Взаимното съгласие е основание, въз основа на което съдът прекратява брака. При него съдът няма за задължение да изследва мотивите на страните, за да постанови развод. Затова и разводът по взаимно съгласие не тече по реда на исковото производство, а е вид охранително производство. Разводът по взаимно съгласие има редица предимства пред развода по исков ред - спестява на съпрузите задължението да докажат фактите, които са предизвикали разстройството на брачната връзка, спестява неудобствата от разкриване на съкровени лични отношения и е по-цивилизован начин за разрешаване на проблемите, свързани с прекратяването на брака. При дългия и некоректен брачен процес много често съпрузите губят и последното останало помежду им уважение и именно разводът по взаимно съгласие е онзи юридически механизъм, който може да спомогне за запазване на коректни отношения и след развода. От тази гледна точка, разводът по взаимно съгласие е и по-благоприятен с оглед интересите на децата от семейството. Освен това разноските по съдебното производство са значително по-малки, отколкото при развода по исков ред.
Разводът по взаимно съгласие може да се постанови от съда само при наличието на определени от закона предпоставки: задължително между съпрузите трябва да е налице съгласие за развод; да са изтекли предвидените от закона срокове за допустимост на развода по взаимно съгласие и страните да са постигнали помежду си споразумение с определено от закона съдържание.
Съгласие: за да има развод, трябва да е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите. Съгласието е взаимно, когато и двамата съпрузи изразяват своята воля и желание за прекратяване на брачната връзка. Съгласието е непоколебимо, когато волята на страните е твърда, категорична и окончателна; сериозно е, когато не е резултат от временно настроение или хрумване, а е резултат на обмисляне и осъзнаване на всички произтичащи от прекратяването на брака последици. Съгласието трябва да бъде изрично изявено в общата молба за развод, която подават съпрузите и потвърдено лично пред съда.
Разводът по взаимно съгласие е възможен като вариант за прекратяване на брака, само когато от сключване на брака е изтекъл определен от СК срок. Според изричната разпоредба на закона развод по взаимно съгласие е допустим само след изтичане на три години от сключването на брака. Съображенията за това законодателно решение са да се даде достатъчно време на съпрузите да свикнат с брачното съжителство и да се приспособят един към друг. След изтичането на този срок продължителността на брака няма значение. Преди изтичането на срока е възможно да се прекрати брака, но само по реда на исковото производство.
Много важно изискване спрямо съпрузите при развода по взаимно съгласие е да сключат споразумение. Споразумението може да бъде направено писмено и да бъде подписано от страните и представено пред съда, а може и да се направи в устна форма пред съда и това да се отбележи в съдебния протокол. Предметното съдържание на споразумението е стриктно определено от закона. В него са включени два вида въпроси: 1.отношенията между родители и деца и 2. отношенията между самите съпрузи. Споразумението се утвърждава от съда, като ако не отговаря на някои от изискванията на закона и не е в интерес на децата, съдът дава срок на страните да коригират споразумението в съответната насока. Ако те не сторят това в дадения срок, съдът отхвърля искането за развод. Ако споразумението е в интерес на децата и има предписаното от закона съдържание, съдът утвърждава споразумението и постановява развода.
Съдържанието на споразумението включва уреждане на отношенията свързани с упражняването на родителските права и личните отношения между съпрузите. Родителите са свободни да уредят тези отношения по начин, който те желаят. Единственото ограничение е да не засягат по какъвто и да било начин интересите на децата, в противен случай съдът няма да одобри споразумението. На следващо място трябва да се уреди и издръжката на децата. Размерът й не може да бъде по малък от този, който децата следва да получат по закон. Кой от родителите и в какво съотношение ще поеме задължението за издръжка е без значение. Възможно е издръжката да се поеме изцяло само от единия родител. Съглашението има значение за уреждане отношенията между родителите и не е пречка за децата да търсят правото си на издръжка по съдебен ред.
Имуществените отношения между съпрузите могат също да се уредят свободно между съпрузите. Споразумението трябва да обхване всички възможни аспекти на имуществените отношения и да ги уреди така, че да се изключи възможността за бъдещи спорове. Съпрузите трябва да уредят отношенията си свързани с дяловете на съпружеската общност, лично имущество и дял на другия съпруг в него и прочие, като начина по който ще уредят не е предмет на разглеждане от съда. Няма пречка съпрузите да не спазят изискванията на закона за равни дялове от общността и единият от тях да получи по-голям дял от общността. Възможно е и обратното - въпреки липсата на принос на някой от съпрузите да получи дял от общността. Съдът може да откаже да одобри споразумение само ако установи, че то противоречи на закона или добрите нрави.
Издръжката между съпрузите също е задължително да бъде уредена в споразумението. Особеното в случая е, че е напълно възможно тук да се уговори издръжка извън законовите предпоставки - тоест да се предвиди издръжка на трудоспособен и не нуждаещ се съпруг. Съпрузите свободно могат да уредят срока и размера на издръжката. Но ако в споразумението има незаконосъобразни съглашения или такива които противоречат на морала, съдът ще откаже да одобри споразумението.
Ползването на семейното жилище също е въпрос, който се отнася към задължителните елементи на споразумението. Той засяга както интересите на съпрузите, така и на децата. Няма ограничения в определяне на тези отношения, разбира се отново с резервата да бъдат защитени интереси.
ДО
...................РАЙОНЕН СЪД
БРАЧНА КОЛЕГИЯ
И С К О В А М О Л Б А
От ................................, с ЕГН: ....................
Гр. ...................................................................
ПРОТИВ:
........................................., с ЕГН: ..................
Гр......................................................................
За развод
На осн. Чл. 99 ал.1 във вр. с ал.3 СК
Г-Н /Г-ЖО/ ПРЕДСЕДАТЕЛ,
С ответника сключихме граждански брак на ..................г., който е първи по ред и за двама ни.
Семейните ни отношения с ответника са силно влошени, тъй като помежду ни липсва взаимност на чувствата и интересите. Различни са разбиранията ни за живота и имаме принципни различия по въпроси, касаещи съвместното ни съжителство – работа, почивка, характер и обем на ежедневни задължения. В резултат на гореизложеното ние напълно се отчуждихме един от друг. Имаме различни интереси и социални контакти. Гореизложеното доведе до нашата фактическа раздяла, която настъпи през......................
Считам, че бракът ни е лишен от съдържание, непоправимо и дълбоко е разстроен и неговото фиктивно съществуване е неоправдано както от лична, така и от обществена гледна точка.
Ето защо Г-н /Г-жо/ Председател, Ви моля да ни призовете на Съд и след доказване на горните твърдения, да постановите решение, с което да прекратите брака ни като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнасяте по въпроса за вината и утвърдите Споразумението по чл.99 ал. 3 СК, с което сме уредили личните и имуществените отношения.
Моля да приемете като доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак /оригинал/; 1бр. Удостоверение за раждане; Копие от акта за собственост на семейното жилище;Проекто-споразумение по чл. 99 ал. 3 СК; Квитанция за внесена държавна такса.
Приложение: препис от исковата молба и доказателствата за ответника.
Гр. ......... С УВАЖЕНИЕ: