четвъртък, ноември 15, 2007

развод

Съдебна процедура при развод

Прекратяването на брака на всички предвидени от СК основания, с изключение на случаите на смърт на съпруг, става по съдебен ред. Бракът като юридическа връзка може да се разтрогне приживе от съпрузите единствено чрез съдебно решение. Гражданско процесуалният кодекс предвижда няколко вида брачни искове- два установителни иска (за установяване съществуването - положителен установителен иск - или несъществуването на брак - отрицателен установителен иск) и два конститутивни - иск за унищожаване на брака и иск за развод. Тези няколко брачни иска се обединяват под общото наименование исков брачен процес. Разводът по взаимно съгласие като основание за прекратяване на брака също става по съдебен ред, но не е исково производство, а охранително.

Исков брачен процес. Съдебната процедура в исковото производство въобще започва с подаване на искова молба в съответния компетентен съд. Компетентен да разглежда брачните искове е винаги районният съд по местожителството на ответника. По брачните искове договорна подсъдност е недопустима. Недопустимо е и арбитражно споразумение, което да предвижда бъдещ развод да се извършва от арбитражен съд.

Исковата молба по иск за развод се предявява срещу другия съпруг. При исковете за унищожаване на брака отговорът на въпроса кой е ответник зависи от това кой е ищец, а последният зависи от основанието за унищожаване на брака. Ако основанието е непълнолетие или принуда, искът се предявява от непълнолетния, съответно от принудения, като ответник е съпругът. Ако основанието е многобрачие и искът е предявен от прокурора или на съпруга на двубрачния, ответници са двамата съпрузи по втория по време брак, а при иск на единия от тях ответник е другият съпруг. При иск на основание за унищожаване родство или болест, предявен от прокурора, ответници са двамата съпрузи, а по иск на съпруг, ответник е другият съпруг. Много е важно това уточнение, тъй като при нелигитимиран ищец или ответник, съдът няма да разгледа и ще върне исковата молба.

Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа определени от закона реквизити - името на съда, името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и на единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива. Много е важно да се направи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Ако молбата е за развод поради разстройство на брака трябва да бъдат описани всички обстоятелства, които според ищеца са довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака; ако искът е за унищожаване на брак трябва да бъдат описани пречките за брак, чието нарушаване води до унищожаемостта, или да се посочи неспазеното условие за сключване на брак; или да се изложат всички обстоятелства на принудата. Ако пък се предявява установителен иск за съществуването или несъществуването на брак да се изложат онези обстоятелства, от които ищецът черпи своето твърдение за съществуването или несъществуването на брачната връзка. След като се изложат обстоятелствата, на които се основа искането, трябва да се посочи и самото искане - дали се иска развод поради разстройство на брака или унищожаване. Трябва да се посочат и доказателствата, на които искането се опира. Исковата молба трябва да бъде подписана от ищеца, иначе ще бъде върната от съдията.

Към молбата задължително се прилагат всички писмени доказателства, ако има такива. Прилага се пълномощно, ако ищецът ще се представлява от адвокат - пълномощното за водене на брачен иск трябва да е изрично, тоест да посочва вида на иска, който пълномощникът е упълномощен да води. Задължително към молбата се прилага и препис от нея за ответника и разписка за платена държавна такса .

Исковата молба се завежда в съответната канцелария на съда. Служител на съда я приема, като я записва в нарочна книга и отбелязва входящия й номер върху самата молба. След това исковата молба се преглежда от съдия дали отговаря на формалните изисквания на закона. Ако исковата молба не отговаря на изискванията, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията му се връща. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. Когато в предоставения от съда срок нередовностите в молбата бъдат отстранени, тя се счита за предявена в деня на първоначалното й подаване. Ако и след първоначалното отстраняване на нередовностите има нови, се процедира по същия начин. Когато съдията установи, че исковата молба е редовна, той насрочва съдебно заседание. За него се изпращат призовки на ищеца и на ответника, като за ответника се изпращат и преписи от исковата молба и копие от доказателствата.

Брачният процес има особености като исково производство. Най-напред трябва да се отбележи, че всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. Това означава, че в един брачен процес може да се предяви и иск за унищожаване на брака, и иск за развод, и иск за установяване съществуването или несъществуването на брак.. Съединяването може да е кумулативно - това означава, че съдът трябва да разгледа и да се произнесе с решение по всички предявени от ищеца искове - например да се предяви положителен установителен иск за съществуването на брака и иск за развод. Съединяването може да бъде и евентуално, когато съдът ще се произнесе по втория иск в зависимост от решението по първия иск - например предявява се иск за унищожаване на брака, евентуално съединен с иск за развод. Ако съдът отхвърли като неоснователен искът за унищожаване на брака, ще разгледа и ще се произнесе и по иска за развод. Но ако уважи искът за унищожаване на брака, ще бъде безпредметно разглеждането на иска за развод. Възможно е и предявяването на брачния иск като насрещен - например срещу иск на ищеца за развод, ответникът предявява насрещен установителен иск за несъществуването на брачна връзка.

Съединяване на искове има не само, когато се съединяват за общо разглеждане два или повече брачни иска от различен вид (например иск за развод с иск за унищожаване на брака). Съединяване на брачни искове има и когато ищецът в исковата молба се позовава на множество факти и обстоятелства, които са причина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като всяко едно от тези обстоятелство само по себе си е основание за отделен брачен иск за развод. И ако при другите искови производства съединяването на исковете е възможност, то при брачните искове от един вид е задължително, е необходимо. Тази необходимост е въплътена в правилото, предвидено в ГПК, че при развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили до приключване на устните състезания ( това е етап от процеса, до който се събират и представят пред съда доказателства) и станали известни на съпруга, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Напрактика това означава, че исковете за развод или унищожаване, които са могли да бъдат предявени от ищеца или от ответника, защото са им били известни основанията за тяхното предявяване и въпреки това, те не са били предявени, се погасяват. На тези основания нов иск за развод или унищожаване не може да се предяви. Исковете за същуствуването или несъществуването на брачната връзка обаче не се погасяват -те могат винаги да бъдат предявени.

Друга важна особеност на брачните искове е, че с тях задължително се предявяват изчерпателно изброена от ГПК група от небрачни искове. Задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. В исковата молба трябва да се отправи искане до съда да се произнесе по всеки един от тези въпроси. Ако ответникът има свои претенции или искания, също трябва да направи искане от съда. Има и друга група такива, чието предявяване в брачния процес е само възможност и зависи от преценката на страните. Не е задължително, но най-често се съединяват с иска за развод или унищожаване искове за по-голям дял от съпружеската общност, отмяна на дарения, издръжка от бивш съпруг.

Брачният процес преминава по определени от закона ред и процедура. За началото на процеса се изпращат призовки от съда с отбелязана дата и час на делото. В началото на заседанието съдията прави проверка дали е допустима исковата молба и дали е редовна от гледна точка изискванията на закона и ако има нередовности, дава срок на ищеца да ги поправи и отлага разглеждане на делото. Прави проверка и дали ищецът и ответникът са в залата и дали са редовно призовани.

Брачният процес започва винаги и задължително с помирително заседание, освен ако поради запрещение, отсъствие или друга мъчно преодолима причина не може да се очаква помирение между страните. Помирителното заседание има за цел да осуети развода и да се направи опит да се постигне разбирателство между съпрузите. На помирителното заседание съпрузите трябва да се явят лично. Ако ищецът е редовно призован и без уважителни причини не се е явил, съдът ще прекрати делото. Прекратяването не е пречка за предявяването на нов иск за развод. Неявяването на ответника обаче не е пречка за разглеждане на делото, но съдът може да разпореди друго. Кога ще се разгледа дело и кога ще се разпореди лично явяване на ответника и нова помирително заседание, съдът ще прецени за всеки конкретен случай. Но винаги, когато има вероятност за постигане на помирение, съдът ще отложи разглеждането на делото и ще разпореди лично явяване на ищеца на ново помирително заседание.

Помирителното заседание се провежда при закрити врати. На него съдът задължително изслушва становищата на страните, изисква обяснения за причините, поради които е направено искането за развод, и им изяснява неблагоприятните последици от развода за тях, за децата и за обществото, като ги поканва да се помирят. Ако се постигне помирение между съпрузите, това означава, че те се отказват от бракоразводния иск и нов иск за развод на основание факти, известни на страните до помирението не може да се предяви. Нов иск за развод може да бъде предявен на основание новонастъпили факти или на новооткрити - тоест такива, които не са съществували или не са били известни на страните при помирителното заседание. Ако не се постигне помирение, съдът насрочва делото за развод за разглеждане. Съдът може и да насрочи ново помирително заседание, но само в следните посочени от ГПК случаи: когато съпрузите или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и заздравяване на брака; съдът прецени, че може да се постигне помирение. Както вече стана въпрос ново помирително заседание се насрочва и когато съдът разпореди лично явяване на ответника.

По молба на страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползуването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка. Известно е, че бракоразводният процес често продължава с години. Затова и съществува тази възможност за временно уреждане на материалните отношения между съпрузите, както и много важния въпрос за родителските грижи и издръжката на децата. Тези въпроси могат да се поставят за разглеждане по всяко време на процеса - от момента на предявяване на исковата молба до съдебното решение. Те не са окончателни и в съдебното си решение по същите въпроси съдът може да постанови друго. Привеременните мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на съдебните определения.

Делото за разглеждане по същество на иска за развод много рядко минава в едно заседание. Обикновено страните искат многократно отлагания, тъй като най-големи затруднения има не в изясняване на обстоятелствата, водещи до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а в уреждане на имуществените последици от развода. И тъй като са съединени множество искове и съдът трябва да се произнесе по всеки от тях при допускането на развода, минава дълго време до окончателното съдебно решение. Освен това в гражданския процес съществува правилото за висящност на процеса - решението не е влязло в сила и процесът е висящ и когато искът се обжалва, а това допълнително удължава делото. Ето защо с последните изменения на ГПК се въведе една съществена промяна - решението с което се допуска развода влиза в сила, независимо, че се обжалва. Без значение коя част от решението ще се обжалва - това най-често е определянето на дяловете от съпружеската общност, родителските права и вината. Но обжалването няма суспендиращо действие относно последиците на развода.

С влизане в сила на съдебното решение за развод, бракът се прекратява. Решението на съда има конститутивно действие по отношение на брака - прекратява юридическата връзка между съпрузите. Но съдебното решение съдържа и произнасяне по останалите, съединени с брачния иск искове - за дяловете от имуществена общност, издръжка и прочие. Спрямо тия искове съдебното решение има сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, което означава, че при липса на доброволно изпълнение на постановеното в решението, заинтересованата страна може да пристъпи към принудително изпълнение чрез съдия изпълнител.

По различен ред преминава разводът по взаимно съгласие. Той не се осъществява по реда на исковото производство, а по реда на охранителното. То не е исково, а охранително производство, защото по същество няма правен спор между страните. За тях разводът е желан и те се постигнали съгласие по неговите последици. И тъй като е охранително производство, то минава по-бързо по съдебната процедура и е един по-цивилизован начин за уреждане на отношенията между съпрузите при развод.

Искането за развод по взаимно съгласие започва с молба. За разлика от исковото производство по развод, молбата не е искова, а молба от двамата съпрузи. В производството няма ищци и ответници - и двамата съпрузи са молители. В това производство съпрузите участват лично, недопустимо е процесуално представителство. Компетентен да разгледа молбата е районният съд по местожителството на молителя - ако съпрузите са с различно местожителство, по местожителството на един от тях.

Молбата трябва да отговаря на същите изисквания като при исковата молба, да бъде написана на български език и подписана от съпрузите. Ако молбата е редовна и допустима, председателят на съда призовава страните на помирително заседание. За разлика от помирителното заседание при исковото производство, тук то е абсолютно задължително. Неговата цел е идентична с помирителното заседание при исковото производство - да се направят усилия за постигане на помирение между съпрузите. Ако се постигне такова, производството се прекратява. Производството ще се прекрати и при неявяване на някои от съпрузите без уважителни причини. Принципът е, че и двамата трябва да се явят лично и от него няма отклонения. Отсъствието на някои от молителите означава, че той не поддържа иска и неговото разглеждане от състав на съда е безпредметно.

Ако не се постигне помирение, председателят на съда удостоверява това в протокола и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание от състав на съда. На съдебното заседание се проверяват условията по СК за допускане на развода - дали е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и постигнато между съпрузите споразумение.

Споразумението трябва да бъде представено пред съда в писмена форма или да бъде сключено устно пред съда и удостоверено в съдебния протокол. Съдът трябва да провери дали то е пълно с оглед изискванията а съдържание на СК (относно упражняване на родителските права; издръжката на децата; семейното жилище; имуществени отношения между съпрузите; издръжка между съпрузите), да провери дали то е в интерес на децата и дали съответства на закона и морала. Ако споразумението не отговаря на някое от тези изисквания, съдът предлага на съпрузите да го допълнят или изменят в определен от него срок. Ако в дадения срок те на сторят това, молбата за развод се отхвърля.

Съдът след като се убеди, че са налице условията за допускане на развод, постановява решение. С него той одобрява постигнатото споразумение и постановява развод. Ако обаче не са налице някои от условията за допускане, съдът ще отхвърли молбата. И тъй като производството не е исково, а охранително, решението не се ползва със сила на пресъдено нещо и нова молба за развод по взаимно съгласие е винаги допустима. Допустим е и развод по исков ред. От друга страна решението, с което молбата за развод се отхвърля от съда може да се обжалва от двамата съпрузи пред Окръжния съд.

Решението, с което се прекратява бракът има конститутивно действие, което означа, че от него произтича правната промяна - юридическото разтрогване на брака. От друга страна, съдът постановява и решение, с което одобрява споразумението, от което със съдебен акт се утвърждава съдебна спогодба, от която произтичат материални последици. Това решение има и изпълнителна сила - което означава, че при липса на доброволно изпълнение на договореностите по споразумението може да се иска изпълнение чрез съдия изпълнител.