сключване на брак,непълнолетие

Брак преди навършване на пълнолетие

Според закона изискването за навършени 18 години е правилото,но се допуска изключение.При определени условия в брак може да встъпи лице,ненавършило тази възраст.Предпоставките за това са три:наложителност,възраст,разрешение на съда.
Първата предпоставка е наличието на важни причини,но законът не определя границите на това понятие.Това може да е например предбрачно съжителство,забременяване или т.н.,но това разбира се не са единствените възможни случаи.Винаги когато сключването на брак би отстранило едно тежко положение,създадено за непълнолетния,се приема за важна причина и съответно се дава разрешение за брака.
Преценката,че причините са важни, се прави единствено от председателя на съда.Той обаче не е длъжен да даде исканото разрешение дори и да констатира такива причини.Председателя на съда може да прецени например ,че допускането на брак би усложнило още повече положението на непълнолетния.Може да се даде разрешение например,ако родителите на непълнолетния не могат да се грижат за него поради възраст ,инвалидност или се нуждаят от чужда помощ вкъщи,или бъдеща полза от включване на един работоспособен член в семейството,който да издържа непълнолетния например,ако учи т.е. да способства за по-доброто му развитие и усъвършенстване.
Втората предпоставка е навършени 16 години.Това е най-ниската възможна граница.Сключването на брак под нея е недопустимо.Същият ще бъде унищожаем,дори и да е дадено разрешение за сключването му.
Третата предпоставка е разрешението на председателя на районния съд.Производството започва с молба,която се подава лично от непълнолетния(чл.258,ал.2 ГПК).Молбата се подава до председателя на районния съд по местожителство на непълнолетния.Ако и двамата желаещи да встъпят в брак са непълнолетни-по местожителството на единия от тях по техен избор.
Най-напред председателя на съда изслушва непълнолетния.Чрез това той добива представа за неговата личност,за неговата годност за съпружески живот и за състоянието,в което се е оказал.След това председателя на съда изслушва родителите или попечителя на непълнолетния.Присъствието им не е задължително-тяхното мнение може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.Счита се ,че изслушването на родителите е израз на зачитане на тяхното задължение да се грижат за развитието на детето си.Необходимо е изслушването и на двамата родители,дори и да са разведени.Единствено ако са лишени от родителски права не е необходимо това изслушване.Родителите могат да направят възражения или да подкрепят молбата за разрешаване на брака.Тяхното изслушване е само информативно ,т.е. не е задължително за председателя на съда.Същият може по своя инициатива да предприеме други мерки за изясняване на случая-да изслуша други лица,да назначи съдебномедицинска експертиза за установяване степента на развитие на непълнолетния и др.
Съдът се поизнася с решение,което не подлежи на обжалване,ако молбата е уважена.Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на страната,че решението е изготвено.Решението,с което молбата се отхвърля не пречи да бъде подадена повторна молба пред същия съд за издаване на същия акт.