Наказателният кодекс(НК) е разделен на обща и особена част.В общата част са общите правила,които важат за всички или за по-голяма част от престъпленията.Те нямат самостоятелно правно значение,а-само заедно правна норма от особената част-отнесени към определен състав на престъпление.Тези норми биват декларативни и определителни.Определителни са голяма част от нормите на общата част.
Наказателноправните норми от особената част на НК съдържат диспозиция:посочване на деянието,което се забраняват т.е. на белезите ,които трябва да притежава едно деяние,за да бъде наказан неговият субект,поведението,което субектът не трябва да реализира, и санкция,която задължително придружава правната норма.
Диспозицията може да бъде:описателна(посочва всички признаци на деянието) , проста(само назовава деянието),препращаща(препраща към друга норма на същия закон),бланкетна(съзнателно оставена непълнота в признаците на деянието,които следва да се запълнят с данни,съдържащи се правна норма,извън тези на НК)
Санкцията може да бъде:абсолютно определена и относително определена.Санкциите в българския НК са относително определени.
Действие на наказателния закон по време и място
Действие по време:За всяко престъпно деяние се прилага само онзи наказателен закон,които е бил в сила по време на неговото извършване.Оттук произтичат двата въпроса:за началния и крайния момент на деиствие на наказателния закон.Началния момент на действието на наказателния закон според Конституцията:чл.5 ,ал.5 всички закони "влизат в сила три дни след обнародването им,освен когато в тях е определен друг срок."
Действуващият наказателен закон може да бъде отменен по няколко начина:изрично - с нова законова разпоредба,която изрично отменя старата;с нова законова разпоредба ,в която без изрично да се отменя старата е вписано ново съдържание,противоречащо на това,което досега е било в сила;с общата формулировка,че новия закон отменя всички досегашни ,които му противоречат;с посочване в самия закон срокът на неговото действие.
Обратно действие.Чл.2,ал.1НК гласи,че" за всяко престъпление се прилага онзи закон,който е бил в сила по време на извършването му".Ал.2 на същия член посочва изключението:"ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони,прилага се законът,който е най-благоприятен за дееца".
Действие по място.Чл.3,ал.1 НК гласи: прилага за всички престъпления,извършени на територията на Република България"(териториален прицип).Няма значение гражданството на субекта.
Личен принцип:наказателния закон се прилага към българските граждани и за извършените от тях престъпления в чужбина(чл.4,ал.1НК)
Реален принцип:НК се прилага и към чужденци,извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Република България или на български граждани(чл.5НК).
Универсален прицип:НК се прилага за престъпления,извършени в чужбина от чужденци,когато това е предвидено в международен договор,в който участва България(чл. 6, ал.2 НК)
Понятие за престъплението-обществена същност и определение , престъплението като деяние;престъпен резултат;причинна връзка.
Понятие за престъплението
Чл. 9, ал. 1 НК гласи,че "престъпление е онова общественоопасно деяние (действие или бездействие),което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо".
Първо-то е вид деяние т.е. елемент на съзнателната волева дейност на човека.Деянието е външно проявен конкретен акт на поведението на определено лице със свои индивидуални особености.Не е деяние психично преживяване,мисли,чувства,та дори и конкретно решение ,което не е било външно проявено в съзнателната дейност на човека.Деянието е конкретен съзнателен волеви акт.Затова липсва деяние,когато самият акт не е извършен под контрола на съзнанието.
Деянието може да бъде в две форми:
1.действие-извършване на определени съзнателни движения,насочени към постигането на дадени изменения във външния свят.
2.бездействие- неизвършване на определени движения необходими за правилното развитие на дадена общественозначима връзка,когато те са елемент от нея
Стана ясно ,че всяко престъпление е деяние,но не всяко деяние е престъпление.Престъпление е само това деяние(действие или бездействие),което притежава точно определени свойства.Според чл.9НК тези свойства са обществена опасност,виновност и наказуемост.
Съставомерен резултат.
Всяко едно престъпление като деяние има за свой резултат някакви изменения в действителността.Ние обаче трябва да се интересуваме само от точно определени резултати,които се посочват изрично в състава на съответното престъпление.Тези изрично посочени в част от съставите на престъпленията резултати се наричат съставомерни резултати,а престъпленията към които те са предвидени се наричат "резултатни престъпления".При формалните престъпления отсъства изричното посочване на резултат,от който наказателното право се интересува.
Причинна връзка.
Причинна връзка трябва да търсим само при резултатните престъпления в смисъл:дали извършеното деяние е причинило настъпването на съставомерен резултат,или той е настъпил независимо от него,т.е. се дължи на други причини.Само когато се установи причинна връзка между деянието и съставомерния резултат може да се говори за довършено престъпление.
Обществена опасност и противоправност на престъплението.Обстоятелства,които изключват обществената опасност и противоправността на деянието/неизбежна отбрана,крайна необходимост,оправдан стопански риск,задържане на престъпник/
Обществена опасност на деянието.
Според чл.10 НК "общественоопасно е деянието,което застрашава или уврежда личността,правата на гражданите,собствеността,установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси,защитени от правото".
При обществената опасност се различават характер и степен.Различният характер на обществената опасност зависи от разликите в обществените отношения,които се охраняват чрез забраната за извършване на едно или друго престъпление.Под степен на обществена опасност се разбира тежестта на едно или друго деяние,увреждащо или поставящо в опасност охраняваните от наказателния закон ценности.
Противоправност.
Тя е свойство на престъплението.Само деяние,което е забранено от закона ,е престъпление.Затова диспозицията на наказателноправните норми,като посочват съществените признаци на даден вид деяние,забраняват неговото извършване.
Понякога дори извършеното деяние да е противоправно,законодателят е предвидил определени обстоятелства,които изключват неговата противоправност.Тези обстоятелства са неизбежна отбрана,крайна необходимост и оправдан стопански риск.
Неизбежната отбрана(чл.12НК) представлява деяние,което е извършено, "за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси,личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели".Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
Ако обаче упражнената защита явно не съответства на характера и опасността на нападението,налице е превишаване пределите на неизбежната отбрана,което е наказуемо.Изключение съставлява случаят,когато превишаващият въпросните предели е действал поради уплаха или смущение.За такива случаи е предвидено едно лично основание на освобождаване на дееца от наказателна отговорност и на него не се налага наказание.
Крайна необходимост(чл.13НК) има,когато едно лице спасява държавни или обществени интереси,както и свои или на другиго имотни блага от непосредствена опасност,като извърши деяние,с което то е могло да спаси тези интереси или блага,въпреки неговата забраненост,но при положение,че причинените от деянието вреди са се по-малко значителни от прдотвратените.Няма обаче крайна необходимост,когато отбягване на опасността съставлява престъпление.
Оправдан стопански риск-този с който,за да се постигнат съществени резултати или да се избегнат значителни вреди,се извършва деяние,което не е изрично нормативно забранено,отговаря на съвременните научно -технически постижения и опит,не поставя в опасност живота и здравето на другите;от деянието обаче са настъпили значителни вредни последици,въпреки че деецът е направил всичко зависещо от него за предотвратяването им.