наказателно право-обща част(стр.6)

Принципи за определяне на наказанието от съда.Законност.Индивидуализация. Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции и при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Общите правила за определяне на наказанието се съдържат в чл.54-59 НК.Открояват се два основни принципа:
1.Принцип на законността-съдът може да наложи наказание единствено за конкретно извършено престъпление.Наказанието трябва да е предвидено в закона за това или за такова престъпление.
Също така съдът трябва да се ръководи от разпоредбите на общата част на нк относно умисъл,опит,съучастие и т.н.
2.Принцип на индивидуализация на наказанието-конкретизация по вид и размер на наказанието,като съдът взема предвид степента на опасност и на деянието и на дееца,подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Тези принципи са строго регламентирани.В противен случай биха създали произвол в съда.Спазването на тези принципи води до индивидуализация на наказанието по вид и размер и налагането му на конкретен субект на престъпление.Това става с помощта относително определени санкции(от-до) за отделните видове престъпления.При наличие на преобладаващи смекчаващи обстоятелства съдът се движи от средата на санкцията до долната й граница,а при отегчаващи обстоятелства-към нейната горна граница,за да бъде фиксирано точно по размер и по вид налаганото наказание.При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се укаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел
или може да замени доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание, пробацията - с глоба.
Съдът може да приложи тези разпоредби и в случаи на опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК И при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.
При кумулативно налагане на две или повече наказания,съдът индивидуализира размера на всяко от тях с оглед целите на наказанието.
Алтернативна санкция-когато съдът избира едно измежду две или повече наказания като най-напред определя най-подходящото по вид наказание,а след това-с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства-неговия размер.



Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание-обща характеристика и значение.Видове:условно освобождаване-предпоставки,действие,значение,предсрочно освобождаване при пълнолетни и непълнолетни;помилване-същност,разлика от амнистията.



Според НК на всеки виновен субект на престъпление се налага наказание.Не във всички случаи обаче се достига до реално изтърпяване на наложеното наказание.Преди всичко това се прави,за да се въздейства предупредително и възпитателно,най-напред,върху субекта на престъпление и после върху другите членове на обществото(индивидуална и генерална превенция).
НК предвижда т.нар.условно освобождаване,предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказание и помилване.

1.Условно осъждане- когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува. Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок.
Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
Ако осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.Ако осъдения е подложен на медицинско лечение и без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.

2.Предсрочно освобождаване
Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.От горе изложеното става ясно,че предсрочното освобождаване се постановява само от съда и има приложение само в случаите,когато една наложена присъда е в процес на изпълнение.То бива два вида:условно и безусловно.
Условно предсрочно освобождаване.
Съдът може да постанови този вид при наличие на следните предпоставки:
а)изтърпяващият наказание да е пълнолетен;
б)с примерно поведение и честно отношение към труда да е доказал за своето поправяне;
в)да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.
При опасен рецидив разпоредбата на чл.70 ал.1 може да се приложи,ако осъденото лице е изтърпяло фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.
При освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието,но не по-малко от шест месеца.През това време съдът може да постанови пробация като вземе предвид доклад от пробационния служител.Ако по време на изпитателния срок осъдения извърши ново умишлено престъпление,за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация,той изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието.
Безусловно предсрочно освобождаване.
Съдът го постановява,когато:
а)изтърпяващият наказанието е непълнолетен;
б)ако той се е поправил;
в)ако е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.
Ако това предсрочно освобождаване се прилага по отношение на пълнолетен,който е извършил престъплението като непълнолетен,то се превръща автоматично в условно.
3.Помилване
Помилването е конституционноправен институт,посочен в чл.98,т.11 от Конституцията.То представлява конституционно правомощие на Президента на Република България да прояви милост спрямо осъдено лице като опрости изцяло или отчасти наложеното му наказание,а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.
Помилването,което се осъществява с указ от Президента на Републиката,се различава от амнистията,която представлява законодателен акт на Народното събрание,с който се заличава престъпният характер на определено деяние.



Освобождаване от наказателна отговорност-обща характеристика и значение.Освобождаване с налагане на административно наказание.Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

За да бъде едно деяние престъпление,то трябва да притежава свойството наказуемост,т.е. да е относимо към предвидената в наказателен закон санкция.Липсва ли това свойство никое деяние не може да се третира като престъпление.Извърши ли определено престъпление,за неговия субект възниква наказателна отговорност.
Законодателят е предвидил различни основания за освобождаване на субекта от наказателна отговорност при определени хипотези.Повечето са фиксирани в текстове,които оказват стимулиращо въздействие върху извършителите на престъпления да преустановят престъпната си дейност и да предотвратят настъпването на различни,не само съставомерни последици,както и такива,основаващи се на различни особености на субекта.Това са най-общо лични оснивания за освобождаване от наказателна отговорност.
При наличие на такива лични основания наказателна отговорност въобще не възниква,макар да е извършено престъпление-например лъжесвидетел,който ако каже истината би обвинил себе си в престъпление.
При другите лични основания пък възникналата наказателна отговорност се погасява т.е. не може да бъде реализирана в налагане на наказание за извършено престъпление-например при доброволен отказ от приготовление,лекомислие или увлечение на непълнолетен,извършил нетежко престъпление.
Друго основание за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е фиксирано в чл.78а НК.То може да бъде налагано по отношение на пълнолетно лице извършило престъпление,като вместо наказание на лицето се налага административно наказание глоба-от петстотин до пет хиляди лева,когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този начин;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.