гражданскоправни науки

41.ДОГОВОРИ ЗА ДРУЖЕСТВО.

ДРУЖЕСТВО

С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.

Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.

Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.

Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.

Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.

Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.

Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.

Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.

Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници.

Дружеството се прекратява:

а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;

б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано;

в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго;

г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и

д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.

Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.

КОНСОРЦИУМ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена дейност.

За консорциума се прилагат съответно правилата за гражданското дружество или за дружеството, във формата на което е организиран консорциумът.

ХОЛДИНГ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Холдингово дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участвува в други дружества или в тяхното управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска дейност.

Най-малко 25 на сто от капитала на холдинговото дружество трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества.

Дъщерно дружество е това, в което холдинговото дружество притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 на сто от акциите или дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния съвет.

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ

Предмет на дейност на холдинговото дружество може да бъде:

1. придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества;

2. придобиване, управление и продажба на облигации;

3. придобиване, оценка и продажба на патенти, отстъпване на лицензии за използуване на патенти на дружества, в които холдинговото дружество участвува;

4. финансиране на дружества, в които холдинговото дружество участвува.

Холдинговото дружество не може:

1. да участвува в дружество, което не е юридическо лице;

2. да придобива лицензии, които не са предназначени за използуване в контролираните от него дружества;

3. да придобива недвижими имоти, които не са необходими за неговото обслужване. Придобиването на акции от дружества за недвижими имоти се допуска.

КРЕДИТИ ОТ ХОЛДИНГОВОТО ДРУЖЕСТВО

Холдинговото дружество може да предоставя заеми само на дружества, в които има пряко участие или ги контролира.

Размерът на предоставените суми не може да надвишава 10 пъти размера на капитала на холдинговото дружество.

Размерът на депозитите от дъщерните дружества и предприятия в холдинговото дружество не може да е 3 пъти по-голям от размера на капитала.

42.ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ.

Понятие - превозвачът се задължава да пренесе товар от едно място на друго срещу заплащане на възнаграждение. Това е определението на ЗЗД, но то не отразява всички характерни особености на договора.

Храктеристики - двустранен и възмезден договор. Дали е реален или консенсуален се решава при отделните видове транспорт - при железопътния, автомобилния и крайбрежния воден транспорт и в някой случаи при морския превоз (превоз на отделни пратки, колети и др.) той е реален договор. Консенсуален е при въздушния и морски превоз.

Форма - в общите правила на ЗЗД не е установено изискване за определена форма на договора. Ако има установена - тя е за доказване. Общите правила на ЗЗД се прилагат доколкото в отделните специални правила на видовете превози не е предвидено друго.

Предмет на договора - определен е като “товар”, а не като “стока”. Следователно включва движими вещи, подлежащи на превоз, а също и превозните средства, които са предмет на превоз в случая.

Видове договори за превоз на товари - сключване.

1. Договор за превоз на товари в железопътния транспорт.

Това е формален договор - за сключването му е необходима товарителница, която се изготвя в един екземпляр за товародателя. Тя е форма за действителност и придружаващ товара документ. Не е ценна книга. С нея товародателя индивидуализира товара и условията, при които иска да се извършва превоза. При приемането на товарителницата заедно с товара, превозвача издава разписка на предавача като доказателство за сключване на договора и лигитимация на предавача пред превозвача.

2. Договор за превоз на товари в автомобилния транспорт - сключване.

Това е формален договор - след предаване на товара се подписват справка и пътен лист. Справката съответства на товарителницата и се приема, че тя изразява писмената форма на договора. Подписва се от превозвача, но не се получава от него. Пътният лист отразява превозната дейност до завършване на превоза. В него се вписват данните за всеки конкретен превоз от съответният товародател. Тези документи имат доказателствено значение. Справката съдържа данни за пътния лист, който се издава едностранно от превозвача и няма доказателствено значение спрямо справката, докато тя има такава роля.

3. Договор за морски превоз на товари.

По начало е неформален, но в Кодекса на търговското мореплаване е предвидено, че писмената форма е за доказване. Най-важен писмен документ е конусаментът: правно признание на превозвача, че на борда на кораба се намира определен товар. По българското право конусамент се издава само при международни превози, а при каботажните превози тази роля играе товарителницата. Конусамент се изготвя обикновено в един екземпляр, освен ако предавача не поиска втори оригинален екземпляр. Важен е и чартърния документ - писмена форма за сключване на договор за превоз с цял кораб, с определено корабно помещение или с част от товарното пространство на кораба. ?артъта обслужва само страните по договора за превоз и не е относим към морската продажба. Не е ценна книга. ?артъра и конусамента трябва да се различават от ордера - писмен документ, подписан от изпращача, който съдържа данни за подлежащата на товарене стока. Обикновено въз основа на ордера се товари стоката и се издава конусамент.

4. Договор за превоз по въздушния транспорт.

Неформален като предвидената форма за сключване е условие за доказване на договора. Той винаги се материализира чрез съставяне на товарителница, която се издава при предаването на товара. Съставя се в най-малко три екземпляра, които имат еднаква валидност - два за страните по превозния договор, а третият придружава товара и се предава на получателя. Товарителницата установява сключването на договора и неговото съдържание. Тя придружава товара и установява неговото предаване. има и доказателствено значение.

Задължения на страните по договора.

1. Задължения на предавача: да предаде товата в състояние, подходящо да издържи превоза; да предаде на превозвача необходимите документи за товара; да изададе на превозвача необходимата товарителница, ако той поиска такава.

2. Задължения на получателя. Те възникват, въпреки че получателя не е участник при сключването на договора. Той става страна по него, носител на правото да иска от превозвача изпълнение. Той става страна след определен период от действието на договора и има правото да се разпорежда с товара и да получи обезщетение за липси, повреди и закъснения. Задължен е да получи товара; да заплати на превозвача сумите по товарителницата; да почисти разтовареното от него превозно средство при някои видове договори. Превозната цена се заплаща от предавача. Тя е различна от таксите за допълнителни услуги.

3. Задължения на превозвача: Да приеме товара за превоз; да извърши превозването до местоназначението на товара; да опази товара по вид, количество и свойства; да изпулнява едностранните нареждания на предавача и на получателя за промени в превоза; да предаде товара на получателя.

Отговорност на превозвача - отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, за закъснение на доставянето. Може да се освободи от тази отговорност ако докаже, че вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на недостатъци в опаковката, които външно не са могли да бъдат забелязани или за които той е предупредил предавача и ако е полагал грижата на добрия стопанин. Ако в договора за превоз има съглашение, което освобождава превозвача от отговорност, то е недействително. Когато превозвача предаде товара на другиго за извършване на превоза изцяло или отчасти, той отговаря за действията на следващите превозвачи до доставяне на товара. Предаването се отбелязва в товарителницата, от където всеки превозвач черпи правата си. Всички превозвачи отговарят солидарно.

Действия на получателя.

Преминаване на правото на разпореждане на получателя. Това е един от най-спорните въпроси в правната литература. В него се включват два момента:

а) по силата на какво основание възникват правата и задълженията на получателя - преобладава мнението, че това е превозния договор.

б) в кой момент получателят встъпва в правоотношението. Независимо от теориите от всички се приема, че получатвлят не може да встъпи във всички права по договора едновременно. Те могат да бъдат упражнени само последователно - в определен период в рамките на изпълнението на договора от превозвача. Началния момент се определя алтернативно:

момента, в който получателят подписва товарителницата, справката или получава конусамента.

момента, в който товарът е пристигнал или е трябвало да пристигне, ако на получателя още не е предаден съответния документ.

От този начален момент получателят измества предавача в правото на разпореждане с товара и е легитимиран да иска изпълнение от превозвача. В останалите права и в задълженията получателят встъпва в момента на приемане на пристигналия товар.

Приемане на товара в местоназначението. Предаването и приемането са съгласувани действия на страните по превозния договор. При предаване е неоходимо съдействито на превозвача, освен определени действия от страна на получателя, който има правото и задължението да приеме товара.

Рекламации и искове.

При всички видове превозни отношения са предвидени рекламации за решаване на спорове относно осъществения превоз. Подаването на иск срещу превозвача е обусловено от предявяването на рекламация. Рекламационното производство ползва само предавача и получателя, но не и превозвача. То е задължение за предаване и получаване на вземането им, което произтича от конкретния превозен договор, а не е за констативни или осъдителни искове. Това не е юрисдикционно производство, а вътрешнослужебно с цел избягване на разходи по процеса. По правната си същност това е покана от легитимираната по превозното отношение страна до превозвача за доброволно одобряване и изпълнение на определени вземания, които произтичат от непълното и неточно изпълнение на договора. Одобряването на рекламацията е едностранно волеизявление на превозвача. Актът на одобряването е гражданскоправен. Вземането става ликвидно и започват да текат лихви от момента на рекламирането до момента на изплащането. То подлежи на незабавно изпълнение и ако не бъде изплатено, рекламантът има право на иск за заплащане. Със завършване на рекламационното производство започва да тече специална давност - погасителна за предявяване на иск срещу превозвача. В различните видове транспорт тя е различна и изключва общата давност по ЗЗД. Общата давност се прилага по искове за вреди и е една година от деня на доставяне на вещите, когато доставката е с пълно или частично неизпълнение и една година от деня, в който е трябвало да бъдат доставени вещите, когато те не са доставени.

43.ЗАСТРАХОВКИ.

ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или парична сума.

ФОРМА

Договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт.

Застрахователната полица трябва да съдържа:

1. имената и адресите на страните;

2. предмета на застраховката;

3. покрития риск;

4. срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие;

5. застрахователната сума или начина на изчисляването й;

6. застрахователната премия или начина на изчисляването й, както и сроковете за нейното плащане;

7. датата и мястото на издаване;

8. подписи на страните.

Застрахователната полица в полза на трето лице трябва да съдържа и името или качеството на ползващото се лице.

ПЛАЩАНЕ НА ПЪРВАТА ПРЕМИЯ

Договорът има сила след плащането на първата премия, освен ако е уговорено друго.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ

При сключване на договора застрахованият е длъжен да обяви съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.

За съществени се смятат обстоятелствата, за които застрахователят е поставил писмено въпрос.

Неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за недействителност или за изменение на договора.

СЪЗНАТЕЛНО НЕТОЧНО ОБЯВЯВАНЕ ИЛИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

Ако застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелството, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако беше знаел за него, застрахователят може да прекрати договора. Той може да упражни това право в едномесечен срок от узнаване на обстоятелството.

В случая застрахователят задържа платените премии и има право да иска плащането им за периода до прекратяването на договора.

Ако съзнателно обявеното неточно или премълчаното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Това право може да се упражни в едномесечен срок от узнаването на обстоятелството. Ако застрахованият не приеме предложението за промяна в двуседмичен срок от получаването му, договорът се прекратява.

Когато в случаите по застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.

Ако застрахованият е сключил договора чрез пълномощник или за сметка на трето лице, достатъчно е укритото обстоятелство да е било известно на застрахования или на пълномощника му, съответно на третото лице.

НЕСЪЗНАТЕЛНО НЕТОЧНО ОБЯВЯВАНЕ

Ако при сключване на договора обстоятелството по чл. 383, ал. 1 не е било известно на страните, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването му да предложи изменение на договора.

Ако другата страна не приеме предложението по ал. 1 в двуседмичен срок от получаването му, предложителят може да прекрати договора, за което писмено уведомява другата страна.

Ако договорът бъде прекратен, застрахователят възстановява частта от премията, която съответства на неизтеклия срок на договора.

При настъпване на застрахователното събитие преди изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже плащането на застрахователното обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно съотношението между размера на платените премии и на премиите, които трябва да се платят според реалния риск.

ОБЯВЯВАНЕ НА НОВОНАСТЪПИЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

По време на действието на договора застрахованият е длъжен да обяви пред застрахователя новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят е поставил писмено въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ

Първата, както и еднократната премия се плащат при връчване на полицата, освен ако е уговорено друго.

Текущата премия се плаща в уговорения срок. При неплащането й застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.

Застрахователят може да упражни правата по ал. 2 не по-рано от петнадесет дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение.

Ако е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена първата премия, застрахователят има право да иска плащането й с лихви за закъснение.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ВРЕДИ

Застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди.

Застрахованият е длъжен да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за вреди и да допуска застрахователят да прави проверки.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪОБЩАВАНЕ

При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в седемдневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в общите условия е предвиден друг подходящ срок.

Застрахованият е длъжен да се погрижи за ограничаване на вредите.

Застрахованият е длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед и да представи поисканите документи, свързани с установяването на събитието и размера на вредите.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПЛАЩАНЕ

При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетението или застрахователната сума.

Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са безуспешни.

Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго.

Застрахователят се освобождава от задължението си по ал. 1 и 2, ако застрахователното събитие е причинено умишлено от застрахования или от трето ползващо се лице.

Застрахователят не може да бъде задължаван над застрахователната сума.

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС

Недействителен е договорът за застраховка, който е сключен при липса на застрахователен интерес.

Договорът се прекратява, ако интересът отпадне по време на неговото действие.

Застрахованият може да иска връщане на платените премии, освен ако е знаел или е трябвало да знае за липсата на интерес.

ДАВНОСТ

Правата по договора за застраховка се погасяват с тригодишна давност, а по застраховка "гражданска отговорност" - с петгодишна давност от деня на настъпване на застрахователното събитие.

НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТ

Не се допуска принудително изпълнение върху застрахователната сума по застраховки "живот" и "злополука", както и върху обезщетението по застраховка "гражданска отговорност". Принудително изпълнение върху застрахователното обезщетение по имуществените застраховки се допуска, ако то е могло да се насочи върху застрахованото имущество.





ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ

ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

Предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари.

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ

Който от свое име застрахова чуждо имущество, отговаря лично за плащането на застрахователната премия.

Ако премията е редовно платена, одобрението на договора има сила и когато е направено след настъпването на застрахователното събитие.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА

Сумата, срещу която се застрахова имуществото, не може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.

За установяване на действителната стойност застрахователят има право да прегледа имуществото.

НАДЗАСТРАХОВАНЕ

Ако е уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната стойност на застрахованото имущество, договорът остава в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната стойност.