четвъртък, ноември 15, 2007

сключване на брак,процедура,срокове

Процедура, срокове, документи за сключване на брак

Сключването на граждански брак трябва да стане при спазването на определена процедура и във формата определена от закона. Трябва да бъдат извършени всички предвидени в СК действия и то в посочената последователност.

Процедурата за сключване на брака започва с предварително заявление на желаещите да сключат брак до общинския съвет. Заявлението може да се направи устно или писмено. Компетентен е всеки общински съвет, без значение е дали съвпада с този по местожителството на лицата. Всеки от желаещите да встъпят в брак може да подаде заявление, не е необходимо съвместното им явяване. И двамата обаче трябва да представят медицинско свидетелство, което да установява, че не страдат от болестите, които са пречка за брак и декларация, че не съществуват пречки за брак. Медицинското свидетелство и декларацията могат да се предявят и в по-късен момент, защото отсъствието на брачна пречка е важно не към момента на заявяването, а към момента на встъпването в брак. Заявлението се вписва в специална книга, в която се посочва датата на направеното изявление, имената на лицата, които са го направили , използваната форма за това и датата и часът, когато ще се сключи бракът.

Брак може да се сключи не по-рано от тридесет дни от заявяването в общинския съвет. СК установява срок, достатъчно голям, за да могат желаещите да встъпят в брачен съюз да обмислят своите намерения и да потвърдят желанието си за брачен съюз. Това е минималният срок, който трябва да изтече, а максимален не е предвиден. Като изключение е възможно брак да се сключи и по-рано, ако важни причина налагат това. Важни причини не е легално определено. Всеки конкретен случай подлежи на преценка дали важни причини налагат сключването на брак по-рано от изтичането на тридесет дни. Това обикновено са напреднала бременност, предстоящо пътуване в чужбина, тежка болест на родител и други. Подаването на заявление за брак е началният момент на брачната процедура и е отделен и самостоятелен етап от нея. Но като такъв самостоятелен акт заявлението няма обвързваща сила за заявителите. Те могат и да не сключат брак. Няма и сила на “годеж” или на “обещание за брак”.

Компетентен орган да извърши брачната процедура е длъжностното лице по гражданското състояние на територията на общината. Това е кметът на общината, който може да възлага тези функции с писмена заповед на кметовете на кметства и на други длъжностни лица от общинската администрация. Длъжностното лице по гражданско състояние има своя териториална компетентност само в рамките на конкретна община. Недопустимо е кметът на една община или упълномощеното от него лице да извърши брачна процедура на територията на друга община. В този случай издаденият акт за сключен граждански брак ще бъде нищожен. Няма пречка брачното заявление да е подадено в една община, а брачната процедура и свидетелството за брак да е издадено от длъжностно лице в друга община, стига лицата, желаещи да сключат брак да удостоверят, че са спазили срока на предварителното заявление.
Бракът се сключва публично и тържествено в общинския съвет. Когато обаче някой от встъпващите в брак не може поради уважителни причини да се яви в общинския съвет, по преценка на длъжностното лице по гражданското състояние той може да бъде сключен и на друго място. Важна в случая е преценката на длъжностното лице дали е уважителна причината и да се спази териториалната компетентност на длъжностното лице по гражданско състояние.

Самата процедура по сключването на брак и изготвянето на документа за сключен граждански брак е описателно уредена в Семейния кодекс. Длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на страните, представените от тях декларации и медицински свидетелства. Ако няма пречка за встъпване в брак, длъжностното лице по гражданското състояние запитва страните дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след утвърдителен отговор съставя акт за сключване на брак, който се подписва от страните, от двама свидетели и от него. При съставянето на акта за сключване на брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име или взема или добавя фамилното име на своя съпруг към своето. Като фамилно име може да се вземе или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото.

Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние. Актът, неподписан от свидетели, има предвидената от закона сила на акт за сключен граждански брак.

След съставянето и подписването на акта за сключен граждански брак на съпрузите се изготвя и дава копие от него – брачно свидетелство, а актът се съхранява в регистрите за гражданско състояние към общината. От момента на подписване на акта от встъпващите в брак и длъжностното лице по гражданско състояние вече е налице граждански брак . Дори между съпрузите да съществува някаква уговорка, че бракът е фиктивен и няма да породи последици, за държавата и за третите лица е налице брачен съюз. Брачната връзка може да бъде разтрогната само по съдебен ред. Недопустимо е доказването на симулация на брака. Бракът ще бъде нищожен – т.е ще се счита за несъществуващ – само ако не е издаден акт за сключен брак, ако актът е съставен не от длъжностно лице по гражданското състояние, или не е спазена териториалната му компетентност, или при пълно отсъствие за съгласие на някой от встъпващите в брак. Последното ще е налице само ако лицето не е дало утвърдителен отговор на запитването иска ли да сключи брак или е заявило това желание под някакво условие – напр. че е съгласно само ако отиде да живее със съпруга си в чужбина. Ако бракът е сключен въпреки наличието на пречка за брак, то той отново е валиден, но може да бъде унищожен по съдебен ред.