обща теория на правото

ПРЕЗУМПЦИИ И ФИКЦИИ.ПРАВНА СЪЩНОСТ.ВИДОВЕ.


Презумпцията и фикцията са предположения на законодателя.Презумпцията е такова предположение на законодателя,при което от акта на настъпването или ненастъпването на юридическият факт се прави извод за настъпването или ненастъпването на друг юридически факт.Тя се свързва с тежестта на доказването.
Оборима презумпция е тази,при която се допуска доказване на противното.Презумпцията променя доказателствената тежест,ако някой счита,че връзката между факта не съществува,може да я оспори и трябва да я докаже.Такива презумпции се наричат процесуални.Материални или необорими презумпции са тези,които не могат да се оспорват.Презумпциите се различават от предположенията,връзката между двата факта в презумпцията е нормативна,а не логическа както в предположението.
Фикцията е предполжение на законодателя,който изхожда от онова,което е нормално-той е сигурен,че това не е така в реалната действителност,но с оглед постигане на правни последици законодателят прави това предположение.

ПОПЪЛВАНЕ НА ПРАЗНОТИ В ПРАВОТО.ПРАВОПРИЛАГАНЕ ПО АРГУМЕНТ ЗА ПРОТИВНОТО И ПО АРГУМЕНТ ЗА ПО-СИЛНОТО ОСНОВАНИЕ.

За празнина в правото се говори,когато казусът трябва да спада в кръга на предметите на правното регулиране и да няма правна норма,която да решава този казус.Тогава се попълват празноти в правото.Способите са:
1.Правоприлагане по аргумент за противното-когато е оказано нещо и за него е предвидено нещо,за останалите,които не влизат- важи общия режим.
2.Правоприлагане по аргумент на по-силното основание.Базира се на два принципа:
-в гражданското право-който може повече,може и по малко;
-в наказателното право-няма престъпление няма наказание без закон.

ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВНАТА НОРМА

Прилагането е особена творческа дейност на държавните органи,чрез която се реализира нормативното право.Прилагането е особен вид властническа дейност на компетентните държавни органи,която се реализира с цел да се обезпечи нормалната реализация на правото в живота.
Компетентните държавни органи се включват винаги,когато става дума за реализиране на юридическа отговорност.Налага се включването им и когато има някаква пречка за прилагане.
Субекти на прилагането са:
1.само компетентните държавни органи;
При осъществяването на правото следва да се спазва принципът на обективната истина.На тази основа към прилагането се предявява две изисквания,за да се спази принципа:
1.Прилагането да е надежно(законно);
2.Прилагането да е целесъобразно.
Съдържание на прилагането:
1.юридическо познание:
-познание на фактическите обстоятелства по делото;
-познание на правните предписания по правоприлагането;
2.принципът на обективната истина;
3.юридическото дело-когато един или друг случай се признава за юридическо дело се извършва и неговото отраслово прикрепване.


САМОРЕФЛЕКЦИЯ НА ПРАВОТО КАТО НОРМАТИВНА СИСТЕМА.ПРАВОМЕРНОСТ НА СОЦИАЛНАТА ПРОМЯНА.


Правната нормативна ситема е създадена да запазва хомеостазиса на обществото.Тя рефлектира върху частно-правната сфера и публично-правната сфера,а те пък отразяват правната нормативна система.Възможността за саморефлекция е такава,че ако при състояние на обществото поради някакви вътрешни причини е необходимо ново състояние,се изисква и промяна в правната нормативна система.Ако правната нормативна система е достатъчно рефлективна,то тя може да промени новото състояние,за да запази хомеостазиса на обществото.В противен случай хомеостазиса се разпада,изгражда се ново общество,което поражда и нова правно-нормативна система.Когато самата промяна става в противоречие с правно-нормативната система се нарича революция.
Промяната на правната нормативна система в самата нея се нарича легитимност.
Легитимност-когато промяната е в съответствие с правната-нормативна система,а когато е в разрив с нея имаме нелигитимност.
еоритичен възглед-легитимност ,дадена от бога;
Монархичен възглед-легитимност на кръвното потекло.
Саморефлекцията дава възможност да се намери най-доброто описание на обществото.Основен проблем е как да намери път така,че винаги при създаването на права да важи правно-нормативната система.Трябва да се намери процедура за най-адекватното изменение.Стига се до извода,че конструирането на правната нормативна система става по алгоритмичен път.Необходимо е да има рецептури.