълженията си. Стойността на банковата гаранция е приблизително 10% от цената на вещта, предмет на договора за продажба; 2)Гаранция за участие в търг: гарантира се преддоговорно задължение, че ако участва в търга, лицето после ще сключи договор; 3)Гаранция за връщане на аванс: банката гарантира, че ако продавачът не изпълни задълженията си по договора, банката ще плати на купувача аванса му, който той е дал. Има насрещни гаранции, които се издават при акредитивите. Банкова гаранция се издава, когато банката плаща акредитив, без да са представени документи, но бенефициерът представя насрещна банкова гаранция. Отменяеми и неотменяеми банкови гаранции: по принцип са неотменяеми. Отменяеми са само ако са едностранни сделки, тогава банката може да оттегли задължението си с едностранно заявление преди изпълнението.
Система от правоотношения: 1. Между банката и кредитора: винаги изисква наличието на валутно правоотношение с 3то лице. То може да е най-различно (преддоговорно, договорно, публичноправно). 2.Между главния длъжник и банката. Това е възмезден договор за поръчка. Това е отношение на покритие. Банката не може да черпи възражения от това правоотношение срещу кредитора, но може да черпи възражения от главното правоотношение. Ако банката изпълни задължението, тя има регресно вземане от главния длъжник, независимо, че вземането е възмездно. Суброгира се в правата на кредитора срещу главния длъжник.
21.Банкови плащания. Плащания в брой. Безкасови плащания
Банката сключва 3 главни вида сделки: банкови кредити, банкови влогове и сделки, свързани с безкасови плащания. Безкасовото плащане е система от правни сделки и действия, с които 1 или повече банки поемат, изменят или прекратяват парични задължения на банкови сметки на платеца или получателя на плащането. Това е сложен юридически факт с повече от една сделки, а понякога и действия. Платежните сделки, които се сключват като елемент от фактическия състав, са 2 основни групи: 1)Договори и едностранни сделки със страни получателят на плащането, неговата банка, платецът, банката му и евентуално още една или няколко банки; 2) Вписвания, които банките извършват по различните банкови сметки, когато задължават или заверяват банковите сметки и управление на задълженията на банката. Тези сделки са абсолютни, изключителни банкови сделки; те са неутрални (посреднически) банкови сделки.
Вътрешнобанково плащане – когато и 2те лица имат сметки в 1 и съща банка. Фактически състав: 1)Трябва да се сключи договор за банков превод между платеца и банката му; 2)Банката трябва да извърши 2 вписвания: а)Да задължи сметката на платеца и б)Да завери сметката на получателя със същата сума. С това банковият превод е завършен.
Междубанково плащане - -съдържа и допълнителни елементи. 1)Платецът сключва с банката си договор за банков превод; 2)Банката задължава сметката му и 3)Нарежда на Централната банка да извърши плащането; 4)Централната банка задължава сметката на банката на платеца и заверява сметката на банката на получателя; 5)Банката на получателя заверява неговата сметка.
Според Наредба №3 формата е писмена. Сделката се извършва въз основа на общи принципи. 1.Банковите плащания трябва да бъдат в ограничен брой, изчерпателно дадени форми: банков превод, инкасо, акредитив, чек, банкова карта. Други форми и комбинации от форми се използват само със съгласието на Централната банка. 2.Плащанията се извършват само въз основа и до размера на покритието по банковата сметка на платеца. 3.Извършването и получаването на безкасови плащания се предпоставя със съгласието или нареждането на титуляра на сметката (има 3 изключения: а)Служебното инкасо с предварително общо съгласие; б)При разпоредители с бюджетни средства при разпореждане от висшестоящ орган; в)При запор, от съдия-изпълнител). 4.Банковите плащания се извършват по реда на постъпването на документите. 5.Забранено е банковото плащане да се извършва на части (причини: за да не се обременява платежната система и др., ако се третира частично за цяло плащане от банката). 6.При изпълнение на задълженията си, банките трябва да полагат грижата на добрия банкер. 7.Безкасовото плащане завършва в момента, в който е заверена сметката на получателя на плащането.
Има различни видове безкасови плащания в зависимост дали плащането е междубанково или вътрешнобанково. Безкасовото плащане се разграничава с оглед на тяхната стойност. Има голямо значение дали плащанията са на висока стойност – съществено значение имат големите плащания от икономическа гледна точка. В Наредба №3 е предвидено, че за т.нар. брутна сделка в реално време за 100 000 и повече сумите се плащат приоритетно. Делене с оглед на това дали са местни или дистанционни (по населено място) сделки. Реално сега няма значение, защото системата е електронна и винаги е едно и също. Плащанията се делят и на кредитни и дебитни. Условно деление – кредитни (извършват се по нареждане на платеца – банков превод, акредитив); дебитни (инициира се от получателя на плащането с платежно искане пред платеца или банката му и след като то бъде уважено, трябва да се извърши плащането- инкасо). Банковите карти са дебитни плащания.
Междубанкови плащания. Междубанковите плащания могат да се извършват по различен начин (има различни системи). 1.Когато междубанковите плащания се извършват с банкова сметка, която една от участващите банки е открила при другата банка. Банката титуляр е ностробанка, тя е открила ностросметка. Банката, при която е открита, се нарича востробанка и за нея това е востросметка. С парите се разпорежда само ностробанката и плащанията между двете банки се извършва чрез заверка и задължаване на тази сметка. На този принцип е изградена системата swift. 2.Когато две или повече банки имат ностросметки при 3та банка (също и swift). Използва се, когато сметките са открити при Централната банка. Това се използва в България за междубанкови плащания.
Терминът сетълмент: изразяване на фактическия състав, по който се извършва това заверяване при Централната банка. Има 2 основни системи за извършване на сетълмент: 1)Система на гроссетълмент: всяка отделна платежна операция се извършва чрез заверка или задължаване на една или друга сметка (общо n на брой). Плюсове: че не се допуска оувърдрафт (плащане при липса на пари), тогава няма рискове, защото плащането не може да се извърши, ако няма пари по сметката. Много ефективна, ако е в реално време, времето за плащане е много кратко. Минуси: всяка отделна операция трябва да се обработва поотделно. 2)Система на нетен сетълмент: извършва се клиринг (прихващане). То може да се изгради на двустранна (между всеки 2 банки) или многостранна основа. Задълженията на банката се изчисляват така, че накрая да се получат само разликите. Многостранен клиринг – многостранно условно опрощаване. Накрая се извършва сетълмент.
При междубанковите плащания има 2 риска: 1)Ликвиден риск – че банката платец няма да има достатъчно пори по разплащателната си сметка, за да извърши дадено плащане; 2)Кредитен риск – че банката не може да извърши дадено плащане, защото е неплатежоспособна. Двата риска водят до системен риск, че ако дадена банка не може да извършва плащане, това ще рефлектира върху другите банки и повече банки няма да могат да извършат плащане. Има различни техники за отстраняване на тези рискове. При гроссетълмент: техника за минимизиране на рисковете е да не се допуска плащане чрез оувърдрафт. При нетен сетълмент банките могат да извършват клиринг, но банката, която финално трябва да извърши плащането, не може. Тогава изобщо не може да стане никакво плащане. Тук са и основните проблеми. Техники за минимизиране на рисковете: а)Техника за заличаване на дадена банка от клиринга и преизчисляване (не е подходящ, когато задълженията са големи по обем и е много тежка процедурата); б)Въвеждане лимити за плащания; в)При сетълмент се извършва непродължително време; г)Гаранционен фонд, който да покрива плащанията на неплатежоспособни банки; д)Ефикасни надзорни правомощия на Централната банка. У нас все още действа междубанковата система на плащане чрез гроссетълмент, извършва се веднъж на денонощие (плащанията, които не са по банкови карти: между 0 и 4 часа през нощта, банковите карти – по обяд). Използват се системи, времето по които тече различно. Въведено е използването на гроссетълмент в реално време, което да важи за някои категории плащания: между банките; по искане на клон на банка в размер равен или по-голям от 100 000 лв.; плащане на системни оператори (те извършват клиринг). Те биват няколко вида: 1.Бисер; 2.Борика (банкови карти); 3.Централен депозитар (корпоративни ценни книжа); 4.БНБ (държавни ценни книжа) – извършва се съчетание на прихващане и после обратен брутен сетълмент в реално време. За останалите плащания се извършва нетен сетълмент: първо се извършва прихващането, а после участват само плащанията от системните оператори.
Сетълментът е фактически състав, при който се задължава една и се заверява друга сметка. Сроковете за извършване на междубанковите преводи, уредени в Наредба №3 са различни, в зависимост от това, дали се касае за системно плащане (тези, които се извършват по нареждане на системните оператори – клиринг), между банките или над 100 000 лв. срокът е 2 часа: 1 час за въвеждане на плащането в системата и 1 час за заверяване на сметката на получателя на плащането. Тази система се въвежда през юли. Другите плащания са обикновени, те се извършват за 1 календарен ден (до края на деня се въвежда плащането в системата а до края на следващия ден трябва да се извърши плащането). Вътрешнобанковите плащания трябва да се извършват в рамките на същия ден, в който са били наредени.
Понятие за формите на плащане: това са сложни фактически състави с 1 или повече сделки и действия. Има 5 форми: банков превод; инкасо; чек; акредитив; банкова карта.
20.Банков превод
Банковият превод е първата посочена форма на плащане. Той е типичен пример за кредитно плащане, започва по нареждане на платеца. Може да бъде вътрешнобанков или междубанков. Безусловно плащане (за разлика от акредитива, където банката плаща парите ако се представят документи от получателя на плащането). Разлика с договора за банков превод (страни по формата са платеца и получателя на плащането, а по договора са платецът, наречен наредител и банката му).
Договор за банков превод по чл. 448 ТЗ: двустранен, възмезден формален консенсуален договор; може да бъде с еднократно или периодично изпълнение. По същността си той е разновидност на договора за поръчка (банката се задължава да извърши правно действие). Банковият превод е договор между наредителя и банката, с който банката се задължава срещу възнаграждение при наличие на покритие да задължи сметката на наредителя и да прехвърли сума пари по сметката на получателя на плащането. Ако банковият превод е вътрешнобанков, нещата са прости. Ако е междубанков, банката се задължава да задължи сметката на наредителя и да нареди на Централната банка да задължи нейната сметка и да завери сметката на банката получател със същата сума.
1.Задължения на банката: 1)Да изпълни нареждането за превод. Това задължение не е за прехвърляне на имущество или предаване на пари, а за задължаване и заверяване на сметки. Съществува проблем в кой момент банката е изпълнила задължението си: при вътрешнобанков превод – когато е заверена сметката на получателя на плащането, ако преводът е междубанков, задължението на банката е изпълнено, когато тя нареди на Централната банка да задължи нейната сметка и да завери тази на банката на получателя; 2)Да уведоми наредителя за изпълнението на превода; 3)Да се отчете на наредителя (да му даде сметка) с документи, а ако не е извършил превода, да му върне парите.
Отмяна на банков превод: правилата са уредени в ТЗ и Наредба №3, но по различен начин. В ТЗ: банката е длъжна да изпълни нареждането за отмяна, ако преводът все още не е изпълнен или не може да се отмени, ако тя вече е уведомила получателя на плащането. Кога банката е изпълнила задължението си? Ако е вътрешнобанков превод, банката може да го отмени, докато не е заверила сметката на получателя. Ако е междубанков превод, банката може да изпълни нареждането за отмяна, ако не е наредила на Централната банка. По Наредба №3 указанията са подобни, но в друг момент. Сделката може да се отмени до изпълнението във всеки един момент. Наредителят може да нареди да се отмени превода, но разходите са за негова сметка; ако банката не е изпълнила сроковете, тя е длъжна да изпълни нареждането като тя понася разходите по отмяна на превода.
2.Задължения на наредителя: 1)Да осигури покритие на превода; 2)Да заплати направените от банката разноски и възнаграждение, а също и обезщетения, ако банката е понесла вреди.

22.04.2003 г.
19.Банково инкасо, банково документарно инкасо
Инкасото е също форма на плащане, уредена в ТЗ и Наредба №3. то е типична дебитна форма на плащане. Фактическият състав започва с волеизявлението на получателя на плащането. Уреден е в ТЗ и може да не е плащане, а друго инкасово действие. Има различни видове. 1)Банково инкасо, уредено в ТЗ. Банката се задължава да събере парично вземане на наредителя или да извърши друго инкасово действие (предаване на менителнични ефекти или други документи, материализиращи парични вземания за приемане или плащане). При банковото документарно инкасо банката се задължава към наредителя да предаде на платеца стоково-разпоредителни ценни книжа или други документи, които могат да бъдат съпътствани с менителнични ефекти или други документи, които материализират парични вземания. Предаването на тези документи се извършва срещу плащане или извършване на друго посочено действие. 2)В Наредба №3 е уредено незабавно инкасо. Банката на наредителя се задължава да направи платежно искане пред банката на платеца, която трябва да извърши безкасово плащане. 3)Служебно инкасо. Разлика с незабавното – при служебното инкасо банката на наредителя може сама да прави платежно искане, без да е необходимо да има нареждане от страна на наредителя.
Страни по инкасото (различни по фактически състав и по договор). При всички видове инкасо се сключва и договор за инкасо. При тях има 2 страни: наредител и неговата банка. Тези страни се различават от страните по фактическия състав, които са наредител (получател) и платец (страна по друга сделка). Инкасото винаги е договор, независимо за какъв вид инкасо става въпрос. Тези договори винаги са двустранни и възмездни. Договорите по ТЗ са неформални. Незабавното инкасо е формално. Договорите са консенсуални, но не са свързани с личността на страните. Престацията, която е характерна, е на банката за отправяне на платежно искане и за събиране на вземане: тук имаме вид договор за поръчка по чл. 446 ТЗ. Има отклонения от общите правила. Чл. 447 ТЗ: смъртта на наредителя физическо лице не води до прекратяване на договора (банката поема задължения към третото лице).
Задължения на страните по договора:
1.Задължения на банката по договора за банково инкасо: 1)Да събере определена сума пари, но може да извърши и други действия. Банката предявява искане за плащане въз основа на документи, които имат удостоверителна функция (менителнични ефекти); 2)Да пази документите. Няма задължение на проверява формата и действителността им; 3)Да предяви документите на платеца или да представи платежно искане. При представянето им, банката трябва да пази документите; 4)Да изчака отговора на платеца: ако платецът откаже, банката е изпълнила задължението си; ако платецът се съгласи, банката трябва да му предаде документите срещу плащане или приемане на менителницата; 5)Трябва незабавно да уведоми наредителя за изпълнението на инкасото и за всички обстоятелства, които са от значение. След изпълнението на инкасото, трябва да даде на наредителя сметка, да му предаде документите и да му прехвърли правата и парите.
2.Задължения на банката по договора за банково документарно инкасо. Разликата е, че банката предявява на платеца стоково-разпоредителни документи, а не документи, материализиращи вземания. Но стоково-разпоредителните документи могат да материализират и вземания. Банката няма задължение да получава, пази или да се разпорежда със стоките.
3.Задължения на банката при незабавно инкасо. То бива вътрешнобанково и междубанково.
1)При вътрешнобанковото: задължение да задължи сметката на платеца и да завери сметката на наредителя. 2)При междубанковото: а)Задължение към наредителя да направи платежно искане пред банката на платеца; б)Да получи плащането и да завери сметката на наредителя. И при двата вида банката има и задължение да уведоми наредителя и да му даде сметка. За да се изпълнят задълженията, трябва третото лице платец да даде съгласие за незабавно инкасо предварително.
Инкасото е едностранна формална сделка, по която в тежест на банката на платеца възниква задължение да задължава водената сметка на платеца със сумите по платежните искания, направени от банката на наредителя.
4.Задължения на наредителя: трябва да заплати уговореното възнаграждение, разноските, лихвите и вредите.
18.Кредитно писмо. Документарен акредитив
Кредитното писмо не е форма на плащане. Уредено е само в 433-434 ТЗ. Това е нареждане, което 1 банка отправя до друга банка за плащане на посоченото лице сума пари до определен размер. Това е делегация за плащане, която овластява банката да плати но не създава задължение за нея. Кредитното писмо може да бъде адресирано до няколко банки (циркулярно писмо). Открито кредитно писмо – не е посочен размерът на сумата. В такъв случай банката е овластена да плати сума до покритието на първата банка.
Правоотношения:
1.Валутно правоотношение: между банката издател и лице бенефициер, което е овластено. Банката поема задължение да издаде кредитно писмо, като обещава на бенефициера, че третото лице (също банка) ще извърши плащане по кредитното писмо. По договора за поръчка бенефициерът се задължава да заплати сума (ако има покритие), както и възнаграждение, разноски и лихви.
2.Между банката платец и банката издател: 1)Отношение на покритие – банката платец се задължава на банката издател да заплати сума пари, а банката издател се задължава да осигури сумата по кредитното писмо; 2)Правоотношение по силата на самото кредитно писмо: делегация, не поражда задължение, а овластяване.
3.Между банката платец и бенефициера няма правоотношения. Банката платец няма задължения. Ако плати, за да избегне второ искане, банката има право да задържи кредитното писмо, а ако извърши частично плащане, отбелязва плащането и има право да иска разписка.
Кредитното писмо е делегация за плащане и няма нищо общо с документарния акредитив, който е форма за плащане. Уреден в чл. 435-441 ТЗ и Наредба №3 (лаконична уредба). Правен режим на Еднообразните правила в международните отношения. Това е сделка, с която банката поема задължение към бенефициер да заплати парична сума или да извърши друго действие.
Съществуват няколко страни и няколко правоотношения. Участват т.нар. наредител, който е платец; банката издател; бенефициер (получател на плащането, страна по друго, валутно правоотношение, по което той е кредитор). Има минимум 3 сделки:
1.Сделка акредитив. Страни са банката издател и бенефициера. Това е едностранна сделка, с която банката поема задължение към бенефициера. Това е сделка с адресат, тя поражда действие, когато бенефициерът бива уведомен. Особеност е, че е писмена формална абстрактна сделка. Възниква срочно задължение за банката. Делимо задължение – става изискуемо. При представяне на определени документи, които са посочени в самия акредитив. Акредитивът поражда задължения само за банката, а бенефициерът трябва да представи документ, за да получи плащането.
Различни видове акредитив: 1)С оглед допустимостта за едностранно изменение или отмяна от банката: отменяем и неотменяем акредитив. Неотменяемият не може да се отмени от банката след уведомяване на бенефициера. Може само с негово съгласие. Отменяем: банката може едностранно да го изменя или отменя до момента на изпълнение. Ако в акредитива не е посочено, акредитивът е неотменяем. 2)В зависимост от вида на задълженията на банката: а)Акредитив за плащане при предявяване на документите; б)Акредитив с отсрочено плащане - банката се задължава да плати след определен срок, определен в акредитива. Икономически бенефициерът кредитира наредителя. Документите доказват, че бенефициерът е изпълнила задълженията си по валутното правоотношение. 3)Акредитивът за приемане на менителница е неуреден: банката поема задължение за приемане на менителница, която е издадена от бенефициера в негова полза (той е издател и поемател). Бенефициерът, получавайки менителницата, може да я сконтира и да получи сума пари, равна на номиналната стойност на менителницата – сконтото. 4)Акредитив за негоциране: банката поема задължение да закупи менителница или друг документ, които обикновено са издадени от бенефициера. Менителницата де факто се джиросва; тук банката не приема менителницата, а става джиратар по нея.
2.Валутно правоотношение. Страни са наредителят и бенефициерът. При него е уговорен особен начин на плащане.
3.Отношение на покритие. Страни са наредителят и банката издател. Сключва се сделка – договор за откриване на акредитив. Това е договор за поръчка: двустранен, възмезден, консенсуален неформален по ТЗ. Задължения на страните: 1)Задължение на банката довереник: а)Длъжна е да изпълни поръчката: да издаде акредитив (едностранна сделка) и да уведоми бенефициера за тази сделка и се задължи към нея. Когато бенефициерът представи документите, банката трябва да провери дали те отговарят на съдържанието на акредитива. Банката проверява само от външна страна, формално, не проверява автентичността на документите. Няма посочен срок в ТЗ, в Еднообразните правила има посочен краен срок 7 работни дни след представяне на документите, време да ги прегледа и да уведоми бенефициера за решението си в този срок. Правила за проверката: всички документи се гледат съвкупно. За теглото меродавно е количеството, посочено във фактурата. Формалната проверка има и обратна страна: банката може да откаже приемането на документите при наличието на каквото и да е несъответствие при документите (принцип на формализма). В голям процент от случаите се представят нередовни документи. Ако банката извършва този преглед, тя трябва да реши дали ще откаже или ще приеме документите и да уведоми бенефициера. б)Длъжна да уведоми наредителя за всички обстоятелства във връзка с изпълнението на акредитива; в)Длъжна да даде сметка на наредителя, а ако е отказала плащане – да му върне парите, а ако е приела – да му даде документите. Банката няма задължение да проверява изпълнението на задълженията на бенефициера по валутното правоотношение. 2)Задължения на наредителя: а)Той е длъжен да осигури покритие; б)Длъжен да приеме редовните документи от банката; в)Да заплати разноски, възнаграждение, лихви.
Банката издател не носи отговорност за поведението на другите банки, които тя е ангажирала при изпълнение на акредитива. Не носи отговорност и за грешка при предаването на съобщенията, нито при преводите. При акредитивите участват и други банки, защото те обслужват дистанционни сделки (в различни населени места или държави) и банката на наредителя няма клон в населеното място, в което трябва да се извърши плащането. Намесата може да бъде различна: другата банка може да бъде само авизираща банка (само уведомява бенефициера, че е открит акредитив). Тези задължения тя поема въз основа на договора, който тя сключва с банката издател. Третата банка няма задължения към бенефициера. Банката платец се задължава към банката издател ако бенефициерът и представи нужните документи, банката да извърши плащането (договор за поръчка). Банката може да бъде потвърждаваща банка: а)Сключва договор с банката издател (задължение да се потвърди акредитива); б)Банката поема лично задължение към бенефициера с едностранно изявление да плати акредитива срещу представянето на документи, така тя става пряк длъжник към бенефициера (задължението е идентично на това на банката издател, но е субсидиарно).
Акредитивът като форма на плащане е кредитна форма: започва по изявление на наредителя (платец). Фактическият състав е договор за откриване на акредитив; акредитив; плащане (заверяване сметката на бенефициера). Разлика от банковия превод – тя е безусловна, а акредитивът е условна форма на плащане (срещу документи). Акредитивът е най-сигурна форма на плащане, защото банката плаща само ако се представят редовни документи.
15.Банкова карта
Наредба №3, Наредба №16. Банковата карта измести плащането с чекове. Има различни видове карти. 1)Основното деление е на дебитни и кредитни карти. Разлика: а)при дебитните карти плащането се извършва въз основа на осигурени средства от картодържателя. б)При кредитните карти плащането се извършва без картодържателят да е осигурил средства, така банката плаща, а после получава парите. На практика трудно може да се разграничи, защото по един договор за разплащателна сметка банката може да се задължи да осигури оувърдрафт. 2)Второ разграничение: а)карти с плащане online (плащането се одобрява само ако има осигурителни средства). Извършва се предварителна проверка. б)И плащане offline. Други деления: 3)С оглед първоначалния носител: а)С магнитна пътечка; б)С чип.
Определение в Наредба №16, чл. 2.1: банковата карта е електронен платежен документ и представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен начин и която се използва многократно за идентификация на картодържателя, отдалечен достъп до банковата сметка и за извършване на следните операции (теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ; плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални устройства ПОС; плащане на стоки и услуги чрез виртуални терминални устройства ПОС; превод между сметки чрез терминални устройства АТМ; плащане на услуги чрез терминални устройства АТМ; справочници и други платежни и неплатежни операции).
По нашето право картата е само банкова. Режимът е създаден с оглед на дебитните карти, но с изменение от Министерски съвет се въведе чл. 1.5, ч наредбата се прилага съответно и за кредитните карти. Картите са online. Картата е движима вещ; тя не може да се прехвърля. Банковите карти са собственост на банките издатели (диспозитивно правило), идеята е да се ограничи използването на карти от неовластени лица. Банковите карти са писмени волеизявления, материализирани върху материален носител, те са документи, но не са ценни книги. Възникват основно 3 вида правоотношения: между картодържател (само дееспособно физическо лице), издател (банка) и търговец (лице, което да се е задължило към банката да приема плащания с банкови карти). Участва също и Национален оператор, който сключва договори само с банките и извършва авторизация на операциите. Сключват се няколко договора:
1.Договор за банкова карта. Страни са банката и картодържателя. Той е сложен смесен договор, който включва договор за изработка и договор за поръчка. Той е двустранен възмезден консенсуален формален договор. Личността на картодържателя е съществен елемент от съдържанието на договора. Права и задължения на страните: 1)Задължения на картодържателя: а)Той е длъжен да ползва картата само лично и да полага грижата на добрия стопанин. Трябва да предприеме всички обичайни в оборота мерки да не попадне картата в неовластени лица; б)Ползва картата само с въвеждането на ПИН (4 цифрен код), който трябва да пази в тайна; в)В случай на създаване на опасност за извършване на неовластени и неодобрени операции от трето лице, той е длъжен да уведоми незабавно банката издател; г)Длъжен да заплати възнаграждение и разноски; д)При прекратяване на договора или след изтичане на срока и на годност, който е 2 години, трябва да върне картата на банката издател. Картодържателят е длъжен да изпълнява и задълженията си по банковата сметка. 2)Задължения на банката: Има преддоговорни задължения по чл. 12.1 и 12.2 на Наредба №16 да уведоми писмено картодържателя за всички свои правила и условия за идване на банкови карти и минимума условия за ползването им. Договорни: а)Да даде картата; б)Да определи ПИН и да уведоми картодържателя за него така, че трети лица да не го узнаят; в)Издателят е длъжен да пази тайната на ПИН; г)Издателят трябва да осигури съдействие на картодържателя, за да може той да го уведоми за опасност от неовластено използване (да осигури хора, които да поемат сигнала); д)При нареждане на картодържателя банката е длъжна да спре операциите; е)Да извършва операциите, които може да се извършват с картата (уредени в чл. 2.1 на Наредба №16. Ако се уговори допълнително, картодържателят може да ползва картата и за плащане чрез интернет с виртуални ПОС); ж)Задължение на уведомява картодържателя по чл. 12а на Наредба №16 и да уведомява писмено картодържателя за идентификационните данни на съответната операция.
2.Договор за приемане на плащания с банкови карти: Страни са банката издател и търговеца. Това също е двустранен възмезден консенсуален формален договор със смесен характер (договор за поръчка и договор за изработка), някои задължения по него са с продължително изпълнение. 1)Задължения на търговеца: а)Търговецът е длъжен да приема плащания с карти, като това трябва да се извърши при спазването на специални изисквания (чрез терминално устройство ПОС, само след като картодържателят въведе ПИН). Има седмични лимити, които банката уговаря за плащания; б)Да заплати на банката възнаграждение – сконто, дизажио. Когато се извършват плащания с карти, оборотът на търговеца се увеличава; в)Да постави на видно място реклама или търговска марка на банката издател; д)Да пази тайна; 2)Задължения на банката: Преддоговорно задължение да уведоми писмено търговеца за всички съществени елементи по ползването на банкови карти. Договорни задължения: а)За заплащане на търговеца на всички суми по плащанията с банкови карти, които търговецът е приел. Банката издател заверява сметката на търговеца на следващия ден; б)Оказване съдействие на търговеца, като осигури хора за приемане уведомления за съмнения във валидността на плащанията.
3.Правоотношението между картодържателят и търговецът може да произтича от всеки вид договор. Особеното е, че при този договор трябва да има изрично задължение, което се изпълнява не в пари в брой, а от банката издател. Може и да няма отношения на картодържателя с търговец, например при теглене на пари в брой от банкомат.

13.05.2003 г.
22.Надзор върху дейността на търговската банка. Организация на банковия надзор. Принудителни административни мерки. Квестор
Надзорът е система от правомощия на държавните административни органи; като обособена държавна функция е възложено на БНБ, валутно управление “Банков надзор”. Надзорът се разглежда и като административно производство. Има 2 фази:
1.Установителна – определя се действителното състояние на дейността. Примерни правомощия на Централната банка: 1)Централната банка проверява вътрешните актове на банките и небанковите финансови институции; 2)Изисква сведения и документи от банките (относно различни обстоятелства в процеса на лицензирането им); 3)В случаите по чл. 57.1 ЗБ задължения на банките и правомощия на Централната банка за еднократни писмени уведомления на Централната банка от страна на банките; 4)Изисква периодично определени документи (да бъде уведомявана периодично за определени обстоятелства); 5)Извършва документарна проверка на банките (проверява, а не само изисква документите). Може да извършва и проверки на място.
2.Фаза на въздействие. Надзорни правомощия – за надзорно въздействие. Там Централната банка издава различни административни актове: 1)Разрешителни административни актове, например лицензия за извършване на банкова дейност; разрешения на Централната банка в случаите на чл. 19.4; разрешение на акционер да придобие повече от 10% от акциите на банката; 2)Ограничителни административни актове в случай на извършени нарушения, например актове, с които се отнема издадена лицензия; актове, с които се ограничава дейността на банката (чл. 65.2, т. 4; 6; 8; 13); 3)Когато са налице нарушения, Централната банка има предписващо-задължаващи правомощия, например може да задължи поднадзорната банка по чл. 65.2, т. 2 (може да свика акционерите на банката); т. 3 (да задължи банката да увеличи капитала си) и др.; 4)Сигнално-сезиращи правомощия, чл. 22 ЗБ.
Органи, които упражняват надзорни правомощия. Надзорните правомощия се упражняват от подуправителя, който ръководи управление “Банков надзор” или оправомощено от него лице. Изключение: отнемането на лицензия се извършва от управителя по предложение на подуправителя на управление “Банков надзор”. Адресати на надзорните правомощия са: банките и небанковите финансови институции; лицата, които управляват или представляват банките и небанковите финансови институции; членовете на управителните и контролните органи и администраторите; акционери, в някои случаи; всички лица, които извършват незаконосъобразна банкова дейност. Те могат и да не са лицензирани. Адресати са и кредитополучателите.
Квестор. Това е държавен орган, който упражнява властнически правомощия. Подчинен е на Централната банка. Волеизявленията му са административни актове (те са само физически лица, минимум двама; упражняват съвместно правомощията си, освен ако не е предвидено друго). Изисквания: чл. 68.2 ЗБ. Поначало за квесторите важат всички изисквания за член на управителния орган на банката; необходимата квалификация и опит в банковата дейност. Те трябва да получат сертификат от Централната банка. Има 2 групи случаи, когато се назначават квестори: 1)Когато се отнема лицензията на банка: квестор се назначава, докато се назначи ликвидатор или синдик. Предназначението му е да “консервира” банката, да не позволи намаляването на имуществото и; 2)Когато банката извършва нарушение. Обстоятелствата са посочени в чл. 65.1: прилага се принудителна административна мярка. Функцията на квестора тук е по-различна: да се заздрави и рехабилитира банката. Крайният срок е 6 месеца. Тук правомощията на квесторите са по-широки – те упражняват надзорни правомощия, аналогични на тези на Централната банка. Имат установително и надзорно въздействие, например квесторите заместват управителните органи на банката; могат да свикват Общото събрание; имат неорганичен контрол върху банковата дейност; могат да вземат решение за увеличаване на капитала, както и решение за сливане или вливане на банката, но за последните две е необходимо одобрението на Централната банка. Трябва да действат с грижата на добрия търговец. Получават възнаграждение за сметка на банката; актовете им са индивидуални административни актове; отговарят само за умишлено причинени вреди.
23.Административнонаказателна отговорност
Административни наказания могат да се налагат за нарушение на Закона за банките и актовете, издадени по прилагането му. Административното наказание е глоба в размер от 70 до 2200 лв. Наказват се не само лица, които извършват нарушение, но и допустителството за нарушение. Има специална хипотеза за разпространение на невярна информация за банката и уронване на доброто име, глобата е до 5000 лв.; за разпространяване на невярна информация и уронване на доброто име на банката в средствата за масова информация. За ЕТ и юридически лица имуществените санкции са същите. Констативните актове се издават от длъжностни лица, оправомощени от подуправителя на управление “Банков надзор”. Наказателните постановления се издават от подуправителя. Обжалването и изпълнението на актовете се урежда по реда на ЗАНН.
24.Ликвидация на банка
Има 2 категории: доброволна и принудителна ликвидация.
Доброволна ликвидация: когато Общото събрание на акционерите приеме решение. Субсидиарно се прилага ТЗ. Правилата в ЗБ са малко. Особености: за да може Общото събрание на акционерите да приеме валидно решение, трябва да бъде издадено предварително разрешение от БНБ (банката трябва да е платежоспособна, да има достатъчно ликвидни средства). Ако ликвидаторът установи, че банката е неплатежоспособна, предлага на БНБ да поиска от съда производство по несъстоятелност.
Принудителна ликвидация: след отнемане на лицензията на банката по чл. 21.1 ЗБ. Самото ликвидационно производство се образува от Окръжния съд по седалището на банката по искане на БНБ. В искането се посочват само основанията по чл. 21.1 и се прилага само заверен препис на решението на БНБ. Производството се открива с назначаване от съда на ликвидатор. Банката може да бъде продадена като предприятие; може и да се влее в друга банка, но за тези действия е необходимо разрешението на Централната банка (специално правило, в ТЗ няма възможност за продаване на търговско предприятие). При вливане се иска разрешение с оглед на защита на конкуренцията. Ако ликвидаторът установи, че банката е неплатежоспособна, е длъжен да предложи на Централната банка да поиска от съда производство по несъстоятелност. Прилага се субсидиарно режимът по ТЗ за ликвидация.
25.Особености в режима на несъстоятелността на банките
Има специален Закон за банковата несъстоятелност, приет през 2002 г. Преди това режимът е бил уреден в ЗБ, но са били изведени само отклоненията от ТЗ.
Предпоставки: приличат на тези по ТЗ. Банката трябва да е неплатежоспособна или свръхзадължена (за разлика от общите правила). Неплатежоспособна е, когато не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение. Свръхзадължена е, когато общата стойност на задълженията и надвишава общата стойност на активите, но стойността на активите и задълженията на банката се определя от Централната банка съобразно приетите от нея наредби. Има още една специфична предпоставка: да е взето решение на Централната банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност, то трябва да бъде поради неплатежоспособност или свръхзадълженост. Решението на Централната банка подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва нито по съдебен, нито по административен ред (няма орган, стоящ над нея). Решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност може да се атакува.
Производството по несъстоятелност на банката е универсално принудително изпълнение, развива се в 2 фази: 1)Процесуални действия на страните и на съда във връзка с откриването на производството; 2) Същинско производство.
Откриване на производството по несъстоятелност
По първата фаза само Централната банка е легитимирана да подава искане за откриване на производство по несъстоятелност на банката (банковата дейност е поднадзорна на Централната банка, има защитен характер). В искането се посочва само основанието за отнемане на лицензията: неплатежоспособност или свръхзадълженост и се прилага заверен препис от акта на Централната банка. Производството е ускорено, съдът образува делото в деня на подаване на документите и насрочва заседание максимум 10 дни след това.
Страни в производството са Централната банка; самата банка, представлявана от квестори, назначени от Централната банка; участва и Фондът за гарантиране на влоговете; може да участва и прокурор. Съдът трябва да установи дали е налице основание за откриване на производство, едно от двете обстоятелства е достатъчно. Съдът установява решението си в 7 дневен срок след заседанието, на което се е разглеждало делото. Ако искането отговаря на формалните изисквания на закона, съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност. Условията, за които следи са: а)Да е отнета лицензията; б)Банката е неплатежоспособна или свръхзадължена; в)Да е представено искане за обявяване на несъстоятелност; г)Да има препис от решението на Централната банка. Идеята е, че съдът не проверява дали са налице предпоставките за неплатежоспособност или свръхзадълженост, това се решава от централната банка. Това обаче не е така, има поне 1 решение на ВКС в обратния смисъл. В решението си съдът обявява неплатежоспособността или свръхзадължеността и определя началната и дата; открива производството по несъстоятелност; обявява банката в несъстоятелност и прекратява дейността и. С решението си съдът прекратява правомощията на органите на банката, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на банката, лишава банката от разпореждане на имуществото и и дава начало на осребряването на масата на несъстоятелността на имуществото и го разпределя. Особеността на решението е, че с 1 решение съдът открива производството по несъстоятелност и обявява банката в несъстоятелност. Тук няма оздравяване, може да се провежда по реда на упражняване на надзорната компетентност на Централната банка преди производството по несъстоятелност на банката. Практиката показва, че банката не може да бъде оздравена. Решението, с което се открива производството по несъстоятелност, се вписва в Търговския регистър и се обнародва в държавен вестник, като също се излага на определено място в съда. То има действие за всички и подлежи на незабавно изпълнение (още преди решението да влезе в сила). Това решение няма сила на пресъдено нещо, може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщението на страните. Допустимо е само касационно обжалване от квесторите и Централната банка, прокурорът може да протестира. Обжалването не спира изпълнението му.
Последици от решението:
1.Десезиране: банката се лишава от право да се разпорежда и управлява имуществото си. Тук десезирането е пълно (особеност). Ако органите извършат такива действия, те ще бъдат недействителни. След датата на решението само синдикът има право да управлява и да се разпорежда с имуществото в масата на несъстоятелността, а за времето между датата на решението и встъпването на синдика се назначават квестори, които могат да извършват само действия, насочени към съхраняване на масата на несъстоятелността. Началният момент на десезиране е датата на решението. Обхваща цялата маса на несъстоятелността. Прекратява се дейността на органите на банката.
2.Прекратява се търговската дейност на банката: банката губи търговското си качество.
Последици, които засягат третите лица (кредиторите и длъжниците на банката):
1.Непаричните задължения на банката се преобразуват в парични по пазарната им стойност от датата на решението (по право). Смисълът е да се събере цялото имущество и да се осребри, за да се удовлетворят всички кредитори.
2.Задълженията на банката в чужда валута се превръщат в левове по курса на БНБ към датата на решението.
3.Всички парични и непарични задължения на банката стават изискуеми по право от датата на решението.
4.Срокове: от датата на решението всички давностни и преклузивни срокове относно правата на банката спират за 6 месеца. Квесторът и синдикът не знаят какви са правата на банката и могат да изпуснат сроковете.
5.Изпълнение на задълженията към банката: задълженията на третите лица към банката се изпълняват на синдика. От деня на решението до встъпването му в длъжност се изпълняват на квесторите. Изпълнение, което е направено не на синдика, няма погасителен ефект, освен преди датата на обнародване в Държавен вестник, когато длъжникът не е знаел за откриване на производството и даденото е влязло в масата на несъстоятелността. Изброените последици са от материално-правен характер.
Процесуално-правен характер:
1.С откриването на производство по несъстоятелност съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу банката се спират. Проблем: Какво точно се спира? Трябва да са делата по вземания, но ако е преобразуващо право или вещни искове те не трябва да се спират, защото ищците не се удовлетворяват в хода на производството по несъстоятелност. Производствата се прекратяват от датата на постановяването на решението за одобряване на списъка да одобрените вземания. Ако вземането бъде включено там и срещу вземанията не са направени възражения, исковият процес на това вземане се прекратява и то се прехвърля в производството по несъстоятелност. Възможно е синдикът да откаже да включи в списъка това вземане или да го включи, но друг кредитор да оспори вземането. Тук спряното исково производство се възобновява и ако съдът извън производството по несъстоятелност уважи иска, това решение има силата на пресъдено нещо и обвързва всички.
2.Всички изпълнителни производства срещу банката се спират от датата на обнародване в Държавен вестник на решението за отнемане на лицензията, защото самото производство по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение, в което участват всички кредитори. Изпълнението се провежда в рамките на несъстоятелността. След датата на решението не могат да се образуват други производства за вземания.
Възможно е да не са налице предпоставките по образуване на производство по несъстоятелност, тогава съдът отхвърля с решение искането.
Кредиторите се удовлетворяват след осребряване на масата на несъстоятелността. Тя включва всички имуществени права на банката, настоящи към откриването на производството и бъдещи, но без несеквестируемите права. Вещите в банковите касетки не са част от масата на несъстоятелността, те са собственост на ползвателите на касетките. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори по търговски и нетърговски вземания до възникнали до датата на решението и кредиторите по разноски за откриване на несъстоятелността (синдик, адвокати, счетоводители, пазачи на имуществото и др.). Кредитори с вземания по законна и договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на откриване на производството и кредитори по безвъзмездни сделки се удовлетворяват след пълното удовлетворяване на останалите кредитори. Местните и чуждестранните кредитори имат еднакви права.
Запазване на масата: Може да се извърши чрез издаване на актове на съда и по молба на Централната банка и Фонда за гарантиране на влоговете. Съдът може преди откриването на производството по несъстоятелност да установи всеобща възбрана и запор, може да постанови спиране на производство и други обезпечителни мерки. Те имат действие до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. С решението се заместват тези мерки с действието на самото решение за всеобща възбрана и запор върху имуществото на банката. Тази последица е по силата на самия закон. Съдът може да постанови и други обезпечителни мерки. За запазване на всички помещения, оборудване и други, те се запечатват от квесторите в деня на получаване на препис от производството и се извършва опис и инвентаризация от синдика. Законът урежда и други възможности за попълване на масата, предвидени са недействителност на сделки и действия, насочени към връщане на имущество в масата. Тук недействителността е специална, тя е относителна по отношение на кредиторите на банката, а не относно всички трети лица.
Независимо от това, в 2 групи случаи настъпва по право, а не чрез констативен иск:
1)Уредени в чл. 22.1 ЗБНес. – недействителност по право само на кредиторите на банката. Засяга всички действия и сделки, които са извършени след датата за откриване на производството, но не по установения в производството ред и в нарушение на закона (например органите са лишени от правомощия, но извършват сделки). Тези сделки и действия са изчерпателно изброени в закона: а)Изпълнение на задължение на банката, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност (задължението не е изпълнено на синдика); б)Учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността; в)Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. 2)Отново по право, сделки, извършени през периода от време между началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността и датата на решението. Те са също изчерпателно изброени: а)Изпълнение на парични задължения; б)Безвъзмездни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността; в)Учредяване на залог или ипотека и други обезпечения от масата на несъстоятелността; г)Възмездни сделки с право или вещ от масата на несъстоятелността, при които даденото надхвърля значително по стойност полученото. Важна е началната дата, но съдът трудно може да я установи, обикновено се назначава експертиза и не е невъзможно да се определи начална дата, която да засегне правата на привилегированите кредитори.

20.05.2003 г.
Ако искането за производство в несъстоятелност на банката отговарят на изискванията на закона, съдът постановява решение, с което обявява в несъстоятелност и определя началната дата, открива производството по несъстоятелност, обявява банката в несъстоятелност и прекратява дейността и. Прекратява правомощията на органите, установява запор и възбрана и лишава банката от права на разпореждане върху имуществото и започва осребряване на имуществото и разпределяне. Решението има няколко особености: с 1 решение се открива производството и се обявява банката в несъстоятелност (по принцип това се прави в различни решения), тук няма оздравително производство. Решенето се вписва в Търговския регистър, обнародва се в Държавен вестник и се излага на специално място в съда. Действието се простира върху всички субекти, подлежи на незабавно изпълнение и няма сила на пресъдено нещо. Може да се обжалва в 7 дневен срок от датата на съобщаването на страните (банката, Централната банка и прокурора). Особеност е, че е допустимо само касационното обжалване. Право на жалба имат квесторите на банката, Централната банка и прокурора.
Последици на решението: 1)Десезиране (лишаване от право на банката да управлява и да се разпорежда с имуществото си. Десезирането е винаги пълно. От датата на решението само синдикът има право на управлява и да се разпорежда с имуществото. Между датата на решението и встъпването на синдика в длъжност, банката се управлява от квестори, чиито действия са насочени към съхраняване на масата на несъстоятелността (началният момент е датата на решението); 2)Банката губи търговското си качество и цялата търговска дейност на банката се прекратява; 3)Прекратяват се правомощията на органите на банката. Последици за третите лица, длъжници и кредитори на банката: 1)Във връзка със задълженията на банката: а)Непаричните задължения на банката се преобразуват в парични по пазарната им стойност към датата за откриване на решението за производство по несъстоятелност; б)Задълженията на банката в чужда валута се превръщат в левовата им равностойност по курса на БНБ към датата на решението за обявяване на производството по несъстоятелност; в)От датата на решението всички давностни и преклузивни срокове по правата на банката спират да текат за 6 месеца; г)Третите лица длъжници на банката трябва да изпълняват на синдика от датата на решението (когато синдикът още не е встъпил в длъжност, изпълняват на квесторите). Добросъвестните длъжници, които не знаят за течащото производство по несъстоятелност – ако длъжникът е изпълнил преди датата на обнародване на решението, не е знаел за откриването на производството по несъстоятелност и сумата е влязла в масата на несъстоятелността, изпълнението има погасителен ефект. Процесуално-правни последици: 1)Всички съдебни и арбитражни производства срещу банката спират ex lege: производството по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение. Това важи само за вземания срещу банката. Всички други искове не трябва да се спират (ревандикационни, владелчески, вещни). Възможно е синдикът да не приеме вземане, тогава спряното исково производство се възобновява. Ако синдикът е приел, но друг кредитор е оспорил вземането, производството също се възобновява и се гледа от първоначалния съд. Вземането не може да се оспорва с влязло в сила решение (има 3 инстанционно исково производство). Не могат да се предявяват нови искове. Изпълнителните производства срещу банката се спират от датата на обнародване на решението на Централната банка за отнемане на лицензията.
Маса на несъстоятелността.
Кредиторите се удовлетворяват от масата на несъстоятелността: това са всички имуществени секвестируеми права на банката (настоящи и бъдещи). Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори по търговски и нетърговски вземания до датата на решението за откриване на производството и обявяване на банката в несъстоятелност. Кредитори, които имат вземания по вноските по несъстоятелността. Банката при производство по несъстоятелност няма нови кредитори, тъй като тя вече не извършва търговска дейност и няма как да формира задължения освен разноските. Има 2 категории кредитори: за лихви (необезпечени вземания, изискуеми след датата на решението. У нас не се спира течението на лихвите) и за вземания по безвъзмездни сделки. Честните и чуждестранните кредитори имат равни права.
Запазване и попълване на масата на несъстоятелността. Могат да бъдат наложени различни обезпечителни мерки преди производството по несъстоятелност (запор, възбрана и др.). Предварителни обезпечителни сделки. От датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност всички имущества се смятат за запорирани. В деня на получаване от квесторите на препис от решението, те трябва да запечатат всички помещения и други обекти, в които се съхраняват вещи и документи на банката. Синдикът има задължение да извърши опис и инвентаризация на банката.
1.По чл. 22 има 2 способа и 3 вида недействителност, която засяга сделки в действие по сделки от масата на несъстоятелността. Отнасят се до различни периоди:
1)Всяко действие и сделка, които са извършени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред (изчерпателно изброени хипотези) е нищожно по право, но само спрямо кредиторите. Има 3 вида: а)Изпълняване на задължения, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; б)Учредяване на залог или ипотека върху вещ или право по масата на несъстоятелността; в)Сделки с права или вещи от масата на несъстоятелността, които не са извършени в установения в производството ред.
2)Също са нищожни спрямо кредиторите сделки или действия през подозрителния период: а)Изпълнение на парични задължения от банката; б)Безвъзмездни сделки с имущества от масата; в)Учредяване на залог или ипотека или други обезпечения върху масата на несъстоятелността; г)Възмездни сделки с права или вещи от масата на несъстоятелността, в които даденото значително надхвърля по стойност полученото.
3)Относителна недействителност спрямо кредиторите на банката, но не настъпва по право, а при уважаване на конститутивен иск, подобна на относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД (чл. 60 ЗБНесъст.). Има 7 хипотези, особени Павлови искове с различни предпоставки. С тях се атакуват разпоредителни сделки с имущество от масата на несъстоятелността.
Тази недействителност ползва всички кредитори (не само синдикът, който предявява иска). Предявява се пред съда по несъстоятелността. При бездействие на синдика, Фондът за гарантиране на влоговете подава исковете. Принципно с тези искове се атакуват действия и сделки преди подозрителния период (3 инстанционно исково производство по общите правила). С тези искове могат да се атакуват в някои случаи и действия на синдика след датата на решението. Предявяването на иск се ограничава от преклузивен срок 2 години от откриването на производството.
2.Друго действие е дадено в чл.57. Аналогично на ТЗ. Синдикът е длъжен да събере вземанията на банката, включително и вноски за придобиване на акции, които не са внесени.
3.Възможност на синдика да прекрати всички договори, по които банката е страна, сключени преди датата на решението, ако не са изпълнени изцяло или частично (договори с продължително изпълнение). С 15 дневно предизвестие (при наем 260 дни). Насрещната страна има право да изисква от синдика да отговори дали прекратява договора или го запазва, но ако синдикът мълчи, договорът се смята за прекратен. Ако се прекрати, другата страна има право на обезщетение за претърпени вреди. Наемодателите нямат право на такова обезщетение. Дори договорът за банката да с8е запази, синдикът не може да плати задълженията, които са просрочени преди датата на решението.
4.По чл.59: прихващане. Аналогично на ТЗ. Някои законодателства се отнасят отрицателно, защото прихващането променя реда на кредиторите. Нашето право го допуска, но може да се извършва само от кредитора. Синдикът не може да прихваща, длъжникът също не може след началната дата на неплатежоспособността. Това прихващане е недействително относно кредиторите на несъстоятелността по исков път. То е недействително, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество. Законът дава възможност на кредиторите да извършват прихващане, но не всяко прихващане е допустимо: само ако вземането на кредитора и насрещното задължение са били изискуеми и ликвидни преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Кредиторът може да прави прихващане и ако неговото вземане е станало изискуемо или еднородно по време на откриването на производството по несъстоятелност или с решението за откриване на производството по несъстоятелност Това се отнася до изискуемостта. Може да се прави прихващане само относно стари вземания на банката. Прихващането е изключение в производството по несъстоятелност: хипотезите на прихващане, които не са изрично уредени в закона, не са валидни и за тях прихващане не може да се извърши. Изявлението за прихващане трябва да бъде отправено до синдика в писмена форма с нотариална заверка на подписа. Прихващането е относително недействително спрямо кредитора, ако към момента, в който кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или е поискано откриване на производство по несъстоятелност (само добросъвестните кредитори се защитават).
Атакува се с Павлов иск за това и за подозрителния период в преклузивните срокове пред съда по несъстоятелността. Последици от уважаването на исковете по недействителните сделки: даденото на третото лице се връща в масата на несъстоятелността, каквото третото лице е дало му се връща, но ако то не се намира в масата, то лицето става хирографарен кредитор. За получаване на имуществото, което се съхранява в банковите касетки. Те не са част от масата на несъстоятелността и съдържанието им остава собственост на ползвателите.
Органи в производството по несъстоятелност
1.Съдът
Цялото производство по несъстоятелност се развива под надзора на съда, той има различни функции: като съдебна инстанция по същество за разрешаването на всички спорове; орган, издаващ актове; орган на спорно и безспорно производство; налага обезпечителни мерки. Съдебните актове (решения и определения) подлежат на обжалване само касационно. Най-важните решения се вписват в Търговския регистър и се обнародват в Държавен вестник.
2.Синдик
Има особено положение. Той управлява и представлява масата на несъстоятелността. В някои случаи синдикът действа в интерес на кредиторите, може дори да предявява правата на кредиторите. Може да действа и като представител на длъжника и да има собствени интерес, различен от този на кредиторите. Процесуално право на синдика: да представлява банката или да бъде самостоятелна страна в процеса. Синдикът може да бъде само физическо лице, за него има аналогични изисквания като за тези, които управляват и представляват банката (минимум 2 лица, които извършват действията съвместно и приемат решенията единодушно). По чл. 25.1 ЗБНесъст. Лицето трябва да бъде дееспособно, с подходяща квалификация и да няма конфликт на интереси (да бъде безпристрастен). За синдик може да бъде назначавано само лице, което е включено в списък, утвърден от Централната банка. Може да бъде назначен и квестор, ако отговаря на изискванията на закона, ако не е назначен от Централната банка преди решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност. Квесторът се назначава от Фонда за гарантиране на влоговете, но трябва да бъде включен в списъка, утвърден от Централната банка. Назначава се с решение на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, определя се и датата на встъпването му в длъжност. Сключва се договор за управление между синдика и Фонда. Основания за освобождаване на длъжност на синдиците: по всяко време Фондът може да го освободи, ако той не изпълнява задълженията си и с действията си застрашава интересите на длъжника или кредиторите. Освобождаването става също с решение на Управителния съвет на Фонда. Право на възнаграждение, което се определя от Управителния съвет на Фонда и се изплаща ежемесечно. След 6 месеца от назначаването на синдика, възнаграждението се определя като процент от общата сума на осребреното имущество и събраните вземания на банката. Възнаграждението може да бъде намалявано. Синдикът е длъжен да води дневник и да се отчита периодично, при искане незабавно и при окончателно приключване на дейността си. Ограничения на дейността на синдика: не може да говоря сам със себе си за вещи или права от масата на несъстоятелността (важи и за свързани със синдика лица). Сделките, извършени в нарушение на тези забрани са нищожни по отношение на кредиторите на масата. Синдикът е длъжен да пази тайните на банката, да полага грижата на добрия търговец, но трябва да поставя интересите на кредиторите над своите. За вредите синдикът дължи обезщетение. Има солидарна отговорност между двамата синдици. Ако е забавил внасянето на получените суми в банката, дължи обезщетение (законната лихва за забава и глоби, наложени от съда).
3.Фонд за гарантиране на влоговете
Правомощия, определени в закона: назначава и освобождава от длъжност синдиците и определя възнаграждението им. Упражнява контрол относно законосъобразността и целесъобразността при упражняване на правомощията на синдика. Дава разрешение на синдика за предприемане на действия за осребряване на масата на несъстоятелността и други разпоредителни действия по масата на несъстоятелността. Издава постановление за възлагане на вещните и имуществените права на масата на несъстоятелността. Одобрява частичните и окончателната сметка за разпределение, предявява установителните и отменителни искове. Извършва и проверки, включително и съвместно с Централната банка. Може да налага принудителни административни мерки към синдика (изчерпателно изброени): писмено предупреждение; задължава го да извърши определени действия; да преустанови или отстрани дадени нарушения. Може да намали възнаграждението му или да го отстрани от длъжност. Решенията по принудителните административни мерки подлежат на незабавно изпълнение и не подлежат на преразглеждане.
4.Централна банка
Има изчерпателно установени правомощия: единствено тя може да иска откриване на производство по несъстоятелност. Съставя списък на потенциалните синдици. Може да отправи искания до съда за предварителни обезпечителни мерки.
Тук няма Събрание и Комитет на кредиторите, защото фактически е невъзможно функционирането на тези органи.
Същинско производство по несъстоятелност
Тази фаза започва с предявяване на вземанията. Повечето от кредиторите, за да могат да участват и да се удовлетворят от масата, трябва да предявят вземанията си. Предявяването има действие на искова молба и последиците са подобни на предявяването на иск. Не се извършва пълно доказване обаче, по-скоро се развива като квазиисково производство. Кредиторите са длъжни да предявят вземанията си в 2 месечен срок след обнародването на решението за откриване на производство по несъстоятелност Предявяването на вземанията става с писмена молба, в която са посочени основанията и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебния адрес и доказателствата, по които кредиторът установява вземането си. Той може да предяви вземането си и в 1 годишен срок от датата на решението, но това се извършва чрез предявяването на установителен иск пред съда по несъстоятелността. Вземанията по принцип се предявяват пред синдика, после пред съда, но в това производство се предявяват направо пред съда. Ако кредиторът изпусне 2 месечния срок, той не може да оспори вече прието вземане. Ако е извършено разпределение в 2 месечния срок, той се удовлетворява от имуществото, което е останало и за негова сметка са допълнително направените разноски за приемане на вземането (от датата на решението на съда, 2 инстанционно исково производство). Кратки срокове. Определени категории кредитори обаче няма нужда да предявяват вземанията си: това са а)Вложителите (техните вземания са служебно предявени); б)Вземанията на работниците и служителите по трудови правоотношения с банката, възникнали до 1 година преди датата на решението; в)Установените с влезли в сила актове публични вземания. Те се смятат предявени и за тях синдикът съставя служебно списък. На основата на предявените вземания синдикът изготвя списък, който е предоставен на разположение в 14 дневен срок след изтичане на 2 месечния срок. В него трябва да бъдат включени кредиторите с вземания, които се вписват служебно от синдика. В Държавен вестник се обнародва съобщение, както и най-малко в 2 централни ежедневника. Указва се мястото, където списъкът е на разположение. В 14 дневен срок от обнародване на обявлението, всички кредитори могат да се запознаят с този списък. В този срок всички кредитори и акционери (притежаващи минимум 25% от акциите с право на глас) могат да оспорят вземанията. Оспорването се извършва пред синдика. Има и неоспорими вземания: това са всички вземания, установени с влязло в сила решение след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в което е взел участие и синдикът. Те са 2 групи: а)Вземания, които са били предмет на искове, предявени преди откриване на производството по несъстоятелност, били са спрени и реалното исково производство е било възобновено; б)Кредиторът е изпуснал 2 месечния срок и трябва да предяви вземанията си с иск. И в двата случая страна е синдикът, а съдът се произнася с решение със силата на пресъдено нещо.
В нов 14 дневен срок оспорващият кредитор и синдикът гледат заедно възражението и синдикът взема окончателно решение относно включването на решението в списъка на приетите вземания, но решението му не е окончателно. Всяко лице, което е направило възражение, може да оспори пред съда по несъстоятелността списъка по вземането, за което е възразил (в 7 дневен срок от уведомлението на синдика за окончателното му решение).
Синдикът съставя 3 списъка:
1.Списък на приетите вземе мания, по които няма възражения;
2.Списък на неприетите вземания, по които има възражения;
3.Списък на приетите вземания, по които има възражения.
Изпраща ги на съда по несъстоятелността. Решението на синдика не е окончателно, защото всеки списък трябва да бъде утвърден от съда, но съдът действа по различен начин в зависимост от това дали приетите вземания са оспорени или не. Приетите и неоспорени вземания се проверяват (контрол за законосъобразност) в закрито заседание на съда. Той е длъжен да се произнесе по списъка в 14 дневен срок от представянето му от синдика с решение, което не подлежи на обжалване. Другите две списъка съдът разглежда в открито заседание, на което присъства синдикът, кредиторът и направилият възражението кредитор. Ако съдът намери възражението за основателно, одобрява списъка след като направи промяна по него. Обявява решението си в 1 месечен срок от получаването на всички възражения. Съдът може и да допълва списъка. Последица: вземане, включено в одобрения от съда списък се смята за прието вземане. Решението на съда подлежи на касационно обжалване. Решението има установително действие за банката и за всички кредитори на несъстоятелността. За кредиторите на банката: тези лица, чиито вземания са включени в приетия списък са спокойни, защото той не може повече да бъде оспорван. Вземанията на онези, които предявяват вземанията си в 1 годишния срок, допълнително могат да бъдат включвани в списъка.

27.05.2003 г.
Съдът по несъстоятелност проверява списъците. Вземането е прието, след като решението на съда влезе в сила. Съдът разглежда по различен ред вземанията: неоспорените разглежда в закрито заседание и трябва да се произнесе в 14 дневен срок след представянето на списъка. Решението подлежи на обнародване. Ако има възражения, съдът гледа списъците в открито заседание в присъствието на синдик, кредитор и направилият възражение. И се произнася с решение (одобрява списъка или оставя възражението без уважение). Произнася се в 1 месечен срок от получаването на всички възражения. Решението подлежи на обжалване. Вземане, което е включено в одобрения списък, се смята за прието и влязлото в сила решение има установително действие за банката и всички кредитори на несъстоятелността. Списъкът подлежи на допълване. Тук не е уреден установителен иск по 694 ТЗ. По ТЗ съдът се произнася по вземанията, но актът на съда не подлежи на обжалване, лицата с правен интерес могат да предявят установителен иск по общите правила. Тук иск не е уреден.
Осребряване на имуществото
Орган е синдикът. Осребряването по принцип се извършва чрез публична продан. Публичната продан се извършва чрез публична продажба: търг с явно или тайно наддаване по ДПК. Допустима е спрямо движими вещи с оценка до 1000 лв. и съвкупности от движими вещи до 2000 лв. Правата се осребряват поотделно, като съвкупност в частност или като цяло. При проданта като цяло, кредиторите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при проданта на определени предмети. Начинът на осребряване се определя от синдика и се одобрява от Фонда за гарантиране на влоговете. Особени случаи на осребряване: по предложение на синдика съдът може да разреши активите да могат да се продадат чрез пряко договаряне или чрез посредник (ако публичната продан не е станала или поради неявяване на купувача). Продавач е синдикът. Дяловете, собственост на банката в други дружества, се продават на търг, след като банката предложи на другите съдружници да ги закупят и предложението не бъде прието. Акциите на банка се продават на фондова борса или друг регулиран пазар. С разрешението на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете, синдикът може да продава финансовите активи на банката чрез посредник в страната и чужбина. Съсобствените вещи се продават по ДПК. Заложена вещ се изисква от синдика и се продава по ЗБНесъст. (не важи за залози по ЗОЗ). Събраните суми се внасят по особена сметка на синдика (има отделни сметки: в лева и различните валути). Титуляр е синдикът. Те се откриват в търговски банки, които са утвърдени за дилъри на държавни ценни книжа.
Банката може да бъде продадена и като предприятие: извършва се само с разрешение на Фонда за гарантиране на влоговете, който се произнася по искане на синдика. Трябва самата възможност да бъде одобрена от съда с писмено становище на Централната банка. Продажбата се извършва чрез пряко договаряне или чрез посредник. Синдикът може да намали пропорционално задълженията на банката. Ако кредиторите е се поставят в коренно по-неблагоприятно положение, отколкото при разпределяне на осребреното имущество. Купувач може да бъде само банка с лицензия за банкова дейност в България или АД, учредено с тази цел, ако получи от Централната банка условна лицензия за осъществяване на банкова дейност. Тя се издава, ако заявителят разполага с капитал, който би му позволил да извършва банкова дейност, след като е удовлетворил вземанията на кредиторите. Съдът одобрява сделката, след издаването на тази условна лицензия. Купувачът отговаря само за тези задължения, които е поел с договор. Останалите вземания и неупражнените права срещу банковото предприятие се погасяват. Правата на акционерите на банката се погасяват (включително и правото на ликвидационен дял), освен ако купувачът поеме задължение да ги изплати. Вземанията на кредиторите се удовлетворяват от цената, която купувачът е платил чрез откриването от банката купувач на безсрочна депозитна сметка с авоари равни на задълженията на купувача (обикновено са равни на цената). Тези сметки трябва да бъдат открити в 1 месечен срок от одобряването от съда. Купувачът е кредиторите могат да уговорят и други начини за удовлетворяване. Ако купувачът не изпълни задълженията си за откриване на сметка, Централната банка отнема лицензията му.
Купувачът може да прехвърли активи само след окончателното заплащане на цената. След извършване на продажбата, производството се прекратява. Това решение не подлежи на обжалване. Когато осребреното имущество не е достатъчно, в производството се извършва разпределение въз основата на сметка, която се прави от синдика (посочва кредиторите, обезпеченията им и смите, които им се дължат). Сметката е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи. За да не се бави разпределението, законът предвиди, че синдикът е длъжен да прави частична сметка задължително, когато в масата на несъстоятелността се набере сума, по-голяма от 10% от общия размер на поредния пласт (ред) кредитори. Вземанията са групирани в класове и редове и се удовлетворяват съобразно съответните редове по съразмерност.
1.Обезпечени със залог или ипотека
2.Обезпечени с право на задържане
3.Разноски по несъстоятелността
Първи и втори ред: привилегията е особена, удовлетворява се най-напред само спрямо вещта обезпечение.
4.Вземания, в които Фонда за гарантиране на влоговете се е суброгирал и вземания на вложители, които не са покрити
5.Вземания на банки
6.Текущи вноски, дължими към ДОО до 1 година преди датата на решението и вземания, произтичащи от трудови правоотношения до 1 година от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.
7.Текущи публичноправни вземания на държавата и общините до 1 година преди датата на решението на съда
8.Всички останали необезпечени вземания
9.Вземания за нови лихви
10.Вземания по безвъзмездни сделки.
Удовлетворяването се извършва по особени правила. Ако продажната цена за заложената или ипотекираната вещ не покрива изцяло вземането, за останалата част кредиторът е необезпечен (8 ред). Ако цената превишава, останалото се включва в масата на несъстоятелността. Така е и с правото на задържане. Вземането под отлагателно условие се удовлетворява като се включи в разпределението като спорно вземане (не се изплаща нищо, но се заделя съответната сума в сметката за разпределение), ако е оспорено обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, в сметката се заделя сумата за обезпечено вземане. Ако условието не се сбъдне до окончателното разпределение, това вземане не се включва и се разпределя масата на несъстоятелността. При прекратително условие се разпределя като безусловно вземане.
Сметката стои 14 дни на определено за целта видно място в сградата по адреса на банката. Всеки кредитор може да прави възражения в този срок пред Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът се произнася по възраженията и решението на Управителния съвет на фонда може да се обжалва пред съда, като решението на съда не подлежи на по-нататъшно обжалване. Кредитор, който е пропуснал 2 месечния срок за предявяване на вземанията, когато вземането е прието след извършване на разпределението, се включва в следващите разпределения без право на изравняване. В масата на несъстоятелността се включват допълнително суми от осребрени вземания, или от вземания, от които кредиторите са се отказали. В срок до 1 месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът изготвя окончателна сметка и доклад за останалите неплатени вземания, които се одобряват с решение на Управителния съвет.
Приключване на несъстоятелността
Приключването на производството по несъстоятелност на банката изисква приемане на решение на съда по несъстоятелността. За да приеме съда решение, трябва да са изплатени всички задължения или да е изчерпана масата на несъстоятелността. Съдът не се произнася служебно, а по молба на синдика, в която той е длъжен да представи в 1 месечен срок от постановяване на решението на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете за одобряване на окончателната сметка за разпределение. С това решение съдът прекратява производството по несъстоятелност и заличава банката като юридическо лице от Търговския регистър. Решението се обнародва в Държавен вестник. Последици от решението: а)Прекратява се производството по несъстоятелност; б)Прекратяват се правомощията на синдика; в)Прекратява се действието на всеобщата възбрана и запор; г)Всички непредявени в производството по несъстоятелност вземания, неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Възобновяване на производството по несъстоятелност
Производство по несъстоятелност, което е прекратено, може да бъде възобновено по решение на съда. Възобновяването е допустимо в 2 годишен преклузивен срок след прекратяване на производството по несъстоятелност. За да може да бъде възобновено, трябва да има 2 алтернативни материално-правни предпоставки:
Да се освободят суми за приетите вземания
Да се открие имущество, което не е било налице при прекратяване на производството по несъстоятелност
Те трябва да бъдат достатъчни за покриване на разноските по несъстоятелността, иначе молителят трябва да предплати разноските. Съдът постановява решение въз основа на писмена молба на Централната банка, Фонда за гарантиране на влоговете или кредитор с прието вземане. Последици: а)Производството по несъстоятелност продължава от окончателната сметка за разпределение, която се смята за частична; б)Възстановяват се правата на синдика и останалите органи; в)Възстановява се общата възбрана и запор и производството продължава. Прави се нова частична и окончателна сметка и се удовлетворяват кредиторите.