БАНКОВО ПРАВО

1. Предмет и система. Хетерогенен характер на банковото право.

С развитието на пазарната икономика у нас терминът банково право започна все по-често да се споменава в медиите, в разговорите и т.н. Той може да се разглежда в няколко аспекта:
Първият и най-важен е като отрасъл следователно БП е съвкупност от правни норми, които регулират обществените отношения ,възникващи във връзка с осъществяването на банкова дейност. В тези отношения винаги едната страна е банка или небанкова финансова институция.
С термина БП се означава и науката, чийто предмет е изучаването на БП като отрасъл, т.е като част от обективното материално право.
Банковото право се среща и като правно явление, което е продукт на икономическа необходимост да се ръководят определени процеси в икономиката, които са породени от банковата дейност.
За обособяването на отрасъла БП голямо значение има предметът на правно регулиране. С неговото точно определяне се решават въпроси за обособяването на БП като самостоятелен отрасъл и неговото разграничаване от останалите отрасли в правото.
Предметът на БП са банковите отношения, т.е онези отношения, които възникват с осъществяване на банкова дейност. По своето естество те са финансово-парични отношения, които се пораждат по повод сключването и изпълнението на банкови сделки. За тези отношения може да се каже, че те са правоотношения, тъй като в тях се включват права и задължения на субектите.
С всичко казано до тук се вижда, че предметът на БП има комплексен характер. Той не е хомогенен, тъй като включва в своя състав както търговски така и граждански правоотношения.
В БП се преплитат както институти на Търговското право, като търговски сделки, така и чисто административни правоотношения, породени от овластяването на ЦБ с властническите правомощия.
От тук следва и че методът на правно регулиране ще бъде комплексен. При равнопоставени субекти, методът ще е такъв, какъвто е характерен за гражданското право. Правната норма на тези отношения ще е от диспозитивен характер. При правоотношения от публичноправен характер, правните норми включващи се в БП ще имат императивен характер.

2. Източници. Йерархия на източниците.


Предметът на БП има комплексен характер. Той не е хомогенен, тъй като включва в своя състав, както търговски така и граждански правоотношения. Ето защо имаме много закони и подзаконови нормативни актове, които формират отрасъла.
Основният източник е Конституцията. В нея се третира равнопоставеност на субектите от там на банките. Върху нея се изграждат специални закони ,представящи втория основен източник, а именно Закон за банките, който е съобразен с европейския директив ЗБНБ, Валутен закон, Закон за особените залози и т.н, подзаконови нормативни актове-Наредба №3 за плащанията от 10.07.1992година, Наредба №8 за капиталовата адекватност от 15.07.1997 година.
От гражданските закони това са : ЗЗД – общата част и разпоредбите свързани с личните и реални обезпечения, договорът за влог и заем, ГПК, ТЗ. За източник може да се смята и закона за застраховането. Дружествата се смятат за субекти на Банковото право.

3. Централна банка – правен режим, място в банковата система, устройство и управление

Всяка държава има ЦБ. Нейната регламентация е уредена в Закона за българската народна банка ,обнародван в ДВ бр.46 от 10.06.1997 година с последни изменения бр.45 от 30.01.2002 година. По силата на чл.1 ал.1 от същия закон “БНБ е централна банка на РБ. Тя е юридическо лице.”
Основната задача на ЦБ е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика и да съдейства за създаването и функционирането на платежни механизми.
Това, което отличава ЦБ от останалите банки е:
-Правото и да емитира банкноти и монети в страната
-Тя е емисионна институция и няма друга институция с такова право
От друга страна на ЦБ са признати регулативни и контролни функции, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.
От съществено значение за законовия статут на БНБ, което е дефинирано и в К и в Закона, е нейната абсолютна независимост от органите на държавната система. Тя не е в позиция на подчиненост, тя се отчита единствено на НС. Това е важна законова гаранция за нейната независимост, защото тя изпълнява държавния бюджет, което означава, че всички бюджетни средства, приходите се акумулират в ЦБ. След всичко казано до тук могат да се правят следните изводи:
-ЦБ има изключително право да емитира пари и като емисионна институция носи непосредствена икономическа отговорност за състоянието на паричния оборот в страната. -Тя контролира съотношението на количеството пари и стоки.
-ЦБ е овластена от закона да регулира и контролира дейността на другите ТБ. Това взаимоотношение между БНБ и другите банки е изрично регламентирано в гл.6 на ЗБНБ. -Едно от най-важните средства за регулиране , с което е овластена ЦБ е лихвения %. Той има съществено значение, защото ако се повиши лихвения % в банковата сфера всички лихви по влоговете се повишават. Това рефлектира върху икономиката, защото слабите предприятия не могат да взимат кредити и отпадат от пазара, възпрепятства се и създаването на нови предприятия и това води до стагнация
Във валутната сфера високия лихвен % на местната валута, води до засилено търсене на местна валута.
Структура и управление на ЦБ:
Органите на управление са регламентирани в чл.10 ЗБНБ и те са: управителен съвет, управител и трима подуправителя.
Управителния съвет се състои от 7 члена – управител на банката, трима подуправители и трима други членове. Всички те трябва да бъдат български граждани. Като израз на независимост на ЦБ е предвиден ред за избор на управител. Той предлага, а НС одобрява подуправителите. Другите трима членове се назначават от президента на Републиката. Мандатът им е 6 години, като може да бъде прекратен предсрочно по чл.14 от ЗБНБ. Управителят и подуправителите не могат да извършват друга платена дейност. Другите трима членове на УС не могат да извършват друга дейност в БНБ, както и да работят за банки или в изпълнителната власт. Управителят и подуправителите полагат клетва пред НС, а останалите пред президента. УС заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията се ръководят от управителя, а в негово отсъствие от определен от него подуправител.
Правомощия на УС
-определя % на минималните резерви, които банките трябва да държат;
-определя лихвения % по операциите на банките;
-приема правилника за дейността си;
-приема решения за издаването на нови банкноти и монети;

4. Търговска банка – понятие, учредяване. Правен режим на лицензирането на банковата дейност. Управление. Видове търговски банки.

Законът, който урежда ТБ-и , тяхното учредяване, прекратяване, ликвидацията им, управлението им, както и отношението между банките и между ТБ и ЦБ е Законът за банките. Този закон е относително нов обнародван в ДВ, бр.52 от 1997г. с последни изменения в ДВ бр.45 от 30,04,2002г. и може да се счита за един устройствен закон.
Според легалната дефиниция на ТБ тя е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити за своя сметка и на собствен риск. Ако се направи анализ на това определение, основните изводи са:
-ТБ са акционерни дружества, не могат да бъдат други дружества /ТЗ/;
-ТБ извършва едновременно, както влогови, така и кредитни сделки – не една банка да събира пари, а да не дава кредити;
Двата вида сделки /банков кредит и банков влог/ са разрешени само за банкови институции.
Предметът на дейност на ТБ е строго определен. В чл.1 ал.2 са изброени сделките, които банката може да извършва: покупка на менителници, приемане на ценности на депозит, управление на банкови карти, финансов лизинг и т.н.
Учредяването и управлението на ТБ е уредено в глава втора на Закона за банките.
Тя се учредява като АД, доколкото в този закон не е предвидено друго. За учредяването се прилагат правилата на ТЗ с няколко особености:
За разлика от предметът на дейност на едно обикновенно АД, където включваме правилото, че всичко, което е извън посоченото като предмет на дейност на ТБ е забранено. Това е така, защото степента на риска при банките е много висока и по този начин законодателя се стреми да запази интересите на влогодателите, които във всеки момент могат да си поискат парите и те трябва да бъдат върнати. Освен това минималният капитал е много по-висок, за разлика от обикновенно АД. В глава 3 е засегната процедурата за издаване и отнемане на разрешения /лицензия/ за извършване на банкова дейност. Това разрешение се издава от ЦБ и се вписва в специален регистър. В чл.15 и 16 ал.1 се посочват условията, при които ЦБ отказва издаването на лицензия:
-Уставът и други учредителни актове не съответстват на този закон или на други нормативни актове.
-Уставът съдържа разпоредби, които не гарантират сигурността на актовете, капиталът на банката и внесената част от него са под определения от ЦБ минимален размер и т.н.
Друга специфичност за ТБ е изискването на чл.8 от ЗБ. Той предвижда изрично банката съвместно да се управлява и представлява най-малко от две лица, които имат постоянно местожителство или местопребиваване в страната. Те не могат да възлагат цялостно управление и представителството на един от тях, но могат да упълномощават трети лица за извършване на отделни действия. Има изискване към членовете на УС или съвета на директорите да не бъдат ЮЛ.
Видове ТБ:
По правноорганизационната форма у нас са познати само АД, но в международната банкова практика има и други видове банки – командитни дружества с акции в Германия, нещо подобно на ЕООД.
По предметно-функционален признак
-универсални банки;
-специализирани банки – обслужващи само разплащанията между търговци; -специализирани в търговия на ЦК;
Според вида на банковите сделки, които сключват:
-ломбардни банки – отпускат кредити срещу залог на движими вещи;
-сконтови – банкови сделки с ценни книжа;
-банки, извършващи само разплащания;
-банки, ориентирани към населението – спестовни каси;
-инвестиционни банки – те са за дългосрочни кредити и за големи проекти;
Съобразно сроковете на кредитиране:
-дългосрочно;
-средносрочно;
-краткосрочно;