гражданскоправни науки

1.ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

Предмет са имуществените отношения между ЮЛ, ЮЛ и граждани и между граждани. Имуществените отношения са непосредствената и посредствена връзка със собственността, която е основен елемент на имуществото и разпореждането с него - прехвърляне на собственост, ипотекиране, залагане на вещ и др. При принудителното въздействие спрямо задължените лица също се получава взаимодействие със собственост. Но не всички задължения във връзка със собствеността са свързани с гражданското право и на тази основа то се разграничава от административното, финансовото и трудовото право. Гражданското право (ГП), може да се определи като клон, отрасъл на единното право, съвкупност от норми, които уреждат имуществените отношения между равнопоставени субекти и обществени отношения, свързани със статута на гражданите и ЮЛ като правни субекти.

Системата на ГП се изгражда върху принципа на единството. У нас не съществува единен граждански кодекс и единна система за групиране и подреждане на гражданскоправните институти. Групирането е теоретично с оглед на различни обществени имуществени отношения. Гражданскоправните институти са влючени в отделни клонове на ГП - гражданско право на РБ обща част, търговско, вещно, облигационно, семейно и неследствено право.

И при гражданското и при търговското право се залага на бързината в оборота, така, договорите са възмездни, не се изисква форма за сключване на сделките и те са близки в международен аспект. Но заразлика от гражданското в търговското право отговорността на търговците е по голяма и има повече изключения от принципа без вина няма отговорност, пред търговския закон обичаите нямат предимство и той съдаржа повече императивни норми. Предмет на търговското право са само отношенията свързани с организацията на търговския оборот и съществуването на търговците, докато в ГП обект са имуществените отношения, ГП включва в себе си търговското, източниците му са повече и разнообразни и негови субекти могат да бъдат всички лица, докато търговското право (ТП), има за субект само търговците.

Гражданско право.

Понятие - съвкупност от ПН уреждащи положението на гражданскоправните субекти и всички правоотношения на равнопоставеност над тях.

Система - у нас не съществува единен граждански кодекс. Групирането е теоретично с оглед на регулираните обществени отношения. Обхваща: ГП - обща част, Вещно, Облигационно, Търговско, Семейно, Наследствено и Авторско право.

Търговско право.
Понятие - съвкупност от ПН, уреждащи отношенията свързани с търговския оборот и търговците.

Система - обхваща: търговско качество, предприятие, представителство, дружества и кооперации, сделки и несъстоятелност.

Трудово право.

Понятие - съвкупност от ПН уреждащи отношенията свързани с предоставянето на работна сила и полагането на труд, както и защитата на интересите на страните.

Система - обхваща: обща част (принципи, функции, предмет, метод и система); специална част (индивидуално, колективно право и контрол за спазване на трудовата уредба и юрид.отговорност за нарушаване на трудовото законодателство).

Международно частно право.

Понятие - съвкупност от ПН на отделна Държава, уреждащи ГПО с международен елемент.

Система - обхваща: вещни, облигационни, трудови, семейни, наследствени, интелектуални отношения, международни превози и спорове.

2.ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

Източниците на ГП се класифицират с оглед на реда на приемането им. Те са:

Конституцията като основен закон, установяващ началата на ГП.

Отделни закони за областите на ГП - Закон за собствеността (ЗС), ЗЗД, Закон за наследството (ЗН) и други. Законите са специални - уреждат материи, групи или категории обществени имуществени отношения; подзаконови нормативни актове; ведомствени нормативни актове.

Други закони, които като цяло уреждат съдопроизводствените начала - в ГПК има норми от материален гражданскоправен характер относно делбата, исковете за изпълнение на предварителни договори, привилегии на вземанията и др.

Международни конвенции в областта на железопътния транспорт, международните доставки и плащания - те имат задължителна сила след ратификацията си и по силата на член 5, ал.4 от Кнституцията.

Тези актове имат силата на държавна правоустановяваща воля.

Обичаите. Нашето законодателство не предвижда възможност те да се прилагат дори и като субсидиарен източник. За да придобият силата на правна норма, приложението им като задължителни правила за поведение трябва да се признае със закон.

Съдебна практика. Съдилищата и арбитража или особените юристдикции не могат да създават правни норми на писаното право или юридически обичаи. В правната теория съществува въпросът за юридическата сила за постановленията на пленума на ВС (ППВС) и решенията на Общото събрание на гражданските колегии (ОСГК) към ВС. ППВС имат сила на задължителни актове по тълкуване и прилагане на законите, която се отнася само до съдилищата. Те имат за цел да отстранят типичните грешки и различията в тълкуването на прилаганите нормативни актове (НА). Това тълкуване не е автентично защото не се прави от органа който е издал акта. Установяването на истинския смисъл на нормата, към която се отнасят постановленията се стреми да обезпечи единното, безпротиворечиво, цялостно и правилно приложение на нормата като се отстранят грешките и различията и по този начин по добре се осъществи ролята на правната норма. Решениета на ОСГК са определени от член 212 ГПК като тълкувателни и те служат за ръководство на съдилищата да отстранят спорове и противоречия, възникнали в практиката на съдилищата. Решенията на ОСГК може да се отмени с ППВС. Когато по даден въпрос има ППВС, ОСГК не може да взема решение по него. Тълкувателните решения на ОСГК служат за общо ръководство на ОС и РС, а ППВС са задължителни за тях.

3.ПРАВООТНОШЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.

Правоотношение е отношението между субективно право и правно задължение, насочено към осъществяването му, чрез което се осъществяват и правните последици. Гражданското правоотношение възниква от определен ЮФ. Има волеви характер - без проявление на воля от страна на носителя на правото или задължението или на техен представител, то не може да се прояви. Те са скрепени със санкция - правно уредена възможност за прилагане на силата на организираната държавна принуда. Извършва се при липса на долброволно изпълнение или при нарушаване на задълженията. Гражданското правоотношение е единство от гражданските права и задължения, но не ги поражда, защото те възникват с неговото възникване като негови елементи и техния източник е идентичен с източника на гражданското правотношение - определен ЮФ.

Субективни права и задължения.

Понятие - предвидени са в ПН, в чиято хипотеза е предвиден ФС, които с проявлението си ги поражда. Субективното гражданско право е правомощието на 1 лице, възникнало от конкретен ЮФ въз основа и в съответствие с ПН и гарантирано с властническа принуда от държавата да иска от други лица спазването на определено поведение, да извършват или да се въздържат от определени действия. Правното задължение съответства на субективното право и възниква от ЮФ въз основа на ПН и гарантирано от държавата, в тежест на определено лице. Санкцията е принудително осъществяване на притезанието за носителя на правото, а за носителя на задължението това е въпросът за отговорността и принудителното осъществяване на санкцията. Притезанието е претенцията на носителя на правото към заедълженото лице, свързана със законоустановената възможност за държавна принуда. Отговорността е състояние на обвързаност на имуществото на задълженото лице с възможността носителят на правото да поиска прилагането на държавна принуда. Санкцията в ГП има имуществен характер и принудителни мерки не могат да се прилагат върху телесния интегритет, личната свобода и елементите на личния статут. Тя не е елемент на гражданското правоотношение. Санкционното правоотношение е между всяка от страните и държавата.

Класификация на субективните права:

1. С оглед кръга на задължените лица и съдържанието на задълженията им:

= абсолютни: задължени са всички лица и съдържанието обикновено е въздържане от действия.

= относителни: тежат върху 1 или няколко задължени лица и съдържанието е спазване на определено положително поведение.

2. С оглед предмета и осъществяването на правото от носителя му:

= вещни: това са абсолютни граждански субективни права с непосредствен предмет движима или недвижима вещ и им съответства задължение на всички останали лица да се въздържат от посегателство върху предмета им. Носителят им може да ги осъществи непосредствено.

= облигационни: относителни права доколкото се отнасят до вещи, упражняването им не може да се осъществи без определено съдействие от страна на задължените лица.

Вещните права се защитават с искове за възстановяване на нарушеното правно състояние, а облигационните с иск за реално изпълнение.

3. С оглед на това дали са свързани с имуществото или се отнасят само до личността и личния статут на носителите:

= имуществени.

= лични. Те са свързани с името, авторство, личната чест и други. Неотделими са от личността и нямат непосредствено икономическо съдържание. Не могат да бъдат прехвърляни и отстъпвани за временно ползване. Имат абсолютен характер. Защитават се с искове за установяването им или срещу лицата които ги оспорват, или за прекратяване на действия или за обезщетение.

Защита и осъществяване на субективните права.

Осъществяването става чрез упражняването им или спазването от страна на задължените лица на предписаното от ПН поведение.

Защитата се налага когато задължените лица не спазват дължимото поведение. Основен способ е предявяването на иск - осъдителен, установителен, конститутивен или чрез възражение срещу иска. Не се допуска самоуправство.

Злоупотреба с правото имаме когато ПН не е нарушена пряко и действията са възможни и допустими сами по себе си, но с оглед данните за конкретния случай те са извършени по начин, несъответстващ на целта или функцията, с оглед на която ПН е установила възможността за съществуване на субективното право. Действията са извършени с намерение за увреждане на други лица и влошаване на тяхното имуществено или обществено положение. В конкретния случаи носителят на субективното право няма оправдан интерес. Конституцията не допуска злоупотреба с правата, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Правните последици от злоупотреба с правото се проявяват в няколко насоки - съдът трябва да откаже защита, ако способът за извършването и е злоупотреба с правото на иск или жалба, а лицето във вреда на което се извършва злоупотреба с правото може да иска обезщетение по реда за непозволено увреждане и преустановяване на увреждащата злоупотреба с правото.

Потестативни права - това са правни възможности за учредяване, изменяне или погасяване на правно състояние. Отличават се от същинските субективни права, защото упражняването им се изразява в причиняване на ново правно състояние, което има сила спрямо засегнатите лица. В зависимост от последиците си те са учредителни, изменящи и погасяващи. Упражняването им се извършва чрез едностранно волеизявление или чрез предявяване на конститутивен иск.

Приемство на права и задължения. Възможно е, защото ппреобладаващата част от гражданските права и правни задължения не са неразривно свързани с личността на носителите си. То може да бъде универсално - едно лице замества друго в цялата съвкупност на едно имущество или идеална част от имущество (при наследяване) и единично - това е класически случай, например при продажба, цесия и др. Не могат да се прехвърлят права и задължения, когато те са с оглед личните качества на длъжника.

ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НОРМИ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ВИДОВЕ, ДЕЙСТВИЕ.

Правната норма е общо правило за поведение, формулирано абстрактно и съдържащо правата и задълженията на субектите на правото и чието неизпълнение е придружено с принудителна санкционна програма. Нормите на ГП на РБ са задължителни за лицата, които касаят, но това не означава, че те не могат да се отклоняват от тях и свободно да уреждат отношенията си по начин, различен от указания в правната норма. Въз основа на тази възможност нормите се определят като диспозитивни и императивни. Вида им зависи от съдържанието им - могат изрично да посочват възможност за правните субекти да си избират поведение, но е възможно до този извод да се достига чрез тълкуване.

Действие на гражданските закони.

1. Действие по време. Уредено е в Закона за нормативните актове (ЗНА). Те влизат в сила в зависимост от деня на обнародването си в ДВ, като деня на публикуването не се брои. Срока за влизане в сила може да е определен в закона или да е по силата на ЗНА - 3 след публикацията. По - късното влизане в сила е с цел, лицата да могат да се ориентират в съдържанието на новия закон. Отменянето на законите може да бъде изрично и мълчаливо от последвщ закон, който урежда същата материя по различен начин. Трябва да се направи преценка дали двете норми (нова и стара) имат еднакво приложно поле. Когато е така новата норма отменя изцяло старата. Когато приложното поле е по - тясно за новата норма тя е специална спрямо старата. Когато то е по - широко за новата старата остава специална. Ако новият закон има кодификационен характер той изважда от сила предходните специални закони и установените от него правила се прилагат и в рамките на специалните области на действие, в които са имали сила предходните специални норми. Независимо от вида на отменянето то е винаги с последваща правна норма. Заварени правоотношения, валидно възникнали при действието на отменения закон, остават в сила дори ако последващият закон е установил нови изисквания за тяхната действителност. Ретроактивната (обратна) сила на нормативните актове трябва да бъде посочена изрично в разпоредбите на закона и се допуска само по изключение.

2. Действие по място. Това са пространствените граници. Законите действат на цялата територия на страната, на кораби или въздухоплавателни средства, регистрирани под Български флаг. Може със закон или друг НА да се предвиди, че неговото приложение ще е само за определени територии от страната.

3. Действие спрямо лицата. Гражданскоправните нопми имат действие към всички граждани и ЮЛ със седалище в страната. Всеобщата им задължителност произтича от държавния суверенитет. Отделни закони могат да действат само по отношение на ФЛ (Закон за лицата и семейството - ЗЛС), или само по отношение на ЮЛ (Закон за кооперациите - ЗК). Ведомствените НА са задължителни за предприятията, организациите и длъжностните лица към това ведомство, но когато то осъществява функции от значени за цялата страна неговите норми имат всеобща задължителна сила. Гражданскоправните норми се прилагат и към чужденците с оглед на извършванете от тях правни действия, доколкото не са налице фактически състави (ФС), с международен елемент, към които следва да се приложи ГП на друга държава.

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ С ГРАЖДАНСКОПРАВНО ДЕЙСТВИЕ.

ЮФ на ГП е факт установен в гражданскоправна норма и проявил се между равнопоставени субекти. ЮФ се предвиждат в хипотезиса на правната норма (ПН) и с осъществяването им настъпват посочените в диспозицията на нормата последици. Те не могат да възникнат без ПН, но и наличието на ПН само по себе си е недостатъчно, защото ПН не създава фактите. Кои факти да бъдат определени като юридически и какви последици да бъдат прикрепени към тях се определя от обществено - икономическите отношения, върху които се изгражда съответната правна система.

Видове ЮФ.

1. Според структурата: прост - състои се от 1 факт; сложен - няколко отделни самостоятелни факта (ФС). Структурата на ЮФ показва какво трябва да се установява пред съда.

2. Каква промяна в правния свят предизвиква: правопораждащи. Установяването им по исков път е от този, който черпи права от тях. Правопроменящи. Предявяват се чрез възражение срещу заведен установителен или осъдителен иск. Те са средство за защита. Правопогасяващи. Погасяват правото на иск. За тях съдът следи служебно или се прилагат въз основа на възражение. Правопрекратяващи. При спор се доказват от ответника и се противопоставят на твърдени субективни права. Това деление на ЮФ е условно, защото един и същ ЮФ може да има едновременно различно действие за различните правоотношения.

3. Според съдържанието си. Действия: правомерни (сделки и юридически постъпки) и неправомерни. Юридически събития: факти които не зависят от волята на хората; абсолютни или относителни. Факти от душевния живот: това са вътрешните подбуди за извършване на 1 правно действие, знание или незнание на определени факти. Доказването им е трудно и затова законодателя установява положение за съществуването им в полза на тези, които се позовават на тях и допуска оборването им.

4. Според времетраенето им: събития и състояния. Имат значение за установяване на времето когато се поражда действието - след завършване на ЮФ и какво трябва да се докаже - моментно или продължително проявление на фактите. Всяко състояние започва и завършва със събитие и затова законодателят може да се ограничи до доказване на началния и крайния момент. Състоянието като ЮФ може да се прехвърля и продължава от друго лице.

5. Според формата на проявлението си: положителни - реално явление на действителността, действие; отрицателни - липса на явление, бездействие. Положителните факти се доказват от ищеца а отрицателните се твърдят от него и могат да бъдат опровергани от ответника в процеса.

6. Фикции. Без да е налице определен факт, към друг проявен факт ПН прикрепя правно действие. При необоримо материално предположение, законът обявява нещо нестанало за станало.

Действие на ЮФ.

1. Спрямо лицата. Действа се в првната сфера на този, които извършва факта или срещу когото се извършва той. Това става директно или рефлексно. Рефлескно е когато, един ЮФ, осъществен от 1 лице поражда права и задължения за друго лице. Това действие е изключение и всичките му случаи се определят от закона.

2. Действие по време. Правилото е, че той действа в момента на проявяването си. Изключение е обратното действие или отменянето за по късно. Това може да се разпореди само от закон.

ФС - сложен ЮФ, които включва в структурата си повече от 1 юф, необходими съгласно ПН, за да се породи определено правно действие. Правното действие на ФС се поражда, само ако се проявят всички ЮФ.

Видове ФС.

1. Според вида на отделните ЮФ: еднородни - ЮФ само от ГП; смесени или разнородни с гражданско и негражданскоправни елементи.

2. Според разположението на ЮФ по време: едновременно (симулантно) и последователно (сукцесивно). Редът на проявлението може да се установи в ПН и тогава това е условие за настъпване на правното действие. Ако не е установен редът, последователността на проявлението на ЮФ е без значение за пораждането на ФС.

3. Според определеността на ЮФ, необходими за ФС: точно определени; с бланкетен характер - подлежат на преценка от определен орган, след което се завършва ФС и настъпват последиците.

Смесени ФС - характеристики. Това е сложен ЮФ, които има поне 1 гражданскоправен и поне 1 негражданско правен елемент, но действието на целия ФС трябва да е гражданскоправно. Съотношение на елементите. Те образуват единно цяло като главен елемент е гражданскоправният - пораждането на ФС става с него. Страните по смесения ФС са равнопоставени гражданскоправни субекти, отговарящи на изискванията на ГП за правоспособност и дееспособност. Характера на правоотношението, което се поражда е гражданскоправен. Допълнителен елемент, с неосновно значение е този, който се прибавя към гражданскоправния елемент и винаги взема отношение към него.

4.ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА.

Съществуването на гражданското правоотношение се свързва с реално съществуващи ФЛ и ЮЛ, защото то трябва да произхожда от права и задължения, чиито носители са правните субекти. Упражняването им става чрез дейността на субектите, а това е по силата на ПН, чиито адресати са ФЛ и ЮЛ.

ФЛ (граждани).

1. Правоспособност - абстрактната възможност на 1 лице да бъде субект, носител на права и задължения - които могат да съществуват по силата на обективното право. Правоспособността и правосубектността са тъждествени понятия. Правоспособността е качество, което не може да бъде отнето на гражданите, но може да бъде стеснено чрез лишаване от определени възможности за определен срок в случаите и по ред, определен от закон. Отказът от елементите на правоспособност е нищожен. Правоспособността възниква по право в момента на раждането. Според чл. 1 от ЗЛС е достатъчно лицето да е било родено живо за да бъде правоспособно. Прекратяването на правоспособността става със смъртта. Лишаването от граждански и политически права чрез присъда не слага край на гражданската правоспособност, а води само до врменна недопустимост да действат някой елементи от нейното съдържание. При обявяване на отсъствие и смърт се цели запазване на имуществото и правата на наследниците на лицето, а не лишаването му от правоспособност. Обявяването на отсъствие става по съдебен ред по искане на заинтересованите лица или прокуратурата. Отсъствието трябва да е безвестно и да е продължило повече от 1 година. Има 2 последователни периода: от деня на изчезването до деня на обявяване на отсъствието - назначава се преставител на изчезналото лице, който извършва действия по управление и запазване имуществото и интересите на отсъстващия; и втори период от деня на обявяване на отсъствието нататък. Той трябва дабъде обявен от съда, които се произнася в закрито заседание с участие на прокурор. В резултат на това, наследниците на обявения за изчезнал се въвеждат във временно владение, прекратяват се пълномощията на представителя, заветниците и лицата, които имат права зависещи от смъртта на отсъстващото лице, встъпват в тяхно ползване, изпълнението на задължение към отсъстващия които се погасяват с неговата смърт се спират. Временно въведените във владение наследници имат права на управители на имотите му и трябва да полагат грижата на добър стопанин за тях. Право което те придобиват за себе си е ползване на приходите от имотите. Ако се окаже, че лицето е живо, решението за обявяване на отсъствието му се отменя и наследниците са длъжни да върнат имотите, а относно плодовете, трябва да върнат онова, което са събрали след като са били поканени да върнат имота. Обявяване на смърт. Трябва да са изтекли 5 години от деня на последното известие или 2 години при война или събитие, което дава основание да се предполага, че лицето е загинало. Съдебното призводство е по искане на заинтересованите. Съдът се произнася с определение и по възможност трябва да се определи деня и часа на смъртта, а ако не е възможно за такива се приемат деня на последното известие. Не е задължително предхождащо обявяване на отсъствие. В резултат на обявяването на смъртта наследниците придобиват приспадащите им се части от наследството. Ако се окаже, че лицето е живо обявяването на смъртта се отменя по негово искане, искане на всички заинтересувани, на прокурора. Отменя се откриването на наследството и имотите трябва да се върнат. Прехвърлените по възмезден начин имоти не се връщат, ако лицето което ги е придобило е било добросъвестно, но от наследниците може да се иска цената на имота. Правата за издръжка, пенсия и др. такива се възстановяват за в бъдеще от деня на поканата.

2. Дееспособност. Правно качество, годност или способност на правните субекти със своите лични постъпки да извършват сами правомерни правни действия, чрез които по силата на ПН да придобиват, да поемат, да изменят и да погасяват права и задължения. Дееспособноста се опира на определена умствена и духовна зрялост - постига се с гражданското пълнолетие - 18 години, когато се прпидобива пълна гражданска правоспособност. Има и специална дееспособност - 16 години за сключване на брак, при наличието на съгласие на председателя на ОС. Дееспособността не е елемент от съдържанието на правните сделки. Тя е предпоставка за действителността и липсата и води до унищожаемост на сделката. Дееспособноста се различава от деликтоспособноста, която е отговорност във връзка с неправомерни актове. Степени на дееспособност. Малолетни лица - ненавършили 14 годишна възраст. Те са напълно недееспособни и за тях се учредява законово представителство от родител или настойник. Непълнолетни лица - навършили 14 годишщна възраст. Те могат самостоятелно чрез лични действия и без ничие съдсействие да извършват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди, като това се преценява с оглед на конкретния случай и конкретното лице и сделки на зарпореждане с придобитото от личен труд. Наличното си имущество, независимо от начина на придобиване те не могат да отчуждават самостоятелно. За това и за всички други ксделки е необходимо предварителното или последващо съгласие на родителите или попечителите им. С навършването на 18 години лицето става напълно дееспособно.

3. Поставяне под запрещение. Правно състояние на недееспособност или огрпаничена дееспособност, което настъпва при определени от закона основания и по силата на съдебно решение. Поставянето под пълно запрещение лице не може да извършва никакви правни действия и вместо него от негово име и за негова сметка, сделките се осъществяват от родителя или настойника. Поставеното под непълно запрещение лице може да извършва правни действия със съгласието на попечителите си с изключение на сделки за задоволяване на текущи нужди и сделки със средства, придобити с личен труд. Основание за поставяне под запрещение е състоянието на невъзможност да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Във всички случаи се предполага умствено разстройство. Слепота, глухота или липсата на крайник не може да обоснове поставянето под запрещение. Запрещението не е неотменимо. То може да се отмени при отпадане на причините които са го породили. Съдът може да замени едното с другото. Пранните последици при отмяната или заменянето са за в бъдеще.

4. Гражданско състояние. Това е статута на ФЛ и отразява тяхната правоспособност, дееспособност, име, гражданство, местожителство, родство, семейно положение и правни качества и последиците на юридически събития и правни действия като раждане, брак, смърт, осиновяване и т.н.

Името е постоянното словесно обозначение на ФЛ. Състои се от собствено, бащино и фамилно име и се придобива при раждането. Може да се промени при брак и развид; при осиновяване или когато е опозоряващо, осмиващо или обществено неудобно. Има правна възможност да се иска преустановяване на неоснователното изпорзване на определено име чрез иск за преустановяване накърняването на името и иск за обезщетение на претърпени вреди и загуби от похищението на името. Псевдонима е самоволно избрано и установено обозначение, различно от името.

Гражданство. Това е връзката между лицето и държавата по силата на която то принадлежи кам нея, участва в изборите за органи на власт, заема служба в държавната администрация, ползва се от защитата на държавата вън и вътре от границите и, подчинява се на нейния суверенитет и юристдикция. В ГП има значение относно статута на правните субекти.

Местожителство. Мястото, където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено. Местонахожданието е различно от него. Съпругът не придобива автоматично местожителството на другия съпруг. Правно значение: за изпълнение на задълженията - когато не са носими те се изпълняват по местожителство на длъжника, а носимите са по местожителство на кредитора; подсъдността на гражданските искове се определя от местожителството на ответника; откриването на наследството става по местожитгелство на наследодателя и др.

Актове за гражданско състояние (АГС). Официални писмени документи, съставени в надлежна форма и по надлежен ред, които констатират ЮФ, правомерни действия и юридически събития, по силата на които се поражда, изменя или прекратява гражданското състояние на ФЛ или отделни негови елементи. ЮФ, за които се съставя АГС са ограничено определени - раждане, брак и смърт. Съставят се от длъжностно лице по гражданско състояние или в определени случаи от съответните началници на войската, капитан на кораб и консулски и дипломатически представители на РБ. Редът по съставянето и вписването е регламентиран подробно в Закона за гражданската регистрация. Вписвонето се извършва в 2 оргинални екземпляра и се пазят в архивите на съда и Общинските съвети.

Регистри за населението. Те дават пълна картина за родството, семейните връзки и др. отношения на съответното лице. Актуализират се въз основа на периодично преброяване на населението. Чрез тях се извършва единтификация на лицата, семейната им принадлежност, родствените им връзки, промените в гражданското им състояние и други. Служат за издаване на официални документи.

Поправки и промяна в АГС. Извършват се въз основа на решение на съда или служебно от длъжнастното лице по гражданско състояние в случаите предвидени в Закона за гражданската регистрация. В чл. 19 от Закона за гражданската регистрация са описани случаите при които може да се иска промяна на името: ал.1 “Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.”, ал. 2 “Лице от български произход, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на бързите производства по Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.” -тази промяна се извършва само по съдебен ред. В чл. 19а. (1) от ЗГР се описва административният ред за промяна на имената: “Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.”ал. 2 Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му от нотариус. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Закона за административното производство.

При придобиване или възстановяване на българско гражданство лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име. Тези изменения в имената се отразяват в указа на президента на Република България, с който придобиват или възстановяват българското си гражданство.Не е необходимо да има вписване на невярно съдържание. Достатъчно е наличието на непълнота, която създава неопределеност и несигурност.

АГС са официални публични документи и притежават презумпция за истинност. Фактите, които установяват не могат да бъдат доказани със свидетелски показания, писмени документи или признания пред съд с изключение на случаите, когато няма АГС или издаденият е ил изгубен или унищожен.

5.ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.

ЮЛ е субект на правото, създаден по определен от закона ред за да може да придобива права и задължения и да отговаря по тях. То е непознато на Римското право и се появява през 19 век в резултат на развитието на капиталистическите стоково - парични отношения. ЮЛ няма реално съществуване, то е творение (креация) на правото.

Характерни черти: организационно единство; обособено имущество, различно от имуществото на лицата негови членове и от имуществото на другите ЮЛ; имуществената отговорност, която носи може да е договорна и озвъндоговорна ( деликтна) - отговорност за вредите причинени от други лица при и по повод изпълнение на работа, възложена им от ЮЛ; създава се само по силата на ПН, в която е изрично посочено създаването му или косвено посочено което е изключение, защото създава несигурност и неопределеност на гражданското пправоотношение; то е самостоятелен субект на правото и има комплексна правосубектност. Материалното съдържание на ЮЛ е имуществото му, а персоналното са ФЛ, които участват в него и осъществяват волята му. Целта на ЮЛ може да бъде стопанска или нестопанска (идеална).

Индивидуализиращи правни признаци. Найменование (фирма). Това е словесното обозначение на ЮЛ. Седалище - място на управлението му. То определя местоизполнението на задълженията, подсъдността, приложимия закон според международното частно право. Предмет на дейност. Предопределя се от целта на ЮЛ. Вътрешно устройствени актове - определят производствената или управленска структура на ЮЛ. Националност - има значение за международното частно право и обикновено се определя от седалището или местосъздаването му. Има значението за прилагането на режим на местно или чуждестранно лице.

Теории за същността на ЮЛ. Фикционна теория. ЮЛ е изкуствено създаден субект по силата на фикция, а действителни субекти на правото са ФЛ. Поради това ЮЛ е недеспособно, а дееспособни са органите на управлението му. С тази теория се обосновава разпоредителната и разрешителна система за образуване на ЮЛ. На нейна основа се създава специалната (ограничена) правоспособност на ЮЛ. Органична теория. Според нея ЮЛ има реално съществуване както ФЛ. На нейна основа е образувана нормативната система за създаване на ЮЛ и тяхната обща (универсална) правоспособност. Реалистична теория. Тя е модификация на органичната. Безсубектна теория. ЮЛ е имущество (патримониум), който влиза в правоотношения и е носител на права и задължения. Отрицателна теория. Според нея не е необходимо да се търси и дава обяснения на ЮЛ. Електични теории. Те са опит да се обясни ЮЛ чрез съчетаване на много теории.

Видове ЮЛ:

Според вида на учредителния акт и изпълнителните функции.

ЮЛ на публичното право. Образуват се въз основа на публичноправент акт и участват във властнически правоотношения и правоотношения на равнопоставеност. Те са носители на публичната власт. Създават се въз основа на публичната собственост, но когато участват в имуществения оборот за тях важи правния режим на ЮЛ на частното право.

ЮЛ на частното право. Съставени са въз основа на частноправен акт и участват само в отношения на равнопоставеност. Могат да се създават въз основа на частната или публичната собственост.

Според целите, които преследват. Стопанска или нестопанска цел. Целта няма значение за гражданската, а е от значение за търговската правоспособност.

Според правното положение на участниците.

Корпоративни. Участниците в тях са и техни членове и те решават основни въпроси за съществуването и функционирането на ЮЛ.

Некорпоративни. Участниците не са в членствени правоотношения и основните въпроси се решават от орган или лице, което в известен смисъл е извън ЮЛ.

Според вида на участниците. Първични - само ФЛ; пройзводни - само ЮЛ; смесени - ФЛ и ЮЛ.

Според отговорността.

Със самостоятелна отговорност. ЮЛ са първият и основен носител на отговорността. При недостиг на имуществото кредиторите могат да се удовлетворят от имуществото на неговите членове или на част от тях.

С изключителна отговорност. ЮЛ е единствен носител на отговорността.

Според възможността за олбразуване и членуване в ЮЛ. Еднолични и колективни.

Според вида собственост въз основа на който са създадени. Държавна, кооперативна, общинска, частна и смесена.

Според източниците на издръжката им на самоиздръжка и на бюджетна издръжка.

Според момента, в който получават правоспособност. ЮЛ за които не е необходима съдебно режистрация и такива за които тя е задължителна. При някои се изисква и публикация на вписването в ДВ.

Според националността на капитала. Без чуждестранно участие и със такова.

Образуване, реорганизация и прекратяване на ЮЛ.

Системи на образуване:

Свободна. Държавата не упражнява контрол и всико зависи от волята на учредителите и членовете.

Разпоредителна. Образуват се въз основа на властнически акт.

Разрешителна. Образуват се въз основа на смесен ФС - съгласие на учредителите или членовете и разрешение от компетентен държавен орган, който преценява целесъобразността на образуването.

Нормативна. Приема се НА, чиито изисквания относно образуването трябва да се спазят от учредителите и членовете. Имаме смесен ФС - съгласие на учредителите, регистрация в съда, които преценява законосъобразността но не и целесъобразността на създаването му. Редът се прилага предимно за ЮЛ на частното право.

Разпоредително - нормативна. Има 2 елемента за образуване на ЮЛ. Индивидуален административен акт и съдебно регистрация. Контролът, които се упражнява е за целесъобразност и законосъобразност.

Разрешително - нормативна. Упражнява се контрол за целесъобразност от съответния държавен орган при издаване на разрешение и за законосъобразност от съда при регистрацията. За фактическия състав е необходимо съгласието на учредителите, разрешението от държавния орган и съдебнто регистрация.

Заявителна. Условията на които трябва да отговаря учредителния акт на ЮЛ се предвиждат нормативно, без да се установява способ за регулиране дейността на ЮЛ.

Реорганизиране на ЮЛ. Това е разширяване или стесняване на предмета на дейност, промяна на собствеността, приемане или напускане на съдружници и отделяне на част от дейността (имуществото) в ново ЮЛ.